неделя, 28 февруари 2016 г.

музикално #1

Здравейте!
Този месец ми е продуктивен откъм книги, но не и откъм писане в блога.. бях приготвила един дълъг пост, но реших да го отложа, защото..знам ли, просто искам да споделя с вас любимите си песни за този месец. (някои от които са ми любими от доста отдавна)

i love this...

Here they are:

тази ми е №1 зарибявката.. да не споменавам, че не е просто обикновена любовна песен..нещо ме кара да я превъртам нон стоп, idk what is it o.o




favfavfav







обсесията ми с The Neighbourhood продължава твърде дълго. hooray. <3






тва е супер hot. сериозно. 

she's screamin' sex
duh


май има и още. но тези ги слушах най-често :3
и тъй като не знам какво да добавя - до следващия пост!

четвъртък, 11 февруари 2016 г.

Ревю: "Ритматистът" - Брандън Сандерсън

Книга, която ме накара да гледам на тебеширите по друг начин. Deep, a?

Проследяваме историята на 16-годишния Джоел, ученик в престижния колеж Армедиус, запален по ритматиката - отчасти наука, отчасти религия- в един много по-различен свят. Свят, в който основна опасност са дивите тебеширчета - малки двуизмерни тебеширени фигурки, които обаче могат да убият всяко живо същество и могат да бъдат победени единствено с помощта на ритматиката. Войната с тебеширчетата се води в Небраска и затова повечето възпитаници на Армедиус са обучавани, за да отидат там след завършването си и да се сражават с тях. 
Разбира се, има още много от историята, но не възнамерявам да ви разкривам цялата ѝ магия. Да преминаваме към ревюто. 




Джоел. - Главното, което ми хареса в него, е, че Джоел е изключително реалистично изграден образ. Авторът му е дал интерес, дал му е недостатъци и недошлифовани черти на характера, дал му е и реалистичен външен вид. Не, Джоел не е модел от списание, нито момчето, по което всички девойки припадат. Той е интелигентен, пристрастен към ритматиката (намирам наличието на подобен интерес за особено вълнуващо), дал му е положение в обществото - беден, без баща, с майка, която работи сутрин и вечер, за да изплаща дълговете на покойния му родител, НО! Важна подробност е, че Брандън С. не представя Джоел като жертва. Не, напротив. Той е отчасти аутсайдер, защото ритматистите не му обръщат внимание, а "нормалните" ученици не разбират интереса му към тази наука/религия. Но и сам казва, че никога не е ставал жертва на физически тормоз от тяхна страна. Сблъсквал се е единствено с хладно безразличие. Един от главните недостатъци на Джоел е, че той е груб и нетактичен. Поне в началото. Според мен това се държи до някаква степен и на липсата на опит в социализацията. Както и в уменията за общуване с момичета. Накрая на книгата виждаме един много по-различен Джоел. Все така интелигентен и запален по ритматиката, но вече са налице и умения за общуване . Развитието на даден литературен образ към по-добро определено радва зорко наблюдаващите читатели. Джоел е смел, амбициозен и добродушен. Нямам търпение да видя как ще се доизгради персонажът му и в останалите части от поредицата.

Мелъди. - Доообре...Тук пристъпвам несигурно от крак на крак, защото наистина не знам какво мисля за нея. Като за начало, ще спомена, че, за разлика от Джоел, тя е ритматист. Макар и не особено добър. Личното ми мнение за нея е доста противоречиво. С тази нейна опърничавост и склонности към пресилен драматизъм ме дразнеше на моменти. Развитието в образа ѝ обаче определено наклони везните в нейна полза след средата на книгата. Хареса ми факта, че доби самоувереност, която определено ѝ липсваше в началото. Отчаянието от неуспеха отстъпи място на прогреса. Разбира се, без Джоел и професор Фич, тя нямаше да намери спасителната сламка, за която да се захване, и да открие това, в което я бива. Както казва госпожата ми по немски - "Човек трябва да се оправя в живота с това, което има." И Мелъди го направи. Нарисува най-прекрасните, детайлни тебеширчета еднорози. Радвам се, че станах свидетел на разцъфтяването на приятелството между нея и Джоел. Знаех си, че цветята ще си проправят своя път през бурените. 

