Пропускане към основното съдържание

sometimes you just gotta let go :)

Ние, хората, имаме една супер "специална" способност да оставаме във връзки и да поддържаме взаимоотношения, които отдавна не ни носят нищо. Не изваждат най-доброто от нас. Повече ни нараняват, отколкото ни ощастливяват. Това, разбира се, само поставя началото на изпит, чиято единствена цел е да ни научи на нещо. 
Да пуснем тези хора да си отидат от живота ни.
Толкова простичко, yet толкова трудно за изпълнение. За някои "да пуснеш" е еквивалентно на "да се откажеш от играта, проявявайки слабост", но така ли е наистина? 
Защото да пуснеш човек, когото все още обичаш (или към когото си привързан), да си отиде, е сила. Това е проява на любов към себе си и затвърждаване на собственото ни право да сме щастливи. Ако този човек ни е счупил или продължава да ни нанася щети с всяка дума, която изрича, или с нещата, които прави, то...няма смисъл. Няма развитие, няма промяна. А хората се нуждаят от това да се променят с всеки изминал ден, да откриват нови и нови скрити съкровища в самите себе си. Предизвикателството в случая е повече от ясно - да пуснеш човек, който не те обича, и по този начин да заобичаш себе си. Да осъзнаеш, че си достатъчен.
И тук искам да вметна, че понякога е трудно да различиш кога един човек те обича по "здравословния", чист начин и кога е обикновена проява на егоизъм. Когато обичаш някого истински, се радваш на щастието му, независимо от това, че ти не си причината за него. Останалото е някаква тъпотия от рода на "това си е моята играчка, разкарай се" и човек не съзнава, че това не е игра и този срещу него не е никаква играчка, а личност, която има правото да се развива и да открива нови хоризонти пред себе си. 
Естествено, няма нищо лошо в това да правиш компромиси и да дадеш някой и друг шанс. Но забележиш ли, че действията и думите на човека срещу теб се разминават, пусни. Той не те уважава, но ти избираш - можеш да уважиш себе си и да го оставиш. А можеш и да буксуваш на едно място във връзка, която те изцежда по всички възможни параграфи. 
Какво ще стане, ако не пуснеш?
Не Апокалипсис. Не земетресение. По-лошо - Вселената ще се намеси за кой ли път, като с всеки следващ ход от нейна страна, ще ти става все по-трудно да останеш във въпросната връзка. Човекът срещу теб ще те наранява все по-дълбоко, ще те предизвиква..."Хайде, де. Откажи се. Откажи се от мен, ако ти стиска." И именно това е посланието на Вселената да действаш, да не чакаш, защото да, възможно е да продължиш да си стоиш на същото удобно местенце - трон, покрит с тръновете на фалшивата "любов", но по този начин блокираш възможностите си за развитие, за срещи с нови хора и нови изживавания, които носят в себе си частици от теб. Частици, до които все още не си достигнал. 
Но така или иначе този урок ще си го научиш. Твоят избор се състои в това да прецениш дали искаш да е по лесния, или по трудния начин. За Вселената е без значение. Понятията "добро" и "зло" съществуват в нашия свят, защото ние сме си ги създали, водени от субективизъм и неосъзнатост. На едно по висше ниво обаче има само научени и ненаучени уроци, които ще бъдат предадени.
Ироничното е, че оставайки в токсична връзка, и двете страни се нараняват взаимно. Например, вашият партньор може да е до такава степен привързан към вас, че да не ви оставя възможност да дишате, докато свободата и личното пространство може да са ключови за щастието ви. Сега някой ще каже: "Защо въобще би се вързал за такъв човек, ако те задушава?". Нали, донякъде е нелогично, но истината е, че в началото на всяка връзка човек идеализира този срещу себе си и е склонен да пренебрегне недостатъците му. Да не забравяме, че и двамата проявяват негативните си черти сравнително рядко и сякаш влиянието им не е толкова осезаемо. Тогава, човек се чувства щастлив, обича и израства благодарение на дребните спречквания, които тези различия може да пораждат. Когато тези конфликти се задълбочат обаче и изглежда, че въпреки усилията ви, везната няма никакво намерение да се балансира...Тогава, е време да помислим. И не само да помислим, а да действаме. Да говорим. Ако по някаква причина това не е възможно - да предприемем някоя по-сериозна стъпка. Като например тази, на която е посветен целият пост. 

