Пропускане към основното съдържание

Литературата е начин да общуваш с хора, които никога няма да срещнеш

Та, реших да публикувам едно мое есе, което имаше шанса да участва в конкурса "1000 стипендии" и да ме отведе до втори кръг. Не е нищо особено, но се надявам, че ще разпознаете себе си, като читатели, в него. :)

Литературата е начин да общуваш с хора, които никога няма да срещнеш 


Защо казваме, че чрез литературата общуваме­? Да сте видели някого да си говори с книга? Аз да, но това е друга история. Тук става дума за много по-различен вид комуникация, базиран на мисловна връзка между читателя и героя от книгата. Тя се изгражда възоснова на  преживяванията и случващото се с героите, което читателят приема като част от своята собствена съдба. Разбира се, „ Да бъдеш или да не бъдеш? Това е въпросът.“ /името на известния монолог от III действие, I сцена в "Хамлет" на Шекспир/ И в случая да бъдем част от тази нечия чужда съдба или да не бъдем? Книгите дават възможност за избор. Избралите първата алтернатива ще преживеят много и ще се сблъскат с множество уникални персонажи. Тези, избрали втората, вероятно са математици и те няма да бъдат предмет на това есе.
  Връзката между читателя и героя е много специална. Ала вярвате, или не, тя също започва като обикновено запознанство. Разгръщайки първите страници на книгата, научаваме основните данни на нашия бъдещ спътник в приключенията- името му, вероятно възрастта и мястото, където живее. Това ни е достатъчно, за да поставим основата, върху която ще градим приятелство. В началото е възможно да изпитваме недоверие към съответния герой, да не подкрепяме напълно решенията, които взема. Малко по малко обаче започваме да виждаме през неговия мироглед, поставяме се на мястото му. С всяка следваща страница градим доверие и склонност да толерираме решенията му, или дори да го направляваме при вземането им. Изправяме се заедно на бойното поле, сражаваме се рамо до рамо срещу неприятелите и в повечето случаи побеждаваме. Тогава осъзнаваме, че тези герои, които в началото не са били нищо повече от непознати, са станали част от нас. Продължавайки да четем, задълбочавайки се в развитието на живота им, сме показали, че сме съпричастни към съдбата им. И наистина колко пъти ви се е случвало да грабнете някоя книга от любима поредица и да се почувствате сякаш се срещате със стар, обичан приятел? Колко пъти, четейки за страданията на някой от любимите ви герои, сте се чувствали сякаш някой потъпква частица от вас и ви се е искало да заплачете? А колко пъти сте ликували възторжено, защото същият този герой е постигнал успех? Изпитахте ли гордост, удовлетворение? Ако отговорът е положителен, то вие сте роден читател воин, борещ се за правдата, кален с желязна воля и смелост, който обаче е изграден от чувства и безконечна нежност.
  Четенето несъмнено е буря от емоции и единственият начин да изживеем нечий чужд живот. Истината е, че не бихме могли да знаем какво изпитваше Огъст от романа Чудо на Ар Джей Паласио, ако не бяхме преживели болката му сами, нали? Не бяхме наясно през какво преминава той, докато не му позволихме да стане част от нас. Погледнахме през неговите очи, въплътихме неговия образ и вкусихме от горчивата му съдба. Плакахме и ликувахме отново и отново. Говорихме му. Окуражавахме го да продължава, повтаряхме му, че всичко ще бъде наред. Той ни отвърна, продължавайки борбата дори тогава, когато животът му беше поел в неправилната посока. Успя да отвоюва по най-достойния начин правото си да бъде това, което е, без да се страхува от последиците. Накрая на книгата си позволихме да погледнем назад, правейки равносметка на всичко, през което преминахме. Установихме, че основата, която положихме в началото, се е превърнала в неразрушима връзка, вечно приятелство. Останахме удовлетворени.

   Наясно сме, че никога няма да се срещнем с новите си приятели, но това не е нужно. Все пак ние ги опознахме по-добре от всеки друг. Достигнахме до най-съкровените им желания и мечти и изживяхме кулминационните моменти в живота им, сякаш ставаше въпрос за нашия собствен. Поехме на поход из съзнанията им, достигайки до най-тъмните и затънтени кътчета. Почерпихме от престижа на опита им, добавяйки го към своя собствен. Открихме множество сходства между тях и нас самите. Допуснахме ги близо до себе си, приютихме ги в сърцата си. Точно за това  ние, читателите, сме толкова специални. Сърцата ни са необикновени, изтъкани от множество други души. А що се отнася до нашите спътнициние гордо можем да заявим, че сме ги познавали. Можем да ги наречем свои приятели.

Коментари