понеделник, 30 януари 2017 г.

няма време за самоунищожение;

30. 01. 2017 г. 
17:55 h
basically me, trying to figure out how to live "properly"
Бях подготвила един пост, обобщаващ какъв беше януари за мен, а именно - изпълнен с апатия и self destructive thoughts, но след като мислих твърде дълго по въпроса как да започна и се чувствах кофти за себе си, си казах - you know what? screw it!
Живея в измерение, в което мислите ми определят реалността и за пореден път си напомням, че място за самосъжаления и драма - няма! Живея един живот като Вероника Димитрова Митрова, смятам, че знам с какво искам да се занимавам до последния си дъх и единствените прегради са тези, които сама поставям пред себе си. 

И точно сега е моментът да си простя.
Прощавам си. Прощавам си, задето водих война със себе си. Стига, развявам бялото знаме и искам мир. Прощавам си, задето на моменти се разочаровах от това, което съм, и си казвах, че няма смисъл. Има смисъл. Ти имаш смисъл, повече, отколкото можеш да предположиш. Прощавам си, задето едва не разруших едно истинско приятелство и се моля единствено този човек да може да прости на мен. Прощавам си, задето се изолирах от всичко и всички, затваряйки се в най-тъмното подземие на съзнанието си, където светлината не прониква отникъде, а подът е студен и пропит от влага и мухъл. Добрата новина е, че с присъствието си осветих дори и това зловещо място. Прощавам си, задето не правих това, което обичам. Прощавам си, задето почти до последно не можах да въведа ред в мислите си. Прощавам си, задето оставих неразказаните истории и ненаписаните думи да ме разяждат отвътре, избутвайки ме на ръба на безсилието и истерията. Прощавам си, задето се опитах да си налагам контрол там, където имам нужда от любов. Прощавам си, задето мислих твърде много, а действах твърде малко.
Прощавам си, задето през янаури не успях да намеря нужния баланс.
Прощавам си.

И след тази изповед се чувствам по-чиста, по-щастлива и по-подг...Като се замисля, не. Майната й на подготовката. Поне веднъж ще забравя за девешката си природа, обичаща непрекъснато да анализира, и ще действам.
Точно така, ключовата дума на февруари е именно действие. Приключвам този пост с един трак, който ме настройва на "мечтателска" вълна, и ви пожелавам приятен остатък от деня! :)



събота, 14 януари 2017 г.

"Целувка в Ню Йорк" от Катрин Райдър


"Бъдни вечер е. А Шарлoт е сама. Отново. При това на затвореното летище в Ню Йорк часове преди Коледа. Какво може да е по-гадно от това? Антъни е зарязан от приятелката си заради друго момче, на изхода за посрещачи с букет червени рози в ръка. Случайността (и една книга) ги събира и вечната оптимистка Шарлoт въвлича Антъни в едно безгрижно приключение по снежните улици на града, което е на път да им докаже, че по Коледа наистина се случват чудеса."


Запознаваме се с Шарлот и Антъни - двама непознати, споделящи обща съдба - и двамата са зарязани от партньорите си точно преди Коледа. Подобен "подарък" е по-зле и от това да те изненадат с мини Дядо Коледа с клатеща се глава или карта за фитнеса.
Това, което впоследствие преобръща животите им обаче, се оказва една книга със съвети и 10 часа на разположение.
През цялата новела атмосферата беше пропита с позитивизъм и топлина, идеална за студените зимни дни, която сякаш шепнеше на читателите, че всичко ще бъде наред. Щастливият край беше повече от ясен и, ако трябва да сме честни, всеки от нас понякога се нуждае от книга, която да ни напомни, че не всички писатели са коравосърдечни садисти. Или нещо такова.
Главните герои се докоснаха до сърцето ми със своята искреност и силните си характери. За тези часове те преминаха през всевъзможни приключения, вариращи от комични до тъжни и обратно, а първоначалното им намерение просто да убият времето до полета на Шарлот, прерасна в желание да използват всяка секунда, за да се насладят на взаимната си компания. Това е нещо, на което силно държа - израстването на персонажите. Да, тук действието се разви за изключително кратък период от време, но читателят отново може да забележи промяната у героите от началото до края.
Понякога се случва така, че когато ти разбият сърцето, мисълта да се обвържеш отново, ти се струва толкова отблъскваща, че по-скоро би предпочел да си потопиш главата в казан с киселина, отколкото отново да допуснеш някого толкова близо до себе си. Добре, де, може би не чак в казан с киселина, но...Схванахте посланието. Реално виждаме това в поведението на Шарлот в началото, когато тя се мръщи на усмихнатата жена на летището, както и внезапно промененото й отношение към преди това любимия Ню Йорк. Една раздяла, която я кара да погледне със съвсем различен, доста по-песимистичен начин на света около нея. Допада ми факта, че все пак се срещаме с нейния бивш - Колин - само да потвърдим изградената си представа за него. Сещам се за поне няколко описателни думи, но ще се въздържа. 
Същото е и положението с Антъни, който геройски, макар и с първоначален негативизъм, понася раздялата си с повърхностната, себична Мая. Още ми е чудно как свестен тип като него се е забъркал с момиче, което не яде пица. I mean, that's pizza!
Ето защо съм възхитена от способността и на двамата герои, въпреки съвсем пресните си рани, да забравят за самосъжаленията и да се доверят на съдбата, че ще си свърши работата по най-добрия възможен начин. 
Грешка. Не, не сте се объркали. Просто...друга причина толкова да харесам книгата е Грешка - сладкият малък булдог, който сплоти двамата главни герои още повече и взе дейно участие в повечето комични ситуации.

Ако искате да прочетете някоя забавна романтична книга, която да стопли сърцето ви през студените зимни дни, то "Целувка в Ню Йорк" е за вас. А ако наскоро са ви разбили сърцето и все още се чудите как да продължите напред, историята на Шарлот и Антъни не само ще повдигне настроението ви, а и ще върне вярата ви в любовта! 


Благодаря на издателство Егмонт за възможността!