неделя, 31 януари 2016 г.

This is not a review of "Weird things customers say in bookshops"

Здравейте. :3
Първо, честита ни ваканция, woo-hoo, motherfuckers. ^^
Да, знам, че ще мине супер бързо, не ми напомняйте. :'(

Така. Днес съм подготвила един сравнително развлекателен пост..
Вчера прочетох това  и бързам да кажа, че не смятам да му правя подробно ревю. I mean, look at it! Има само 97 страници и е пълно с кратички диалози. Ще кажа само, че беше доста забавно и бързо четиво, което просто няма как да не ви подобри настроението. В моя случай ме накара и да се дивя на безумията, които хората изричат/правят в книжарниците. 
Подготвила съм списък с цитатите, които ме разсмяха най-много, и се надявам те да ви подтикнат да я прочетете, защото си струва. 
П.С Книгата (очевидно) я има само в английски вариант, можете да си я свалите оттук  /Free Download/ wait 30 seconds/ Create Download Link/

Да започваме. :3

***

***
***

***


***


***

***


***

   ***


    ***

  ***


***

Okay, стига толкова! :D Имам още цитати в запас, но не мисля, че е добра идея да постна цялата книга тук хД
Надявам се диалозите да са ви допаднали, колкото и на мен. Искам да допълня, че книжката върви и с весели илюстрации към някои от диалозите. Не в прекомерно количество. Идеална е за пътуване или просто за разпускане. :) Накратко: книга с вицове, предназначение специално за читатели. 

Приятен уикенд ви желая. 
- В. Д. М.

петък, 22 януари 2016 г.

"Алена кралица" - Виктория Айвярд



"Светът на Мер Бароу е разделен според цвета на кръвта: червена или сребърна. Мер и семейството ѝ са Червени – те са от простолюдието, смирени, поробени, съществуват, за да служат на сребърнокръвния елит, чиито свръхестествени сили ги правят почти равни на боговете.
Мер търси прехрана на улиците, краде каквото може, за да помогне на семейството си да оцелее, загубила е надежда за бягство от гетото, което е неин дом. Но когато по странен обрат на съдбата е наета като прислуга в двореца на кралското семейство, се случва нещо немислимо. Чудо. Катастрофа! Мер открива пред очите на благородниците и двамата принцове, че притежава тайнствена сила… Но как е възможно, когато кръвта ѝ не е сребърна?
Мер е отвлечена и затворена в двореца, а червената ѝ кръв е прикрита под рокли от муселин и бижута. Но зад бляскавите кулиси на разкоша дремят вражди и коварство, а в кралския двор клокочи вътрешна война – защото да властваш е опасна игра. На фона на интригите на благородниците действията на момичето ще отприщят жесток и смъртоносен танц, който ще изправи принц срещу принц – и Мер срещу собственото ѝ сърце."

СЪДЪРЖА СПОЙЛЕРИ !!!


Имам да кажа толкова много неща, а същевременно не знам откъде да започна. Съзнанието ми е минно поле. Мислите избухват една след друга, а някак си съумявам да стъпвам винаги на погрешните места.

Книгата започва плавно, спокойно, без намек за силен северен вятър. Научаваме основната информация за Мер, за нейния свят.. в който впоследствие ще се потопим изцяло.


