Пропускане към основното съдържание

"Веровещица" от Сюзан Денърд

"Един континент на ръба на война и две вещици, които държат съдбата му в своите ръце.
Сафия е способна да различава истината от лъжата. Дарбата й е изключително рядка и мнозина биха убили за нея, затова трябва да пази силите си в тайна. А уменията на Изьолт са скрити дори за самата нея.
След сблъсък с гилдмайстора и жестокия му телохранител кръвовещ, приятелките са принудени да бягат, за да запазят живота си. Двете момичета искат единствено и само свободата си, но опасността дебне отвсякъде. С настъпващата война, те ще трябва да се борят с императори и наемници, които не биха се спрели пред нищо, за да уловят веровещицата..."



 В началото на книгата смятах, че Сафия няма да ми допадне особено като персонаж главно защото действията ѝ бяха недообмислени и сякаш в главата ѝ нямаше и капчица разум. Впоследствие обаче се оказа, че я обикнах точно поради този неин темперамент и импулсивност, в разрез с характера на нишкосестра ѝ, но и в перфектен баланс. Сафи доказа, че е лоялна приятелка, готова на всичко за хората, които обича. Хаотична, не умее да не планира преди да действа. Умее да отвлича вниманието на противника и да го манипулира. Каква ирония, предвид факта, че е веровещица... 
Към края на книгата се забелязва промяна в характера ѝ - става по-отговорна, мисли за последиците от действията си и за това как ще повлияят на хората около нея. 
Искрено ме забавляваше отношението ѝ към непознатия до тогава принц на Нубревна - Мерик, който с нищо не отстъпваше на хапливите ѝ реплики. Още в началото двамата се "изправиха" един срещу друг на дансинга, където вълнението действително се просмука в костите ми, благодарение на въздействащите описания и детайли. 

"При всеки подскок назад на тялото ѝ - движение, което напомняше ласката на прилива в устието на река - тялото ѝ се долепяше обратно до неговото с мощен тласък..."

Честно казано, именно сцените със Сафия и Мерик ми бяха любими и винаги ме оставяха с усмивка на лице. 
Изьолт е номатска нишковеща, което означава, че буквално вижда нишките на хората, т.е техните чувства в дадения момент. Тя е пълна противоположност на Сафия, благодарение на което двете се допълват толкова добре.
Изьолт е стратег. Тя планира и мисли, преди да действа. Ужасна е в преструвките и лъжите, но е по-сдържана от Сафи и не се поддава лесно на изкушението да откъсне нечия глава. Интригуваща ми се стори тайната, която нишковещата така и не сподели с никого, нито пък сама успя да я разбере напълно, което допълнително подклажда любопитството ми. Надявам се в следващата част мистерията около нея да се разбули, тъй като за момента предоставената информация не е достатъчна.
Имах чувството, че за колкото и силна да беше представена връзката между нишкосестрите, сякаш така и не излезе на преден план. Водещ беше по-скоро романсът, но по един ненатрапчив начин. 
Между другото, случващото се с Изьолт страшно много ми напомня на ситуацията с Валкирия Каин и Даркесата от "Скълдъгъри Плезънт".

И стигаме до...Мерик - принц на Нубревна, капитан на кораб и вечно ядосан ветровещ. 
В контраст с познатите ни клишета, той не беше типичният овладян и нежен джентълмен, когото сме свикнали да виждаме в повечето YA новели. 
Напротив, още от самото начало показа, че от една страна, лесно излиза извън релси и на моменти е изключително груб (дори към собствената си леля), а от друга е загрижен брат, носещ огромна отговорност на плещите си, който се опитва да осигури най-доброто за народа си.
Това, което не ми хареса в романса в книгата, беше клишето - връзка, започваща с омраза, ескалираща до желание и избухваща в изпепеляваща любов. Според мен светлината на прожектора трябваше да пада върху двете нишкосестри, но пък ако не беше романсът, Мерик също нямаше да претърпи промени в характера си. Благодарение на Сафи той стана по-внимателен и същевременно научи от веровещицата, че някои рискове, колкото и безразсъдни да изглеждат, си струват. 

Едуан, кръвовещът, чиято мисия беше да преследва двете момичета през девет планини в десета, ми допадна, въпреки че ролята му беше на "лошия" герой. 
Всъщност той беше по-скоро марионетка (доста силна), която изпълняваше поръчки и се подчиняваше на волята на гилдмайстора и на баща си. Въпреки това той, че има свои собствени принципи и всъщност е доста по-добър от "демона", за който го смятат всички. 
Надявам се на романтична връзка между него и Изьолт. Двамата си приличат по своята сдържаност и стратегическо мислене така, както Сафи и Мерик - по дързостта и пламенния си нрав. Е, да видим какво ще ни поднесе авторката по-нататък.

Няма как да не спомена и Иврен, лелята на Мерик, която се грижеше за Изьолт и Сафи, използвайки лечителските си способности. Изключително смела жена, готова да жертва живота си в името на двете момичета. Доволна съм от развитието на събитията и начина, по който Едуан постъпи с нея накрая. 

За жалост, не можах да опозная особено добре Кълен, нишкобратът на Мерик, но от малкото научено за него заключавам, че и той също беше отдаден на народа на Нубревна и до някаква степен в характера му се прокрадваше присъщата на Мерик студенина. Възхищавам се на решението, което взе накрая, както и на това, че въпреки проблемите с дробовете си, се бори смело и не се отказа. 
Сюжетът не беше твърде заплетен; идеално пасва на определението "light fantasy". Действието се развиваше бързо, като повечето обрати наистина ме изненадаха.
Нямам представа защо, но трудно свикнах със стила на писане. Просто думите не се лееха гладко в главата ми и често ми се налагаше да препрочитам изречения и абзаци, докато осмисля информацията. 
Почти всяка глава се отнасяше до различен герой и случващото се с него, но действието се водеше от неутрален разказвач, така че не се получиха обърквания. 
Допадна ми фактът, че значителна част от действието се развиваше на кораб. Защо? Защото самата атмосфера, наситена с моряшки викове, бушуващи вълни и солени пръски вода, ми се стори пленителна.
И накрая, но не на последно място...Корицата! Страхотна е и искрено се радвам, че издателство Егмонт са решили да я запазят. Определено стои добре на рафта ми. :] 
Да не забравяме и картата на Вещерия, която ще ви "посрещне" още в самото начало и ще ви помогне да си изградите по-добра визуална...о, я стига, просто всички обичаме картите! 

***
"Веровещица" е динамичен фентъзи роман, който ще ви оплете в нишките на интересния си сюжет и ще ви направи съпричастни към съдбата на героите до такава степен, че всеки път, когато изпаднат в беда, ще тръпнете от напрежение. 
Епичните битки и пламенният романс са само част от нещата, с които ще се сблъскате из страниците му, а краят ще ви остави изпълнени с купища въпроси и желание да се сдобиете с втората книга възможно най-скоро.

Благодарности на издателство Егмонт за предоставената възможност!

Коментари

  1. Страхотоно ревю! Успяла си хем да го напишеш подробно, хем да не издаваш нищо. Супер е и ме убеждава все повече, че си заслужава да посегна към книгата. 🙂❤

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря, Руми! Надявам се да ти хареса. ^^ <3

      Изтриване

Публикуване на коментар