Пропускане към основното съдържание

Знаменца и патриотщина?

Днес, в този късен час, реших, че искам да ви споделя една моя импресия, която написах, след като събрах някои впечатления от футболен мач, на който ходих. *Не че съм най-големият футболен фен, но винаги е готино да гледаш батковци, кхъм*
Ех, тези знаменца..
Притаявам дъх и го сдържам в тръпнещо очакване. Тълпата скача на крака и изстрелва мощна вълна от одобрителни викове, насочена към стадиона. Знаменцата се развяват яростно във въздуха, гърлата се раздират като на множество изгладнели за победа лъвове. Феновете подхващат огромно българско знаме, което плавно минава над главите ни, обвивайки ни в пашкул от благоговение. Вълнението ескалира. Пред очите ми избухват трита цвята бяло, зелено и червено. Ръцете ми са зачервени и пулсиращи, поради неспирното пляскане. Поглеждам към агитката. Прилича на клетка, в която са затворени хищници. Желанието им: - да извият решетките, достигайки до бленуваната славна победа. Момчета и момичета, млади и стари скачат почти до небето, а капчици пот обливат челата им, блестейки като кристали под лъчите на залязващото слънце. Вечерта е приятна и прохладна. Тъпанът отново отеква в ушите ми. Очите ми не се отлепят от малките човечета, тичащи по огромната зелена площ. Сърцето ми тупти, заплашвайки да изскочи, докато нова, непозната емоция се влива в кръвта ми, опиянявайки ме като наркотик. Неописуемата тръпка ме издига до непознати за мен висоти.

Ето го: толкова близо и толкова далеч. Вратата е разтворила широката си паст, но пред нея снове вратар така, както Цербер пази портите на Хадес. Погледът ми неволно се плъзга по таблото с резултата. Остава само още една минута, за да обърнем играта в своя полза. Внезапно биенето на тъпана секва. Всички затаяват дъх, времето сякаш се забавя, докато топката се носи устремено като на забавен каданс към вратата. Множество юмруци се понасят към въздуха, надеждата е извадена от кутията на Пандора, сплотявайки ни в едно цяло. Внезапно всички издишат притаения си дъх, пламъкът в очите им угасва за секунди. Топката победата ни е в ръцете на вратаря. 10 668 души замират под знака на предстоящата загуба. Голяма част от тях просто стават и се изсипват от стадиона като кутия с бонбони. Тъпанът е онемял. Изтичат последните секунди от шанса ни за победа. Механично се надигам на крака и се понасям след гъстата тълпа разотиващи се фенове.
Докато вървя, усещам, че газя през килим от доскоро извисяващите се над главите ни български знамена.
 Учудващо как българите сме готови да извисим родината си, когато има шанс да победим в определена сфера, и да я принизим също толкова бързо, когато на повърхността изплува загуба. В момента мога да опиша тази българска патриотщина единствено катопотъпкана от безброй подметки.

Речник: патриотщина; същ. нар.; ж.р; ед.ч
фалшив патриотизъм, проява на изменничество спрямо родните ценности, симулиране на обич към отечеството

П.С "патриотщина" е реално несъществуваща дума;


дата на написване: 26. 05. 15. г / Стара Загора /

Коментари