Мер Бароу.  - изпитвам толкова смесени, противоречиви чувства към нея. В началото спечели симпатиите ми. Бедно момиче, принудено да краде, за да помага на семейството си, забулено в сянката на сестра си. Нямаше как да не откликна на зова ѝ за помощ.
Troublemaker. Ненадмината в умението си да привлича неприятностите като магнит. Определено харесах персонажа ѝ, защото знаех, че зад тази недодяланост стои момиче с чисти намерения и много буен нрав. 
Постъпването ѝ в двореца, уроците по маниери и поведение..тук нещата започнаха да ми се струват клиширани. Мога да се сетя поне за няколко поредици с подобно развитие на действието. И съм сигурна, че вие също можете. 
Симпатиите ми към Мер бяха заличени като с гума. За мен тя се превърна в остаряла "новина", която вече беше всичко друго, но не и "нова". 
Мер се оказа наивна, лековерна и се оплете в шибан любовен триъгълник. Съжалявам много, но тези триъгълници наистина не са ми по вкуса. Както и да е, хареса ми фактът, че въпреки властта, която получи на тепсия, Мер не се възгордя, а напротив - стана дори по-лоялна към своите Червени.
Лейди Марийна Тинатос остана в съзнанието ми със своята импулсивност, готовност и решителност. Качества, които всеки един герой трябва да притежава.
Кал . - срам ме е да си призная, но бързо се подхлъзнах на леда. А принципно не се поддавам лесно.
Кал ме впечатли със своята храброст и съпричастност. Той носеше облика на идеалния воин, готов на всичко за страната си и за баща си, до самия край. Дори тогава, когато бях повече от разколебана, относно избора му. Разбира се, че изпитах неприязън към него. Неведнъж. Нали бях твърде заета да симпатизирам на Мейвън... Кал сякаш тук се издигаше в очите ми, ту се стоварваше някъде в низините с шумен трясък. Самата аз не разбрах какво изпитвам към него, подобно на Мер. 
Със своята решителност, храброст, добронамереност и болезнена вярност Кал прогаря отпечатъка си дълбоко в съзнанието ми и дори водата на нимфите няма да успее да го угаси.
Мейвън. -  очаквах го. Питайте Елена, тя също знае, че го очаквах. И все пак.. боли бе, хора. Боли. Това е единственият герой, когото подкрепях напълно и към когото не изпитвах смесени чувства. Бях на 100% за него и за Мерън.. *Мер + Мейвън*.. И все пак, не беше ли логично? Син на майка си. Носещ от нейната отрова в кръвта си, коварен, мамино синче. Авторката сякаш през цялото време ни провокираше чрез думите му. Някои от репликите му бяха чисти самопризнания, разкриващи мръсните му намерения. Но разбира се, че си затворихме очите. Нали е по-лесно...
Сянката на пламъка. Този, който завижда и винаги е завиждал на брат си за уменията му и за..самия него. Това е един от най-честите мотиви при лошите герои - самодоказването. Разбира се, че ще иска да изпъкне, естествено, че ще иска да натрие носа на брат си, да му отнеме всичко и да захвърли поражението в лицето му.
Истината е, че Мейвън не е лош. Никой не се ражда с поквара в душата си и садистични наклонности. Представете си какво би било да израстнете в подобна среда, където винаги да се намирате в сянката на брат си/сестра си, докато злонамерената ви майка подхранва това..неудобство, докато накрая то не избуи в омраза. Не го оправдавам, но той не е зъл по рождение. Обстоятелствата го превърнаха в антигерой. Жалко.
Мейвън е скрит някъде из тъмните ъгли на съзнанието ми. Не гори, не излъчва сияние, защото е просто сянка. И въпреки огъня, парещ в ръцете му, той никога няма да бъде пламък.
Алената гвардия. - Не знам мога ли изобщо да опиша възторга си.. Тази групировка, обединила голяма част от любимите ми герои, наистина ми разказа играта. Битки, сребърна и червена кръв, преплетени в опасна нишка, интриги и коварство. Изключително важен детайл е техният девиз - "Ще изгреем червени като зората".  Има ли по-яко нещо? Не мисля.

Няма да разисквам подробно всички герои, тъй като постът ще стане километричен...
Ще поговоря малко за сюжета, тъй като той е това, което ме остави бездиханна.

Самото резюме не е впечатляващо. Да си признаем. Чували сме за касти, за всевъзможни разделения, за кралски войни и отведени в дворци бедни девойки.
Но историята не е само това.
Под привидно познатите образи и сюжетни нишки, ние откриваме един нов свят, със съвършено различни герои и война, която сякаш оживява под перото на Виктория Айвярд. Ако може във войната да има живот изобщо.
Стилът на писане е увлекателен, има някои доста интересни метафори и сравнения, чието наличие според мен е особено важно.

Интригите дебнат на всеки ъгъл, всяка глава развива и бута сюжета напред, самата новела е изпълнена с динамика и неспиращо движение. Разбира се, има и моменти на забавяне, моменти за размисъл..но дори и през тях в съзнанията ни глъхнат неотговорени въпроси, които поддържат тръпката жива. Пламъка.
Краят е епичен. Точно когато си мислиш, че е свършило, разбираш, че не е. Всяко надигане води до нов погром, а препятствията сякаш просто не свършват.