Отклоних се. Главната ми мисъл беше, че се наранявате един друг, понеже:
  1. вие сте наранени;
  2. оставяте другия човек да се привърже към вас още по-силно, което единствено ще засили интензитета на болката впоследствие;
  3. в конкретната ситуация с обсебващия ви партньор/приятел най-големият минус е, че такъв тип човек има проблем със себе си. Или по-точно - със самочувствието и самооценката си. Единственият начин той да разбере, че може да живее/диша без вас и да заобича повече себе си, е да го пуснете първи да намери себе си. Да го удари тази шокова вълна на болка, която е може би най-отрезвяващото средство. И след като отмине (дори да е след месеци), ще види, че е оцелял. Представете си колко добре ще се почувства! 
Нима искате да го лишите от подобен урок? Това не е ли егоистично и противоположно на любов към него? Това, което няма да ми омръзне да повтарям: той ще научи урока така или иначе, но въпросът е "как". 
И сега у мен се поражда един въпрос...какво, ако причината да не пускаме хората да си отидат, е именно защото ни е страх да гледаме как този, който ни е бил толкова близък някога, бавно, но сигурно си стъпва отново на краката? Какво ако мисълта, че той ще се справи без нас, ще се смее без нас и отново ще изпитва щастие, без ние да сме причината за него, ни кара да се страхуваме и да се съмняваме в собствената си стойност? Искам да бъдете честни със себе си и да си зададете този въпрос, защото е важен. И ако отговорът е "страх", то връзката е обречена на провал при всички положения, но означава и, че вие имате някои аспекти на характера си, по които да поработите. 
Е, в крайна сметка, както казва един герой от "Предимствата да бъдеш аутсайдер" на Стивън Чбоски: "Ние приемаме любовта, която мислим, че заслужаваме.


"I long to hear your voice, but still I make the choice to bury my love for you." 

Благодаря, че прочетохте този дъълъг пост! 😁  Надявам се да съм помогнала по някакъв начин на някого или най-малкото - да ви е било интересно. Коментарите, както винаги, са добре дошли. :) 
Това е от мен засега и...до следващия път! 

Коментари

  1. Толкова подходящо. Ще се радвам да чета още такива постове, имаш невероятен поглед върху нещата. : )

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти. :) Надявам се, че съм помогнала по някакъв начин. (точно днес гледах блога ти, между другото)

      Изтриване
  2. Прекрасен пост. Вече сме 12-ти, ти си го качила на 7-ми, so виждам го малко късно damn me. Както и да е, темата е прекрасна, поста ти е прекрасен, напълно съм съгласна с Катерина, че имаш невероятен поглед върху нещата. Написала си so many true things, които ме накараха да се замисля върху много аспекти от моя живот (well, това звучи много deep все едно съм живяла толкова много) и ме накара да взема някои решения, така че предполагам трябва да ти благодаря. Благодаря ти и очаквам с нетърпение гледната ти точка и за други толкова важни и random неща! <3 <3 <3

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ееей, благодаря ти! <3 Надявам се да вземеш най-доброто решение за ситуацията, в която се намираш. 😌💜💜

      Изтриване
  3. Май чета този пост в правилния момент, защото преди няколко месеца наистина нямаше да мога да го разбера напълно. От известно време вървя по подобен път и наистина... нещата имат много гледни точки, при всеки е различно, всеки усеща нещо негово и се справя по свой начин. Трудно е да се различи кога сами се нараняваме и кога другия съзнателно или несъзнателно се опитва да ни уязви (често поради собствената си неспособност да се довери, опитвайки се да се защити, без въобще да е нападнат), но разликата се усеща. Понякога даже едното прераства в другото. Но както се държим със себе си, така и на края на деня другите ще се отнасят с нас, защото няма да позволяваме друго. Трябва да си отваряме очите, да виждаме човека срещу нас, а не това, което искаме да бъде. И да знаем кога да се отдалечим за доброто и на двамата. Да съзнаваме, че когато е минало много време, но продължаваме да се блъскаме в стена всеки път когато се опитваме да достигнем до някого, той има нещо, с което не се е справил. И той, САМО ТОЙ, може да преодолее това, а ние нямаме работа там и не можем по никакъв начин да помогнем.
    И да... страхотна публикация! <3

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Права си за всичко и...понякога заедно можете да разрушите въпросната стена, но за целта човекът отсреща също трябва да е съгласен. Ако не е - можем да пуснем и да го оставим да се справи сам.
      Благодаря ти за коментара! 🙏🏼😘

      Изтриване
  4. Много добър пост за размисъл. Напълно съм съгласна с всичко, което си казала. Радвам се, че "изхвърлих" толкова много от живота ми и след това сякаш светът стана друг. Затова сега рядко понижавам летвата за някого, тестът става по-труден. Главното в живота е да се махнеш от всичко, което не те кара да се чувстваш човек, а те прави някак по- нисш и по-затворен за всичко около теб. При мен принципа е нещо не стане ли от началото по-добре да го оставиш, щом не се е появила искрицата, то .... Няма смисъл! :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Радвам се, че се чувстваш щастлива! 💙🙏🏼🙏🏼

      Изтриване

Публикуване на коментар