петък, 30 декември 2016 г.

Рецепта за полезни и вкусни бисквитки lvl 1

Здравейте! :3
В днешния пост ще ви представя една страхотна рецепта за вкусни, лесни за направа и полезни бисквитки, с които няма как да сбъркате.
Намерих рецептата в Pinterest и ги направихме два пъти с мама, заменяйки някои от продуктите и методите по наш вкус, ноо... в случай, че искате да се придържате към оригинала, ето я и рецептата - http://chocolatecoveredkatie.com/2011/08/30/flourless-chocolate-chip-cookies/

Продукти:

3/4 чаша цял овес
1/4 ч.л. сода за печене
1/8 ч.л. сол
2 с.л. захар
1 с.л. + 2 ч.л. захар
2 с.л. парченца черен шоколад (за готвене)
1 с.л. олио или разтопено масло
1-2 с.л. мляко 

*Препоръчително е да удвоите дозата, понеже според мен тази е твърде малка (към 6-7 бисквити) 

Начин на приготвяне:

Взимате една голяма купа, където смесвате всички продукти в реда, по който съм ги написала. Ако имате chocolate chips, както е в оригиналната рецепта, използвайте го. В случая ние нарязахме малки парченца черен шоколад за готвене. Разбърквате. Оставяте млякото да напои добре овеса, докато не се получи подходяща за формуване смес. След като оформите бисквитите (гледайте да ги натиснете, така че добре да се споят, за да не се разпадат след изпичане), ги слагате в предварително намазнена с олио тава и печете за 6-10 минути (не ги изпускайте от поглед, тук е важна преценката.) 
Note: Дори да се запекат повечко, не се тревожете. Стават хрупкави и удивително вкусни! 

Е, това е! Можете да ги направите за Нова година или...буквално, когато и да било. Всеки ден. Всеки час. Сега! 

вторник, 27 декември 2016 г.

Време е за баланс.


Хехе, пак съм аз! :D 

Минавам съвсем набързо, за да ви метна едно клипче, съдържащо информация, която е препоръчително да приложите на практика в новата си 2017-та година. Аз смятам да го сторя, понеже според мен е най-добрият вариант да постигна баланс между ума, духа и тялото си. 
Смятам и, че ще е готино някой ден да пиша за Ванеса Виденова, понеже, кхъм, тя е страхотна и заслужава свой отделен пост.
Та, ето това е клипчето.
Бих казала, че не е за хора, които не вярват в астрология и "духовни простотии", като цяло, но защо пък...могат да пробват един месец и после да кажат как е минало. (;
И това е за днес, хора. До следващия пост!


Изкуството да постигаш целите си ✓

Има едно нещо, което ме ядосва. И то е, когато хората си поставят някаква цел за новата не-знам-си-коя-година и се придържат към изпълнението ѝ.
През първата седмица. Или две. Не повече.
По тази причина реших да ви представя начините, за които съм убедена, че работят, при подготовката и изпълнението на каквито и да било цели. 
Да започваме!

***
1. Напишете ги
Няма значение къде. Просто си изяснете какво искате да постигнете. 

2. Сортирайте ги
Точно така, сортирайте целите си по важност.
Аз лично ги разделям на "много важни", "важни" и "не чак толкова важни"с помощта на три цвята текст маркери. По този начин  ще си дадете сметка кои от тях ще изискват повече усилия от ваша страна и кои не са чак такъв приоритет, но все пак биха били източник на удовлетворение, ако ги постигнете.

3. Запазете ги в тайна
Да, тук може би се питате какви глупости дрънкам...
Няма какво друго да ви посъветвам, освен да изгледате това кратко клипче - https://www.ted.com/talks/derek_sivers_keep_your_goals_to_yourself?language=bg

4. Разбийте ги на части
Когато става въпрос за трудно достижима цел, за която ще трябва здравата да се потрудите, се изисква да я "разбиете" на по-малки парчета. Например, ако целта е да свалите няколко килограма, то трябва да помислите как може да стане това -  фитнес, йога у дома или ежедневни спринтове в комбинация със здравословно хранене и т.н. След това си изяснете кога ще работите по целта си и колко време сте готови да ѝ отделите. Фокусът тук не трябва да пада върху крайната цел, а върху това какво правите вие всеки ден, за да я достигнете.


