Пропускане към основното съдържание

"Пасажер" от Александра Бракен

"В една съдбовна нощ виртуозната цигуларка Ета Спенсър губи всичко, което познава и обича. Попаднала в непознат свят, благодарение на странник с опасни намерения, младото момиче е сигурно в едно-единствено нещо – озовала се е не просто на километри, но и на години далеч от къщи. И е наследила нещо, за което не е подозирала, че съществува. Досега."

Предупреждавам всеки, който е тръгнал да чете това ревю - няма да си поплювам, няма да се свеня. Дори няма да го редактирам особено. Като за човек с Меркурий във везни, сама се учудвам на овенското звучене. 
И така.
Книгата не ми хареса. 
Сега ще обясня и защо, разбира се, като забележете, че "недостатъците", които ще изтъкна, са такива за мен. За вас може и да не съществуват.
Започвам с това, че...цялата новела не е нищо особено. Окей, пътуване във времето - яко! Да, ама...не мога да разбера защо почти всички автори на YA новели зарязват сюжета си, за да развият любовната история? Схванахме, "на нашата възраст се появяват първите увлечения", време е да ви опишем в 10 страници как Николас и Ета си смучеха лицата, дишаха тежко и...Опа! Докосваха се съвсем "случайно"! На кого ги пробутват тия?
Не искам да обиждам почитателите на този тип съдържание в книгите, но в момента говоря за себе си. А на мен...откровено казано не ми харесва. Та, така де, идеята за пътуване във времето сама по себе си не е оригинална, но комбинирана с останалите компоненти, доби голям потенциал да се превърне в нещо страхотно, ако авторката си изиграеше добре картите.
През първите 200 страници супер много се кефех на Ета, която ми се видя добър пример за силна героиня с типичните смелост и блабла, но също така участваше в доста оригинални сцени, особено там, където защити Николас пред онзи батал, който тръгна да го обижда за цвета на кожата му - там просто много ме зарадва и нямаше как да не ѝ се възхитя. Николас също - да, до известна степен ми напомни на друга такава новелка - "Веровешица" по мечтата му да си има кораб и бам! Идва Сафия, любовта на живота му, която той отблъсква, и с която се държи студено - абсолютно същият сценарий и тук. Та, така де, Николас ми хареса като персонаж, хареса ми и начинът, по който се развиваше връзката им в началото - без да се бърза и без да се съсредоточава фокусът единствено върху нея. 
Почитателка съм на стила на писане на Бракен в началото - метафоричен, оригинален, приятен изказ, с леката забележка, че тук-таме се срещат наречия, чрез които описва действието. Като педантичната дева, която съм, и като човек, който се опитва да избягва наречия в собственото си творчество, ще спомена, че оттам нататък всичко започва да щъка от наречия. Някои изречения направо звучат комично. Пример: "Ета въздъхна разтреперано". Yeah right. Ще платя 5 лева за демонстрация на тоя номер.
Това настрана. Да видим какво се случва с любовната връзка. Ooh!
Това, което в началото е имало потенциалът да бъде нещо красиво и ново...сега е шит! Сега е тотален. шит! Има един етап, през който почти нищо не се случва, и авторката, разбира се, решава, че това е най-подходящото време да остави тия двамката да се опипват, но да се преструват, че няма нищо между тях, а накрая да се нахвърлят един върху друг и след това отново да се отдръпнат. Звучи ли ви познато? Мда, на мен също.
Може би аз съм сбъркана. Може би някой в момента казва "Е, какво лошо има в това? Все пак четеш тийн книга, какво очакваш?". Ами, какво да ви кажа, хора, продължавам да очаквам нещо НОВО! Защото пазарът прелива от нови заглавия, но от нищо НОВО! Напипахте ли иронията? И е супер тъпо, понеже "Пасажер" е книга, която получи огромен feedback в Америка и хората така доста я харесаха...абе, вдигна летвата високо. А се оказа една от многото риби в морето. Редки са случаите на нещо наистина оригинално. 
Меко казано не ми пукаше за почти никого от героите - освен за Алис и за Николас. 
Диалозите не ми допаднаха - сухи и безинтересни. Нямаше достатъчно хумор за моя вкус, а битките, когато въобще имаше такива, също не ме накараха да тръпна от напрежение. Както, междувпрочем, всеки от plot twist-овете, които просто минаха пред погледа ми като товарни влакове, и не се спрях по-задълбочено на никой от тях. 
Горката книжка. Чашата ми с търпение към този жанр, като цяло, преля и тя се оказа на грешното място (в ръцете ми) в грешното време. 
Затова не казвам на никого да не я чете или пък да я чете - всеки сам да си прецени. Ако не сте се пренаситили с такъв тип сюжети, чете ви се история за пътуване във времето или чисто и просто обичате сладостта на романсите в YA новелите...дайте ѝ шанс.

И така. 

Искрени благодарности за всички предоставени възможности от издателство Егмонт, както и за коректността и доброто отношение! Беше удоволствие. :) 

Коментари