Когато затворих книгата, наистина ми трябваха няколко минути да се съвзема. Буквално просто си стоях с това..съкровище в ръцете си и дишах бавно в стремежа да успокоя бясно тупкащото си сърце. Не мога да повярвам през какво преминах и че всъщност останах толкова удовлетворена. Преминавала съм през много епични битки и спиращи дъха приключения и с радост мога да заявя, че това бе едно от тях. Първата ми прочетена за тази година книга е тази и съм повече от щастлива от този факт. Благодаря ти, Виктория Айвярд, за това неземно приключение.


Препоръчвам книгата на всички блогъри/хора/тийнове/киборги/роботи, които не са я чели. Ще намерите нещо за себе си в нея и няма да останете разочаровани, обещавам.


вторник, 19 януари 2016 г.

Зачеркни тези хора от живота си.




1. Хора, които ти казват, че "не можеш"
Ако се отървеш от тези, гарантирам ти, че ще ти е много по-лесно да изпълниш целите си. В живота няма място за хора, които ни спират и ни казват, че не можем да свършим нещо, когато вече сме почти на финала. Отрежи тези "токсични индивиди" и вярвай в победата - ти можеш!

2. Хора, които са погълнати в нещастието си
Тези са още познати и като "енергийни вампири". Можеш да ги познаеш лесно - та те се оплакват 99% от времето, което прекарваш с тях! Зарежи ги. Нямаш нужда от котва, която да те задържа надолу точно когато си напът да изплуваш на повърхността.

3. Хора, които не се радват на успехите ти
Тези са по-хитри отколкото си мислиш. Никога няма да признаят, че завиждат на щастието ти, или че искат да са на твое място. Но и никога няма да те потупат окуражаващо по гърба и да ти кажат "браво, добре се справи!". Стой настрана от тези. Рано или късно ще ти забият нож в гърба.

4. Хора, които са обсебени от теб
Ако сте като мен и имате нужда от независимост и огромно време насаме със.. себе си, то ще разберете какво имам предвид. Има хора, които до такава степен се обсебват от теб, че ти се превръщаш в нещо като техния кислород или чарка, без който не могат да функционират. Те никога няма да разберат нуждата ти от лично пространство и в тяхно присъствие *което вероятно ще е към 90% от личния ти живот*, ще се чувстваш като в капан. Отърви се от тези хора, не си техен домашен любимец.

5. Хората тип "пеперудка"
Тези индивиди са изключително дразнещи. "Симптомите" им са, че ти никога не си им достатъчен. Както "играчът" никога не се задоволява само с една жена до себе си, така и тези хора имат нужда да кацат от човек на човек, а след това да отлитат безгрижно. Те са непостоянни, нелоялни и определено не ги искаш в живота си. Могат да те накарат да се чувстваш виновен и недостоен, въпреки че проблемът не е в теб, а в тях.

6. Хората, които са велики на думи
"Ще бъда до теб в най-лошото", "Няма да те оставя да преминеш сам/а през това", "Купих ти еднорог за Коледа". Добре, последното не е толкова непростимо поради очевидни причини, но... за пореден път cut-these-people-off ! Лесно е да си с някого, когато всичко е наред, а рози се сипят над главата ти на забавен каданс. Смеете се и се чувствате добре заедно. Но когато над главата ти се скупчат облаци, този човек магически изчезва. "Пуф", няма го! Това е моментът, в който разбираш, че си бил използван.

7. Хората, с които тишината е неловка
Този тип може би звучи странно, но фактът си е факт - ако се чувстваш като на тръни, мълчейки в компанията на някого и дори няма какво да си кажете, това просто не е правилният за теб човек. Ти търсиш някого, с когото дори мълчанието е сладко.. Или поне - далеч от неловко.

8. 

Не бих могла да го кажа по-добре. Истината е, че тези хора обичат да си играят на маскарад.. към теб са едни, към другите са различни. Намери човек, който се отнася с всички по един и същ начин. Защото ако задържиш до себе си лицемери, не се учудвай, ако по-късно ти се окажеш на мястото на "сервитьора". 