5. Направете си табло на визиите
Чисто психологически, когато целите на човек са пред погледа му всеки ден, напомняйки му за какво се бори в дългосрочен план, той е хиляди пъти по-мотивиран и целенасочен, отколкото ако нищо в ежедневието не му напомня за тях.
Как да си направите такова табло? 
Има множество варианти - можете да използвате корково табло, хладилника си или обикновен картон, достатъчно голям, за да събере...мечтите ви. О, стига, всички знаем, че няма толкова голям картон. (;
Втората стъпка, така да се каже, е в изрязването на картинки и надписи, които обвързвате с целите си, от различни вестници/списания... Ако нямате такива,  можете да си намерите подходящ материал в някой сайт (напр. Pinterest.com) и да ги принтирате.
Постарайте се да наблегнете на снимките, а не толкова на надписите. #визуалнапамет
Третата стъпка е да залепите/закачите всичко на избраната от вас повърхност и без да мислите твърде много, да позволите на креативността ви да пламне и да ви направлява. Пожелавам успех, както на вас, така и на себе си, тъй като тепърва ми предстои да си направя такова табло. Let's see what happens! (:

6. Използвайте "Тайната"
Замислете се за всичко, което знаете, относно Законът на Привличането. 
Може би вярвате в силата му, а може би - не. Аз, самата се запознах по-обстойно с мащабите му преди няколко дни, когато госпожата по етика реши да ни пусне филм, посветен на него, в часа. Хиляди благодарности!
Филмът - тук.  

Та, весело посрещане на Нова година на всички и се надявам да отделите време, за да обмислите целите си, както и да изгледате филма. 
Гарантирам ви, че ще започнете 2017-та като нов човек. 

неделя, 25 декември 2016 г.

SKAM: норвежкият сериал, който завладя света (ми)

