Пропускане към основното съдържание

Златният син на Пиърс Браун

И ето че прочетох втората част от трилогията, броени дни, след като приключих с Червен изгрев. Признавам си, че след първата част, не можех да седна и да чета нещо друго освен господин Пиърс Браун.


Според мен втората част бе дори по-добра от първата в много отношения, макар и да имах някои малки проблеми с нея.
Първо, искам да наблегна на това, че всички герои са променени - малко или много. Няма персонажи в застой, всеки един се развива успоредно с фабулата.
Дароу, който ме впечатли със своята сила и борбеност в първата част, сега доказва, че за тези две качества няма предели. Решенията, които взема, само показват колко по-улегнал и възмъжал е сега и до каква степен са го калили трудностите в Института. Дори когато си мислех, че няма изход от дадена ситуация, той ме смайваше с дързостта и решителността си. Наслада е да четеш за издигането на този обикновен, в началото, герой до това, което е сега - уникално природно явление.
Darrow *-*
И въпреки всички битки, войната и кръвопролитията, Пиърс Браун разгръща и темите за приятелството и доверието, за любовта и, ако щете дори за щастието. Но най-важната тема е за свободата и това е една от главните причини да харесвам толкова много тази поредица.

„ - Свободата удавя.
- Тогава се научи да плуваш. “

Още от началото изпитвам смесени чувства към Мустанга, защото сякаш все нещо не ѝ достига, за да я харесам напълно. Силата и острият ѝ като бръснач ум отново са на преден план, но в тази част поне разбираме докъде се простират чувствата ѝ към Дароу и на какво е готова за него.


Севро е един от малкото герои, в чиято лоялност не съм се усъмнила и за миг.. Обичам го тоя кръвогаден келеш с неговите Виещи, които според мен са чудесно хрумване на автора. Те са като армия, но разликата е в това, че никой не се чувства длъжен да е част от нея. Всяка загуба на Виещ е като загуба на член от семейството. Така че малката им е групичка е едно от нещата, които Дароу успя да постигне още в началото на революцията - да покаже, че обичта и приятелството стоят над властта и робството.

Има адски много герои + някои нови попълнения и то е ясно, че няма как да коментирам всеки от тях, затова ще ги групирам.

Август, Адрий (Чакала) - Въпреки преструвките на Август, че синът му е издънката на рода, крушата не пада по-далече от дървото, така че лицемерието и шантажите на бащата принадлежат и на сина. Август е точно това, което показа при смъртта на Ео - безсърдечен тиранин, уверен във висотата на собствения си морал.

Ех, Рок... ;/
Телеманите, Рок, Такт, Виктра  - Семейството на Пакс ау Телеман е също толкова сладурско, но и смъртоносно, колкото беше и той. Рок преживя доста и, кръвогадно проклятие, почти мога да оправдая решенията му накрая. Такт беше грешка. Виктра беше поправка на грешката, урок, който Дароу усвои, но не без жертви.
***
Пиърс Браун не изневерява на стила си на писане - описанията са все така омайващи, а битките - сразяващи със своята яркост и плам. Буквално усещаш как обвиват кокалести пръсти около гърлото ти и те карат да се задъхваш от напрежение. Това, което на мен не ми хареса обаче, са термините. Термини във всеки пасаж към края. Може да ви се наложи да препрочитате по няколко пъти или да се обърнете към тълковния речник. Няма друг начин - в противен случай изпускате нишката.
Разбира се, наясно съм, че няма как да се опишат космическите кораби и разиграващите се битки без належащите термини. Пък и научих някои нови неща, което е бонус.
Действието в тази втора книга мога да опиша само като динамично. Така е, казах същото и за първата, но тук изпълва целия смисъл на думата. Няма да успеете да си поемете дъх от битки, интриги, кървави съюзи и много, много предателства.
Авторът, като един безмилостен кучи син, просто убива герои наред, пък ако ще читателят да ги е обичал с цялото си *вече счупено* сърце. По този фактор мога да го сравня с Дж. Р. Р. Мартин.

Финалът ме разтърси и съвсем не ми вдъхна надеждата, за която жадувах. Но пък всички знаем, че точно преди изгрев е най-тъмно. Така че мога само да храня позитивни очаквания за развръзката в третата част и дано, кърваво проклятие, да има заслужен хепи енд.


"Домът ти не е там, откъдето си, а там, където намираш светлина, когато всичко помръкне."





Коментари