9. Перфектните хора
Тези хора са.. ами, перфектни. Или поне така изглежда. Мили с всички, не влизат в никакви конфликти, имат адски много приятели и са света вода ненапита откъдето и да ги погледнеш. Разбира се, когато ги опознаеш, виждаш всичките им недостатъци, които останалите не съзират. И накрая.. излиза така, че цялото ви "приятелство" е било чиста загуба на време. Намери си някой земен човек, който не се страхува да показва недостатъците си. 

10. За финал искам да обобщя накратко... зачеркни всички хора, които те карат да се чувстваш зле. Изтъкват недостатъците ти? Майната им. Казват ти, че са по-(сложи прилагателно тук) от теб? МАЙНАТА ИМ. Унижават те, а после се връщат обратно при теб? Използват те? М-А-Й-Н-А-Т-А  И-М!


Това е от днешния пост. Надявам се да съм помогнала по някакъв начин или поне да съм ви подтикнала да сте по-решителни, защото животът и без това е твърде кратък.. нека поне да се обграждаме с качествена компания и да обмисляме добре кого наричаме "приятел".

неделя, 17 януари 2016 г.

Bookish Identity TAG

Бях тагната от Ели, за което ѝ благодаря. Не че напоследък не правя сума ти тагове, но ще го преживеете. :D
*insert a pretty picture here*
*ah, fuck it, i'm too lazy*

1. В  кой фантастичен свят бихте искали да живеете?
Никой. Искам да живея в свят, за който все още няма написана книга. How cool. <3

2. Кой би бил вашият партньор?
Скълдъгъри Плезънт - силен, умен, саркастичен, забавен. Умирам си да имам такъв партньор... не само в битките обаче. :D

3. От поредицата Пърси Джаксън,кой би бил твоят бог родител?
Атина или Посейдон. Според всички quiz-ове, които съм правила, съм дете на Атина. Ама Посейдон също е як. Ако трябва да обвържа отговора си с планетата, управляваща зодията ми - Меркурий - то отговорът ми би бил Хермес. НО! Той е за Ели, пък аз не искам да ѝ крада родителя, освен ако не сме сестри. Тогава става. ;)

4. От поредицата "Реликвите на смъртните",какъв предпочиташ да бъдеш: Долноземец или нефилим?
Не съм чела поредицата и нямам желание. :D И все пак ще каже нефилим, тъй като едно птиченце ми спомена за готините им оръжия. Пък аз обичам оръжия. #данесиcreepy

5. От поредицата за Хари Потър в кой дом бихте попаднали?
Без капка колебание заявявам - Грифиндор! 

6. В поредицата Дивергенти,коя би била вашата каста?
Принципно съм фенка на Безстрашните. Но съм и доста.. честна. Понякога съм малко като Мисти от "Мисти" /Джос Стърлинг/ и не мога да си затворя устата, ако трябва да кажа какво наистина мисля. Така че клоня и към Прями. От друга страна, искам да помагам на хората и да се грижа тях, но не съм за Аскетите. Знам ли, искам просто да съм дивергент!


7. От поредицата The Northern Lights кой би бил вашият демон?
Никога не съм чувала за тази поредица. Може би някой ден ще я прочета и ще отговоря.




събота, 9 януари 2016 г.

The Rainbow Book Tag

Здравейте ;3
Изминалата седмица беше кошмар.
И най-сетне имам свободно време за пост. Първоначално смятах, че просто ще google-на някой book tag и ще го изпълня, но след това се замислих... Защо пък да не си измисля свой таг?
Направих кратко "проучване" относно значението на всеки отделен цвят от дъгата.
И така се роди The Rainbow Book Tag!



1. Доматено червен цвят: динамичен, агресивен, възбуждащ, войнствен, демонизъм;
 - Даа..не ми е трудно да посоча втората част от трилогията "Хекс Хол" - "Демонично стъкло" /Рейчъл Хокинс/. Книгата притежава точно този оттенък на агресия и притегателен войнствен характер. Да не кажа "възбуждащ" рофл.
А,"Здрач" също се причислява към тази категория. 