Здравейте, мили хора!
Първо, весела Коледа на всички! Пожелавам ви да си прекарате уютно и прекрасно със семейство (или приятели) и да сте благодарни за всичко и всички, защото все пак..нека не забравяме истинската причина да празнуваме - раждането на Иисус Христос.
Днешният пост няма съвсем нищичко общо с празници и прочее, но седя твърде дълго в черновите ми и след като разбрах, че по-добре няма да го представя, а и не е нужно, реших да действам. 
SKAM ("срам", бел. пр.) е норвежки уеб сериал, който стартира през 2015 година. До момента са пуснати три сезона, всеки от които се води от гледната точка на различен геройНакратко, разказва се за трудностите, през които преминават група тийнейджъри, докато опознават себе си, влюбват се и търсят мястото си в света. Сериалът поставя някои много важни проблеми като например менталните заболявания, сексуалната ориентация и религията. Бих го определила като послание, отправено към хора от всички възрасти, които се борят с това да приемат себе си и да повярват, че могат да бъдат обичани, въпреки че са "различни".
SKAM става изключително популярен със своя трети сезон, в който се срещаме с вече известния ни от предишните два - Isak, който води "битка" с приемането на сексуалността си и привличането си към неустоимия Even...
Стига толкова. Нека да преминем към частта, в която ви споделям защо всъщност сериалът е толкова добър (!)
Започвам с начина, по който качват епизодите на ето този сайт , а именно: в реално време! Например, ако героите са на парти в 21:30, то епизодът се появява на сайта в 21:30. Нито по-рано, нито по-късно. Идеята е страхотна и оригинална - прави самото преживяване по-реалистично.
Който е отворил сайта и е скролнал надолу, може да види и скрийншотове от Messenger и инстаграм снимки на самите персонажи, които спокойно можете да потърсите и разгледате. Кажете ми в кой друг сериал правят така?! Няма начин да не се привържете към героите и да не ги почувствате близки...А самите актьори, макар и супер млади, са истински професионалисти и оставаш с впечатлението, че наистина преживяват това, което им се случва по дълбок, всепоглъщащ начин.
Епизодите траят приблизително по 21 минути, но всеки от тях се разбива на по-малки части, така че седмично гледаме по една, ако имаме късмет - две - части, които са от 2 до 8 минути. Този метод отново е добър, понеже не ти отнема много време да и не е като да седнеш да гледаш епизод, дълъг 45 минути...Някои ще кажат, че е мъчение и ще се съглася донякъде с тях, но да погледнем добрата страна - поддържа напрежението и вълнението огромно! Освен това малкият обем и факта, че чакаме седмица за нова порция 5 минутки, ни (на нас, побърканите фенове) даваше възможност да помислим и да поразсъждаваме над случващото се...Самият факт, че никога не знаехме кога ще качат следващата част, ни убиваше бавно, но и ни караше до такава степен да "изгладняваме", че когато видехме на сайта новите две минутки, които са ни отпуснали, ни идваше да скачаме до тавана от щастие...Парче по парче, сякаш хвърляха късчета месо на лъвове. Добре, де, преувеличавам, но наистина си беше удовлетворително и недостатъчно едновременно! Нямам идея как го постигаха.
Друг аспект от Skam, който обожавам, e неговата реалистичност. Нямаше нищо захаросано или преувеличено в него. Връзката между двамата се състоеше както от своите върхове, така и от страшни падения. Буквално се люшкаше от моменти на еуфория към периоди, през които феновете бяхме съкрушени...Самите им разговори бяха такива, каквито двама тийнейджъри биха водили. Дори краят на сезона не беше напудрен с излишна драма или рязък обрат (или cliffhanger, omg) . It was simple, beautiful and perfect.
Сега да се похваля...гледала съм доста сериали с хомосексуалисти, признавам си, че това ми е guilty pleasure-a . хД Досега обаче не бях попадала на такъв, който да ме накара да се гърча толкова интензивно (буквално) от щастие или напрежение. Никой досега. Сигурна съм, че това негово въздействие беше комплексно - актьорска игра, сюжетна линия и просто онова специално пламъче, което много малко сериали притежават.
Всичко, което изпитваха Isak и Even, минаваше през тялото ми като шокова вълна. Особено като ставаше въпрос за някакви си пет минути...постоянно натисках бутона за пауза, понеже сърцето ми не можеше да понесе вълнението около случващото се. Откровено признавам, че си пищях от време на време, плачех  и наистина, химията между тези двамата беше толкова голяма, че всеки техен контакт - говорим примерно за прегръдка или целувка, ме караше да паузирам и с идиотска усмивка на лице и бушуващи вътрешности, без да мога да се успокоя. Сега, като го пиша, осъзнавам, че може и да имам проблем. Eh, whatever!
Между другото, епизодите на сайта са изцяло на норвежки, което беше идеална възможност да послушам този невероятен език, особено предвид факта, че действието в новелата, която ми предстои да редактирам, се развива в град Хамерфест, Норвегия. Английските субтитри към епизодите можете да откриете в Youtube или в страхотната фейсбук група, която се превърна в нещо като мой втори дом през последния месец - тук.
Беше невероятно да се връщам всеки ден от училище и първото нещо, което да правя, е да проверя в групата за някакви новости, както и да чета, и да пиша коментари под клипчетата и невероятните fan arts на членовете. Действително се почувствах като част от едно много голямо семейство. Страхотна емоция беше да гледам как и сериалът, и групата се разрастват и набират световна популярност. Като се сетя колко души знаеха за сериала в началото...I feel old as fuck. о.о
Magnus: flirting mode
Второстепенните герои също ме очароваха със своята уникалност...В този сериал е отделено голямо внимание на развитието на всички персонажи, както смятам, че и трябва да бъде. В крайна сметка, ако на зрителят не му пука за тях, то няма да му пука и за случващото се. Така е и в книгите...Особено се привързах към Sana - интелигентна, badass мюсюлманка, за която подозираме, че ще е основният герой в четвърти сезон (всички се надяваме на Even, де, доста неща, относно миналото му, останаха недоизяснени). Харесах и Vilde, чиято Kose Gruppa, стана причината нашите момчета да се запознаят. ^^ Привързах се и към Magnus и Jonas, които изиграха много важна роля в отношенията между двамата...Пък и няма как да не ги хареса, човек, Jonas е невероятно добър приятел, лоялен, а Magnus е забавен и очарователен.
Мога да ви бъбря още за сериала, но не искам да развалям магията около него. Сигурна съм, че ще я усетите единствено когато изгледате сезона (а защо не и всички сезони??)
Как да започнете ли?
Ами, ако съм запалила у вас желание, просто се присъединете към фейсбук групата, към която дадох линк горе, или намерете епизодите в youtube.
Завършвам този пост с една норвежка песен, с която се обсебих от SKAM, разбира се, и ви пожелавам приятно изкарване на Коледната вечер! Ще ви пиша съвсем скоро. :)


