Пропускане към основното съдържание

За образованието на сърцето...

Здравейте.
Днес ще ви представя едно есе, с което участвах в конкурс, и въпреки че не спечелих, аз смятам, че е стойностно и затова го публикувам тук.
Благодаря на Ели за подкрепата и мнението, love you deerly. <3
Приятно четене.
***
В днешното съвремие образованието се състои в получаването на диплома, изпълнена с оценки и мозък, препълнен с ненужни познания. И така се получава, че докато сме на диплолов, нещо много важно остава на заден план – ценностната ни система, духовните качества и нашият морал. Човек, изпълнен със знания, но с беден вътрешен свят, не е образован.
Образованието се учи за определен период от време. Качества като добрина, съпричастност и толерантност се усвояват до самия край на живота, и то чрез опит. Не сядаш през учебник, не наизустяваш факти, предъвквани и смилани от толкова много други хора. Ти попадаш в ситуации и наблюдаваш собствените си реакции спрямо тях и спрямо себеподобните.  Може да изслушаш някого, когато има нужда от теб, или да изтикаш на заден план негативните емоции, за да потърсиш съвет от рационално мислещия си мозък. Това, да си наясно със собствените си чувства, както и с тези на хората около себе си, се обозначава с психологическото понятие емоционална интелигентност.
За жалост, сърцето и умът ни често са в противоречие. Това е неправилно, тъй като те са просто две зъбати колелца, пригодени за съвместна работа. Предназначението им е да се сработват, а не да са в съревнование. Ролята на сърцето е да смекчава строгата рационалност на ума, който не е способен да чувства. Мозъкът е своеобразен пазител на сърцето. Когато се поддадем на дадена емоция, било то страх или пък гняв, той се намесва. Вярно, гласчето му глъхне някъде в далечината, но точно това е емоционалната интелигентност. Да потиснеш емоцията, да осъзнаеш нуждата от рационален съвет, когато се почувстваш объркан и не знаеш как да постъпиш. Факт е, че и умът, и сърцето трябва да се развиват, за да работят добре съвместно. Нужно е везната да бъде уравновесена. Интензивното учене единствено на теория и факти в училищната среда накланя същата тази везна в полза на ума и в ущърб на сърцето, което далеч не е по-незначително от двете. Както е казал Уинстън Чърчил: „Първото задължение на университета е да учи на мъдрост, а не на професия ; на характер, а не на техники.
Затова би било добре ролята на образованието да идва по-късно или успоредно с това на сърцето. В архитектурата например няма сграда без фундамент. Образованието на душата е именно тази основа, която е необходима, за да може да се гради каквото и да било по-нататък. Както пише в една статия, посветена именно на тази тема: „Първото и най-важно нещо във възпитанието на децата е да развият сърцето си. Едва на тази основа идва възпитанието на нормите и професионалните умения. В съвременното общество това е често пренебрегвано, набляга се на знанията, но не и на сърцето и морала на подрастващите.“ Нужно е децата още от най-ранна възраст да бъдат учени на милосърдие, толерантност и проява на любов към всички живи същества. Наясно сме, че малчуганите са най-чистите и невинни създания. Предизвикателството е да се съхрани тази непорочност, за да започне развитието на истински важните духовни качества. Това са уроци, които не можем да научим по-късно, такива, които не могат да бъдат предадени, ако душата ни вече е била омърсена.
От книгите човек може да добие невероятни умения, свързани със съчувствието, и да научи уроци, които образованието не ни предоставя. Те са извор на знания, но и на умения. Показват ни светове, в които най-вече доброто побеждава, а героите слушат едновременно и сърцето, и ума си. Обикновено персонажите са силни ментално и будят възхищение у читателя, както и обратно – малодушието предизвиква възнегодувание и дори неприязън от страна на четящия. По този начин ние прилагаме наученото от книгите, развиваме в себе си положителните качества на героите, в които сме се влюбили, подражаваме им, за да достигнем до един простичък извод. Ако ние бяхме главният герой в книгата на живота си, като добрия или лошия бихме искали да се проявим?
Истината е, че в края на живота ни хората няма да ни запомнят като човека с двете висши образования и обширните познания по география. Вярно, това ще бъде нашата сила, издигаща ни в социалната стълбица на света, но на следващия ден ние можем да бъдем забравени, ако не покажем, че сме повече от ходещи дипломи с оценки.

Добродетелите, които проявяваме, положителните чувства са цветовете на живота, изпълващи го със смисъл и прогонващи тъмнината. Днешният свят се е превърнал с приемник на парадиращите с материалните си възможности образовани бизнесмени, чиято ценностна система така и не е била изградена. Затова образованието на сърцето има такова значение. Благодарение на него ние не получаваме просто парче хартия с оценки. Получаваме предимството да сме хора.

***


Коментари