2. Жълто-оранжев цвят: Стимулиращ, енергичен, слънчев, вкусен,топъл, бодър;
- Тук мога да назова множество заглавия, повечето от които са онези забавни книжки, приличащи на комикси от типа на:
"Дневникът на един Дръндьо", 
"Дневниците на загубенячката", 
"Как да станеш пират", 
"Как да си дресираш дракон"

и т.н., при които четенето е повече от приятно и освежаващо. /не че четенето не е приятно попринцип, you know what i mean/

3. Жълт цвят: Весел, духовен, енергичен, ярък, слънчев, топъл, цитрусов;
- Този е много подобен на предния.. и бих го прескочила, но имам още карти в ръкава си, така че:
"Карлсон, който живее на покрива" и "Пипи дългото чорапче". Не, не се смейте, чела съм ги преди много години, но още помня онова топло вълнение, което се разпростираше из тялото ми, докато прелиствах страниците. Нищо общо с четивата, на които в момента съм се спряла - зловещи, тъмни, груби и заплетени.. Което ми напомня, че искам да препрочета някои книги от детството ми и по-специално - тези две. 

4. Зелен, тип "липов цвят": Наелектризиран, извънземен, кисел, стимулиращ, прохладен;
- Всички тези определения буквално крещят "Лукс" !!! 
Не че съм най-големият фен на поредицата. Дори може да се каже, че с 300 зора прекарах последните две части. Имаха вкус на сух хляб и едва минаха през шибания ми гръклян. *съжалявам, ако току-що настроих половината народ срещу себе си*

5. Синьо, тип "аква": Освежаващ, воден, чист, прохлада;
- "Чудо" на Ар Джей Паласио. Знам, че вече съм споменавала книгата в предишни тагове, което се стремя да избегна, но това е. Романът е освежаващ, въпреки тъгата, напластила се между кориците му. Невинен, въпреки непривлекателните истини, разкриващи се в него. Прохладен, заради лекия полъх на носталгия след затварянето на последната страница. Воден, защото ме накара да плача. #dramaqueen

6. Синьо, тип "тъмен морски": Професионален, достоен, официален, уважаем, интелигентен, скъп, морски, сложен;
- "Преди да заспя" /Стивън Уотсън/. Една книга, която въплъщава всичко "трилърско", което искам да прочета. Изискана, вълнуваща и интелигентно написана. Ако трябва да я обвържа с ястие, то би било "хайвер". Дори не знам откъде ми хрумна. Ще прощавате объркания ми мозък.

7. Лилав цвят, тип "гроздов": Креативен, аристократичен, кралски, духовен;
- "Изборът" /Кийра Кас/
- "Стъкленият трон" /Сара Дж. Маас/
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Окей, това е.. седемте цвята на дъгата, обвързани с книги. Изготвянето и изпълняването на тага беше забавно. :3

Тагвам Ели, както и всеки, който иска да направи тага. 



понеделник, 4 януари 2016 г.

Screw the book challenges!

Привет, привет, книгоманиаци!
Днешният пост ще е неимоверно кратък, защото искам да кажа само едно нещо, което напоследък обмислям.

Ние, с госпожата по литература, обичаме да си говорим. Особено като започне часът. Говорим си поне 10-15 минути, преди самото занятие да започне. Истинска благословия за съучениците ми и за мен, бих казала. Та, веднъж тя ми сподели, че никога не си води отчет за това какво чете и в какво количество. Тоест тя изобщо не се интересува от броя на прочетените книги. И аз тогава се замислих.. защо изобщо започнах да си водя аз такъв отчет? Да, приятно е да знаеш какво си прочел, но нима бройката има такова значение?
Въпреки че си поставих за цел тази година да прочета 50 книги, не смятам, че е правилно да превръщам подобно удоволствие като четенето на книги в състезание. В работа. Работа, която трябва да се свърши преди стрелката на часовника да удари 00:00 часа на 31-ви декември.
Същото важи и за тези книжни маратони, които са просто друг начин да се насилваме да четем бързо, без всъщност да разбираме какво четем.
Затова ще пренебрегна goal-a, който си поставих и ще чета, когато си поискам и каквото си поискам, независимо дали накрая ще съм прочела 20 или 50 книги.
Качеството е над количеството.