неделя, 11 декември 2016 г.

"Веровещица" от Сюзан Денърд

"Един континент на ръба на война и две вещици, които държат съдбата му в своите ръце.
Сафия е способна да различава истината от лъжата. Дарбата й е изключително рядка и мнозина биха убили за нея, затова трябва да пази силите си в тайна. А уменията на Изьолт са скрити дори за самата нея.
След сблъсък с гилдмайстора и жестокия му телохранител кръвовещ, приятелките са принудени да бягат, за да запазят живота си. Двете момичета искат единствено и само свободата си, но опасността дебне отвсякъде. С настъпващата война, те ще трябва да се борят с императори и наемници, които не биха се спрели пред нищо, за да уловят веровещицата..."



 В началото на книгата смятах, че Сафия няма да ми допадне особено като персонаж главно защото действията ѝ бяха недообмислени и сякаш в главата ѝ нямаше и капчица разум. Впоследствие обаче се оказа, че я обикнах точно поради този неин темперамент и импулсивност, в разрез с характера на нишкосестра ѝ, но и в перфектен баланс. Сафи доказа, че е лоялна приятелка, готова на всичко за хората, които обича. Хаотична, не умее да не планира преди да действа. Умее да отвлича вниманието на противника и да го манипулира. Каква ирония, предвид факта, че е веровещица... 
Към края на книгата се забелязва промяна в характера ѝ - става по-отговорна, мисли за последиците от действията си и за това как ще повлияят на хората около нея. 
Искрено ме забавляваше отношението ѝ към непознатия до тогава принц на Нубревна - Мерик, който с нищо не отстъпваше на хапливите ѝ реплики. Още в началото двамата се "изправиха" един срещу друг на дансинга, където вълнението действително се просмука в костите ми, благодарение на въздействащите описания и детайли. 

"При всеки подскок назад на тялото ѝ - движение, което напомняше ласката на прилива в устието на река - тялото ѝ се долепяше обратно до неговото с мощен тласък..."

Честно казано, именно сцените със Сафия и Мерик ми бяха любими и винаги ме оставяха с усмивка на лице. 
Изьолт е номатска нишковеща, което означава, че буквално вижда нишките на хората, т.е техните чувства в дадения момент. Тя е пълна противоположност на Сафия, благодарение на което двете се допълват толкова добре.
Изьолт е стратег. Тя планира и мисли, преди да действа. Ужасна е в преструвките и лъжите, но е по-сдържана от Сафи и не се поддава лесно на изкушението да откъсне нечия глава. Интригуваща ми се стори тайната, която нишковещата така и не сподели с никого, нито пък сама успя да я разбере напълно, което допълнително подклажда любопитството ми. Надявам се в следващата част мистерията около нея да се разбули, тъй като за момента предоставената информация не е достатъчна.
Имах чувството, че за колкото и силна да беше представена връзката между нишкосестрите, сякаш така и не излезе на преден план. Водещ беше по-скоро романсът, но по един ненатрапчив начин. 
Между другото, случващото се с Изьолт страшно много ми напомня на ситуацията с Валкирия Каин и Даркесата от "Скълдъгъри Плезънт".

