Пропускане към основното съдържание

Публикации

sometimes you just gotta let go :)

Ние, хората, имаме една супер "специална" способност да оставаме във връзки и да поддържаме взаимоотношения, които отдавна не ни носят нищо. Не изваждат най-доброто от нас. Повече ни нараняват, отколкото ни ощастливяват. Това, разбира се, само поставя началото на изпит, чиято единствена цел е да ни научи на нещо.  Да пуснем тези хора да си отидат от живота ни. Толкова простичко, yet толкова трудно за изпълнение. За някои "да пуснеш" е еквивалентно на "да се откажеш от играта, проявявайки слабост", но така ли е наистина?  Защото да пуснеш човек, когото все още обичаш (или към когото си привързан), да си отиде, е сила. Това е проява на любов към себе си и затвърждаване на собственото ни право да сме щастливи. Ако този човек ни е счупил или продължава да ни нанася щети с всяка дума, която изрича, или с нещата, които прави, то...няма смисъл. Няма развитие, няма промяна. А хората се нуждаят от това да се променят с всеки изминал ден, да откриват нови и нови ск…
Скорошни публикации

Какво пиша в последно време?

Здравейте, хора! Скоро осъзнах, че не съм поствала нищо, свързано с писане и новелата, която завърших миналата година, та...днешната публикация е посветено именно на тези неща. :)
Ще започна с конкурса за писане на есе "1000 стипендии", в който участвам за трета година подред. За първи път ми беше толкова трудно да си избера тема, но накрая все пак се спрях на "Отворих книгата на страница 84 и...". Нестандартна е и определено предоставя доста възможности - стига да знаеш как да се възползваш от тях.
Brainstorm-вах поне две седмици, скчайки от идея на идея с мисълта, че всяка следваща е по-добра от предходната - което си е вярно. Това беше първият ми опит да пиша т.нар. "художествено есе" , за което дори учителката ми по български не бе чувала. Shout out to Александър, който ми помогна да си изясня значението му и дори критикува крайния резултат. You're awesome, man! :)
След усилено писане по цял ден и трескави промени в последния момент, пуснах есето…

we were the kids who...

We were the kids who would dance in the dark in magic circles, while waiting for the moon to enlighten us about the great truths in life, we were those who would stare at each other as we’re in love, but if anyone asked us, we would've absolutely and utterly denied it. We would share small innocent kisses and even lay down next to each other, In a bed of roses and moonlight, as mosquitos fly above us, And the stars share their secrets, bringing us close to each other As if it is a great sin to love the person who makes you burst into laughter. The person who frees you and makes you feel fearless, as if you’re ready to defeat dragons with a wooden sword and rise above your demons. We were the kids who would make dream-calendars, just because we secretly didn’t want to be separated even in our sleep, Making promises to meet in the grayish dreamland streets, which we’d  never keep. We were in love and we knew it. But if anyone asks us, we would absolutely and utterly deny it.



музикално #3

ABSOLUTE FAVES MARCH-APRIL 2017
абсолютна любов за тази песен и уникалния глас на изпълнителя 😍

😊👐🏼
you got me, you got me good!



(https://www.youtube.com/watch?v=9_psQnb6dd0 оттук започна всичко 😍😍🔥)

една доста нестандартна песен (наскоро открих групата и имат някои добри попадения)

обичам тази песен, so much energy, so much sexiness 😁

тази я "открих" днес, след като изгледах новия клип на SKAM...супер свежа, носи ми приятно настроение ии май я слушах около 500 пъти 😊💙

стара нова обсесия 😁🔥

aaand the end (for now)
Светъл празник на всички! 🙏🏼🙏🏼😊

"Пасажер" от Александра Бракен

"В една съдбовна нощ виртуозната цигуларка Ета Спенсър губи всичко, което познава и обича. Попаднала в непознат свят, благодарение на странник с опасни намерения, младото момиче е сигурно в едно-единствено нещо – озовала се е не просто на километри, но и на години далеч от къщи. И е наследила нещо, за което не е подозирала, че съществува. Досега."
Предупреждавам всеки, който е тръгнал да чете това ревю - няма да си поплювам, няма да се свеня. Дори няма да го редактирам особено. Като за човек с Меркурий във везни, сама се учудвам на овенското звучене.  И така. Книгата не ми хареса.  Сега ще обясня и защо, разбира се, като забележете, че "недостатъците", които ще изтъкна, са такива за мен. За вас може и да не съществуват. Започвам с това, че...цялата новела не е нищо особено. Окей, пътуване във времето - яко! Да, ама...не мога да разбера защо почти всички автори на YA новели зарязват сюжета си, за да развият любовната история? Схванахме, "на нашата възраст се по…

Какво ще правя с блога?

Здравейте, хора, надявам се, че сте добре. :) Днес...сме се събрали в този полумъртъв блог (10+ точки извратеност за този, който прочете "бог") , за да обсъдим няколко важни въпроса.
Тъй като, както вероятно сте забелязали, не съм публикувала нищичко от два месеца, това е знак, че е време за промени. Първо, не мисля, че блогът ми ще бъде с главна насоченост "книги", както (не) беше досега. хд Последните ми постове са по-скоро на random, life topics и тук-таме се среща нещо книжно...За капак на всичко включваме и факта, че съвсем скоро ми предстои да напиша последното си ревю за издателство, което допълнително ще намали броя на този тип постове. Така че...вероятно вече дори не принадлежа към групата на "буук блогърите", но това е без значение.
Второ, от днес натататък съм супер random блогър и общо взето, можете да очаквате постове, свързани с всичко, което ме вълнува в момента, и ми се е сторило добра идея да го споделя с вас. Бих искала да публикувам по…

;

the best thing: you choose your vibe ;)