Професор Фич - Подобно на другите герои, професор Фич също си имаше недостатъци. Някои от тях си останаха вкопчени в характера му, но други се изгладиха и това няма как да не ме радва. Първо, той е един изключително несигурен в себе си човек. Авторът не пропусна да изтъкне това с прекомерната употреба на "хмм" в повечето реплики на професора. Той трепереше, тресеше се, нервничеше в рискови ситуации, но в никакъв случай не беше страхливец. Доказателството е самият край на книгата, в който професорът преборва най-големия си страх в името на добра кауза. Страхът, който го повали на колене в началото и го посипа с прах и провал. Несигурността му вероятно не би могла да бъде изтръгната с лека ръка от характера му, но тя е и това, което го прави толкова реалистичен. Фич е скромен, добронамерен и същевременно жертвоготовен, когато става дума за учениците му. Де да имаше такива учители и в днешно време.

Нализар. - Самото име звучи злодейско, нали? Като Волдеморт или Салтазар. Ами да, Нализар си е точно такъв. Надменен, високопарен и твърде самоуверен за крехката си 25-годишна възраст, той безпроблемно заема длъжността на професор Фич. *Няма да издам как, спокойно. И без това дотук спойлвам достатъчно.* Не го харесвам този човек. Същински паун. Не зачита по-възрастните от него, груб и безпардонен е, същинска напаст. Сигурна съм, че сте срещали подобни герои и преди. Знаете какви са задници. Ugh.

Напоследък не бях попадала на толкова добра книга. 
Стилът на писане на автора беше абсолютно на място. Нямаше излишни изразни средства, каквото трябваше да се каже, казваше се. Без увъртания и излишна помпозност. 
Самата книга има страхотен външен вид. Първо, че идеята с тебеширчето и механизмите е страхотна, показва главната тема в книгата. Второ, кориците са твърди. Обичам твърди корици. Придават едно такова..приятно усещане за завършеност на всяка добра книга.
Трето, но не на последно място - илюстрациите! Към всяка нова глава имаше по страница, отделена за различните видове защити, които можеш да начертаеш с помощта на ритматическите линии + инструкции. Наистина се влюбих в идеята. Да не говорим, че изгарям от желание да пробвам някои от тях на черната дъска в училище. Ако не ме помислят за луда де.
Хареса ми фактът, че не присъстваше елементът с целувката накрая на книгата, а и с любовта изобщо. Не на това беше заложил Брандън Сандерсън и съм му благодарна.
Друго, което стопли душата ми, беше полъхът на комфорт, който струеше от нея. Не, не миризмата. Миризмата беше ужасна, но това е, защото моето копие беше старо. (от библиотеката). Говоря за комфорта, който изпитах, срещайки се с този братовчед на една от любимите ми поредици.. Хари Потър! 
Да, точно така, книгата имаше доста общо с историята за момчето магьосник. И по-специфично - някои елементи от загадките, самата средновековна атмосфера и магията, напластена между страниците. Беше ужасно приятно да срещна подобна книга, стабилно четиво. Напоследък ми беше писнало от цялата какафония около YA новелите. Нищо, че ги чета.
Съветът ми е да опитате с тази книга, ако:
1) Сте фен на "Хари Потър"
2) Обичате истории с магии и измислени светове
3) Сте фенове на загадките и мрачните атмосфери
4) Искате нещо по-различно от блудкава YA новела
5) Навити сте да експериментирате
6) Просто така искате, по дяволите

За финал, ще кажа, че не се и надявам да срещна подобна книга в близкото бъдеще. Тази тук ме остави с разбъркани мисли и туптящо сърце, накара ме да се интересувам от развитието на героите и да си блъскам главата в разрешаването на прииждащите загадки. Определено се нарежда в топ-а на любимите ми книги за 2016-та, а и изобщо за целия ми читателски опит. Брандън Сандерсън е наистина добър в изграждането на фантастични светове, създания и всичките присъщи за тях допълнения. Определено ще се озъртам за други негови книги, тъй като ме спечели в отбора си. 