И стигаме до...Мерик - принц на Нубревна, капитан на кораб и вечно ядосан ветровещ. 
В контраст с познатите ни клишета, той не беше типичният овладян и нежен джентълмен, когото сме свикнали да виждаме в повечето YA новели. 
Напротив, още от самото начало показа, че от една страна, лесно излиза извън релси и на моменти е изключително груб (дори към собствената си леля), а от друга е загрижен брат, носещ огромна отговорност на плещите си, който се опитва да осигури най-доброто за народа си.
Това, което не ми хареса в романса в книгата, беше клишето - връзка, започваща с омраза, ескалираща до желание и избухваща в изпепеляваща любов. Според мен светлината на прожектора трябваше да пада върху двете нишкосестри, но пък ако не беше романсът, Мерик също нямаше да претърпи промени в характера си. Благодарение на Сафи той стана по-внимателен и същевременно научи от веровещицата, че някои рискове, колкото и безразсъдни да изглеждат, си струват. 

Едуан, кръвовещът, чиято мисия беше да преследва двете момичета през девет планини в десета, ми допадна, въпреки че ролята му беше на "лошия" герой. 
Всъщност той беше по-скоро марионетка (доста силна), която изпълняваше поръчки и се подчиняваше на волята на гилдмайстора и на баща си. Въпреки това той, че има свои собствени принципи и всъщност е доста по-добър от "демона", за който го смятат всички. 
Надявам се на романтична връзка между него и Изьолт. Двамата си приличат по своята сдържаност и стратегическо мислене така, както Сафи и Мерик - по дързостта и пламенния си нрав. Е, да видим какво ще ни поднесе авторката по-нататък.

Няма как да не спомена и Иврен, лелята на Мерик, която се грижеше за Изьолт и Сафи, използвайки лечителските си способности. Изключително смела жена, готова да жертва живота си в името на двете момичета. Доволна съм от развитието на събитията и начина, по който Едуан постъпи с нея накрая. 

За жалост, не можах да опозная особено добре Кълен, нишкобратът на Мерик, но от малкото научено за него заключавам, че и той също беше отдаден на народа на Нубревна и до някаква степен в характера му се прокрадваше присъщата на Мерик студенина. Възхищавам се на решението, което взе накрая, както и на това, че въпреки проблемите с дробовете си, се бори смело и не се отказа. 
Сюжетът не беше твърде заплетен; идеално пасва на определението "light fantasy". Действието се развиваше бързо, като повечето обрати наистина ме изненадаха.
Нямам представа защо, но трудно свикнах със стила на писане. Просто думите не се лееха гладко в главата ми и често ми се налагаше да препрочитам изречения и абзаци, докато осмисля информацията. 
Почти всяка глава се отнасяше до различен герой и случващото се с него, но действието се водеше от неутрален разказвач, така че не се получиха обърквания. 
Допадна ми фактът, че значителна част от действието се развиваше на кораб. Защо? Защото самата атмосфера, наситена с моряшки викове, бушуващи вълни и солени пръски вода, ми се стори пленителна.
И накрая, но не на последно място...Корицата! Страхотна е и искрено се радвам, че издателство Егмонт са решили да я запазят. Определено стои добре на рафта ми. :] 
Да не забравяме и картата на Вещерия, която ще ви "посрещне" още в самото начало и ще ви помогне да си изградите по-добра визуална...о, я стига, просто всички обичаме картите! 

***
"Веровещица" е динамичен фентъзи роман, който ще ви оплете в нишките на интересния си сюжет и ще ви направи съпричастни към съдбата на героите до такава степен, че всеки път, когато изпаднат в беда, ще тръпнете от напрежение. 
Епичните битки и пламенният романс са само част от нещата, с които ще се сблъскате из страниците му, а краят ще ви остави изпълнени с купища въпроси и желание да се сдобиете с втората книга възможно най-скоро.