Това е, което исках да ви споделя. Мнението ми, изразено по този начин, няма за цел да ви подтикне да мислите като мен. Всеки има право на избор, а това е моят.




неделя, 3 януари 2016 г.

One Lovely Blog Award

Благодаря на Pamela Petkova за номинацията <3

Правилата на One Lovely Blog Award:

1.Благодари на блогъра, който те е номинирал.
2.Копирай правилата.
3.Напиши 7 факта за себе си.
4.Номинирай 15 други блогъри за наградата и се подсигури, че знаят.
5.Сложи същата снимка в блога си и последвай блогъра, който те е номинирал.

 7-те Факта за мен или "Още един повод да говоря за себе си" :
  1. Много организиран и подреден човек съм.
  2. Вярвам в астрологията и не пропускам да си проверя хороскопа, било то дневен, или месечен.
  3. Обожавам шоколади и сладкиши. И все пак съм слаба. #metabolismrocks
  4. Самокритичен перфекционист съм. Най-отвратителната комбинация, ако питате мен.
  5. Винаги държа кръга си от приятели възможно най-малък.
  6. Авантюрист съм. (ако искате да скачаме от някой самолет с парашути, call me maybe?)
  7. Ако бях сериен убиец, жертвата ми щеше да ме докопа преди аз- нея.
Бонус факт: Току-що ви изредих 7 безполезни и никому ненужни факта. 

Номинации: Ели, адашката Вероника, Ева, Мери, Павлина и Памела  ;

П.С Не знам дали мога да номинирам хора, които вече са изпълнили това нещо, но все пак го правя, защото заслужават наградата. If that makes any sense...

петък, 1 януари 2016 г.

Библиотеките пустеят, младите не четат книги ??

Първо.. ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА НА ВСИЧКИ!
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Второ:

Наскоро имахме поставена задача за часа да напишем кратка теза на тема "Библиотеките в
съвремието".
Докато пишех своята версия, няколко души пожелаха да прочетат своите. Бързи са, нямаше как да не им го призная.
Та, според тези мои добри съученици библиотеките в страната не само че са безлюдни като Чернобил, ами и хората не посягат към книги изобщо. Леле. Звучи като нещо, което човек, който никога не е посещавал библиотека, може да изръси. Моите извинения, но си е така.
Библиотеките не само че не пустеят, но и се търсят нови начини да бъдат обновени. Например тези, които аз посещавам, са оборудвани с поне по два компютъра/лаптопа, имат си читалня, а по рафтовете виждам все нови заглавия. Добре, наясно съм, че в по-малките градчета или селца, библиотеките наистина може и да пустеят, но това не е масово явление. В по-големите градове се полагат усилия за облика им, а читатели има! Хората четат. Това е. В тези смутни времена литературата е един от най-добрите начини да се разсеем от действителността. Защото реалността в момента не е особено привлекателна. И онези измислени перфектни светове са по-предпочитани. Когато сме били под турско робство, литературата отново е била действаща фигура в живота на хората. Неведнъж съм чувала от некомпетентни водещи и журналисти да казват, че младите не четат. А, я познайте какво! Ами четат. Имат си блогове и цели съобщества, групи във фейсбук, ако щете, но те, наравно с по-възрастните, четат. Мога само да заявя, че твърдо ми писна от тези стереотипи, които всеки сякаш се стреми да ти бутне в лицето. Нося си книга на училище, чета. Винаги се намира някой, който да зададе въпрос от сорта на "Как ше четеш, ве?". Наистина е досадно, но не означава, че всички са като този мой съученик. Да, понякога те гледат като извънземно, веднъж дори ме снимаха, сякаш съм някакъв рядък вид четиригърба камила, но това е в реда на нещата. Все пак не може всички да сме читатели. Е, би било страхотно, но не така е устроен светът.
Важното в случая е, че книгите и четенето не са забравени и никой.. абсолютно никой няма право да твърди обратното, след като не се е уверил сам с очите си. Аз самата не бих го повярвала освен ако всички книги и библиотеки внезапно не изчезнат от лицето на Земята. *опазил Бог*
Дотогава библиотеките и книжарниците винаги ще бъдат сигурни убежища за читателите, а аз съм убедена, че такива винаги ще има.


В.Д.М