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
They see me spoilin', they hatin'
Tryna catch me spoilin' dirty.
–––––––––––––––––––––––––––––––––
source: google

сряда, 10 февруари 2016 г.

The Book Cake Tag

Обожавам торта Raffaello. <3


Благодарности на Елена, която ме е тагнала. :3

1. Брашно - Книга, която е започнала бавно,но впоследствие те е грабнала.

Няма такава. Аз съм безскрупулно чудовище...ако първите 20 страници са ми скучни, просто няма шанс да прочета книгата. Не обичам да правя компромиси със себе си и да влача поглед по редовете на книга, която ми е безинтересна, дори ако по-нататък става грабващо. Just ugh.

2. Маргарин - Книга,чието резюме е много завладяващо.

"Finding Audrey" /Sophie Kinsella/ . Не съм чела книгата, но:
"An anxiety disorder disrupts fourteen-year-old Audrey’s daily life. She has been making slow but steady progress with Dr. Sarah, but when Audrey meets Linus, her brother’s gaming teammate, she is energized. She connects with him. Audrey can talk through her fears with Linus in a way she’s never been able to do with anyone before. As their friendship deepens and her recovery gains momentum, a sweet romantic connection develops, one that helps not just Audrey but also her entire family."
Обожавам истории за деца/тийнейджъри с проблеми, било то физически или емоционални. Не защото съм садист, а поради това, че ми харесва да проследявам начините, по които се справят с различията си в една нормална социална среда и трудностите, през които преминават. Поучително е, а и вдъхва респект. /"Чудо" на Ар Джей Паласио е такава, обичам я/

3. Яйце - Книга, която мислеше,че е кофти,но се оказа доста добра.
"Създадена от дим и кост" на Лейни Тейлър. 
В библиотеката доста често я отбягвах, въпреки че ме гледаше така настойчиво от рафта..причината да не я взема е корицата. Не е грозна, но цялата тази мода с женски лица, маски и други такива глупости винаги ме е отблъсквала. Та, така де, истината е, че книгата се оказа повече от добра. Жалко само, че втората ме отказа от поредицата. #sadmad

4. Захар - Сладникава книга.

Не понасям сладникавите книги. Чела съм малко такива и една от тях е "Графиня Батори" на Юлия Спиридонова. Можете да се досетите колко ми е харесала.

5. Глазура - Книга, която покрива всеки елемент, който харесваш - забавни моменти, екшън моменти и др.

Може ли поредица? Може? Окей. "СКЪЛДЪГЪРИ ПЛЕЗЪНТ!"

6. Пръчици - Поредица, към която се обръщаш за повдигане на настроението, когато имаш нужда от това.

Принципно препрочитането на книги не ми е навик, но обичам да се потапям в някои от най-забавните моменти от "Скълдъгъри Плезънт: Последната битка на мъртъвците". Иначе наскоро четох "Тази книга те обича" на PewDiePie и ще посоча нея (въпреки че не е поредица, imma break the rules hehehe), тъй като Pewds is my spirit animal. <3

7. Черешката на тортата - Любимата ти книга от тази година до този момент.



"Ритматистът" от Брандън Сандерсън. Ревю тук.


П.С Съжалявам за големия шрифт.


петък, 5 февруари 2016 г.

Моето самопризнание...