Благодарности на издателство Егмонт за предоставената възможност!

❝ С писане на книги ли ще си вадиш хляба? ❞

Здравей, читателю.
Днес съм тук, за да отправя послание към всички хора, които някога са ми задавали Въпроса-Който-Не-Бива-Да-Се-Задава: 

❝ С писане на книги ли ще си изкарваш хляба? ❞

Да, може би нямаше да има нищо нередно в него, ако не беше предизвикателният тон в стил ти-сериозно-ли-си-вярваш и съпътстващата го крива усмивка.
Вижте, мили хора, наясно съм, че писателската професия не е най-доходоносната на света. (Е, освен ако не си Дж. К. Роулинг или Стивън Кинг и не покориш света още с излизането на дебютния си роман). Знам, че ще трябва да работя и нещо допълнително, но не се тревожете. Имам си достатъчно други опции.
Съзнавам и това, че да си писател, е нелека задача. Повечето хора вземат предвид 16-годишната ми възраст и си правят изводи, че за мен писането е по-скоро увлечение, някакво хоби, което ще отмине с времето, като че ли е варицела. 
Изненада! Не е така. 

Пиша от 7-годишна възраст. Все още си пазя тетрадките със стихчетата и приказките, написани с потресаващо нечетлив почерк. Помня първите си плахи опити и постепенно обземащия ме кураж да пиша все повече и повече...Всяка домашна за написване на съчинение или разказ беше страхотна възможност да използвам въображението си и да чета пред класа сътвореното от мен с най-голямо удоволствие. Помня, че чувството беше невероятно.
Година по-късно опитах да публикувам свое стихче в някакъв вестник, но то не беше одобрено. Нищо.
В пети клас се присъединих към литературен клуб, където всички бяха с по 3-4 години по-големи и съответно - по-опитни - от мен. Не след дълго реших да се махна, понеже явно не бях достатъчно добра, за да членувам в него. Сега, четейки старите си творби, се смея на глас и съм благодарна. В крайна сметка, именно те събудиха желанието ми да пиша и поставиха основата за развитието ми в тази насока. 
Година по-късно спрях да пиша. Нямам представа дали беше понеже бях огорчена, задето не ме "одобриха" в клуба, или заради нещо друго...кой знае какво е минавало през ума на 11-годишното ми Аз?
Две години застой. Въпреки това не считам това време за изгубено. Беше по-скоро почивката, от която се нуждаех. Знаете: презареждане на батериите, засилване преди скок.
И ето ме в гимназията, където попаднах на страхотна учителка по български, нов литературен кръжок с ръководител - поетът Таньо Клисуров. Атмосферата в клуба веднага ми допадна. За това допринесоха страхотните хора, с които се запознах, както и самият господин, от когото научих доста полезни неща не само за писането, а и за живота. Почувствах се на място и желанието ми да пиша се завърна с нови сили.
Покрай четенето на свои произведения - главно проза - у мен се зароди идея. Така де..."съживи се". Самото хрумване води началото си от съчинение "Как прекарах пролетната си ваканция", написано в четвърти клас. Но както и да е. 
Който е чел този пост, знае за съдбата на въпросната книга, и въпреки че първият ми опит вероятно никога няма да излезе на бял свят (да не казвам голяма дума), аз съм доволна. Завърших я ден преди старта на лятната ваканция, каквато беше и целта ми. 
Септември месец. Ненадейно ми хрумна идея за нова книга. Изчетох сума ти статии и съвети. Съставих си outline и през октомври писането започна. Завърших новелата преди двайсетина дни, достигайки до нужния ми брой думи - 40 000 +. 
А сега? Сега само си почивам и събирам сили за предстоящото редактиране, с което се захващам през януари. Пожелайте ми късмет!