Здравейте, как минава ваканцията ви?
Мен едва ме изкараха от вкъщи за един ден..но пък си струваше. :)
През останалото време или си практикувам хобитата, или си губя времето. И чертая. Не, бъзик. Имам два чертежа, но ги отлагам за последния момент, 'щото е мъка. <3

source: we <3 it


Та, така де..какво, по дяволите се случва с блога ми? Виждам паяжини в ъглите му, а и между редовете се е напластил прах... Знам, знам. Поствам рядко, но си имам разни причини. Това е. Всичко, което правим ние, хората, е да търсим причини и оправдания. Жалки сме. ;/
И все пак..искам да направя едно "самопризнание", което май досега не съм споменавала. Определено не съм.
Не е като да съм убила човек или извънземно, спокойно. Оттеглете присъдата. Просто не си купувам книги.
Мда, правилно прочетохте. Влизам рядко в книжарници, а ако вляза, е само за да разгледам. Книгите си ги набавям от 2 библиотеки и всевъзможни групи във фейсбук.
Не, проблемът не е в парите. Имам си пари и от стипендията допълнително, които биха ми стигали за книги, но просто го намирам за разхищение. След като мога да си взимам книги от библиотеката /за протокола: не са стари/, защо ми е да харча пари за тях? Да не говорим, че смятам да замина след няколко години за чужбина. Какво ще правя с всички тези книги?

Аз: Чета *заглавието тук*
Приятелка: А, супер! От Хеликон ли си я взе?
Аз: Ъ..не, от библиотеката всъщност. *усмивчица*
Приятелка: Не те разбирам. Аз предпочитам книгите да са си мои и да не се налага да ги връщам после.
Аз: *завърта очи, 'щото чува това изречение за 1000-ден път* Good for you.
The thing is...да не си купуваш книги понякога е кофти.
Усещането да си вземеш нова книга и да я носиш в ръце до вас, сякаш е сакрална вещ, е несравнимо. Наистина.
Усещането, след като си я взел от библиотеката, е бледа имитация на това чувство. И самото нетърпение да прочетеш книгата е по-слабо. Знаеш, че после трябва да я върнеш, а и толкова хора са я пипали, оставяйки отпечатъците си по нея. Някои са я довършили, други не. Абе, тая книга е била изнасилвана бая пъти. И ти си поредният ѝ насилник. Честито!
Кофти е и фактът, че невинаги има какво да си вземеш. Библиотеките, които аз посещавам, имат доста популярни YA новели и любимите ми криминални романи. Но просто нямаш право да си вземеш това, което ти се чете. Вземаш нещо, за да не се върнеш с нищо. Искаш млечен шоколад, получаваш марципан. Случва се, но аз обичам библиотеката и съм благодарна за нейното съществуване. Иначе откъде щях да снабдявам с книги?

Не обичам да следвам тенденцията "чети това, което и другите четат в момента". Даже я ненавиждам до някаква степен. Това е и една от причините да посягам към книги, които почти всеки от книжното общество вече е чел, след около 4-5 месеца. Другата причина е, че библиотеката няма възможността да ги вземе, когато са актуални.

Електронните книги. Значи, не. Нямам ел. четец, затова чета на лаптопа. Във фейсбук има разни групи за безплатни електронни книги /Бог да ги поживи/, из които обожавам да се ровя и все си намирам нещо като за мен. Единственият недостатък е, че чета, докато не усетя как очите ми кръвясват и започва да ми се вие свят. И си качвам диоптъра. Копон.

Последното нещо, което съм забелязала, е фактът, че имам по-голямо желание да прочета дадена книга, когато е моя. Например "Скълдъгъри Плезънт: Смъртта на светлината" я "опатках" за по-малко от 2 дни. Тя е 669 страници. А в същото време мога да влача книжка от библиотеката с 200 страници цял месец. Е, браво.

Общо взето *поема дълбоко въздух*, е това. Моето тежко самопризнание, което не е чак толкова тежко. Предното изречение е безсмислено, но няма да го изтрия.
Купуването на книги е готино.
Некупуването на книги също е готино.
Независимо по какъв начин си набавяме книгите, които четем, ние четем. Това е единственото, което има значение. :)

Пожелавам ви приятен остатък от ваканцията!

В.Д.М