Изводът е, че независимо от застоите и съмненията, нуждата да изразявам себе си писмено се връща при мен като бумеранг... и знаете ли какво? Тя никога не си е отивала. Дори да не пиша, мислите за думи, клавиатура и истории жужат в главата ми постоянно. 
Наскоро един съученик ме попита следното: "Защо ми е да се мъча да ставам добър в рисуването, когато има стотици по-добри от мен?" 
В свят, обитаван от 7 милиарда души, е повече от ясно, че винаги ще има хора, които са по-добри от нас в някаква сфера. Винаги ще има по-оригинални, по-опитни, по-интригуващи, по-...по-...по-... 
Но човекът на изкуството не се старае да бъде "по-". 
Това не е състезание, не е надпревара. Посветените на изкуството, откровено казано, са сбирщина лунатици с нестандартен мироглед, немалко гласове в главата и собствен свят, в който биха живели постоянно, ако можеха. И те го правят, де, творейки
Вярвам, че всеки човек се ражда с набор от уникални частици вътре в себе си, които са практически неизчерпаеми. От тях той трябва да дава, да дава и дава...до самия край на живота си. Абсолютно никой не може да замени или имитира тези частички, колкото и да се опитва. 
Ето затова пиша - за да предам на света своите уникални частици, с които Господ ме е дарил.
So, материалната страна на нещата, колкото и важна да е, остава на заден план за човека, открил своето призвание.
Ако все още не сте разбрали посланието ми или си мислите, че бръщолевя глупости...то спирам дотук и ви пожелавам да намерите онова нещо, което изпълва съществуването ви със смисъл. Едва тогава ще разберете за какво говоря.

Искрено ваша,
Вероника

понеделник, 5 декември 2016 г.

еднорози? да! reading slump? не точно...

Привет на всички книжни души!
Днешният пост е посветен на любимия на всички читатели reading slump и по-точно...защо смятам, че такова нещо като "книжен застой" не съществува.
Е, направо към поста!

Когато човек вярва в нещо - суеверие или просто някакво твърдение, той автоматично го зарежда енергия, подобно на електрическа крушка, която светва. Тази енергия е вярата, силата на мисълта. Можете да си представите въпросните суеверия/твърдения и като дечица от дом за сирачета. Чрез избора си да повярваме в истинността им, ние сякаш ги вземаме под крилото си, осиновяваме ги. От този момент нататък трябва да се грижим за тях и да понасяме отговорността и последиците от факта, че са в живота ни. 

В такъв случай, книжният застой е избор. 

Задавали ли сте си въпроса защо изобщо вярваме в него? Защо решаваме, че липсата ни на мотивация за четене се дължи на някакъв измислен от Бог знае кого етикет?
загрижен читателциент: - Докторе, разбрахте ли защо нямам желание за четене?
доктор идиот без диплома: -  Да. Боя се, че диагнозата е фатална...
загрижен читателциент: Каква е? Кажете ми. Мога да го понеса.
доктор идиот без диплома:- Нарича се reading slump и искам само да вметна, че не съм си го го измислил, докато си разгръщах сутрешния вестник в тоалетната... може и да не четеш никога повече, но поне от днес нататък ще имаш добра причина, за да се оправдаваш пред вътрешния си критик, когато не ти стигат топките, за да си изясниш истинската причина за безграничната си апатия и липса на мотивация.
           ... загрижен читателциент: - Страхотно!
Няма такова нещо като "книжен застой".
Ситуациите са разнообразни и понякога не всичко опира до приоритети, затова ще разгледам най-често срещаните оправдания.

1. "Радини вълнения"
Нали знаете как, когато седнете да четете, не успявате да се концентрирате, понеже някакви мисли глъхнат на заден план в съзнанието ви? Не? Да? 
Ако ви се е случвало, съветът ми е да не ги потискате. Не се обявявайте за "слъмпирани" само защото в дадения момент не се чувствате разположени към четене, понеже онази лампичка в съзнанието ви автоматично ще светне и в следващите дни, седмици, векове...ще се опитвате да издрапате от въображаемата яма на reading slump, но няма да успеете. 
Липсата на мотивация за извършване на дейности, които попринцип обичаме, винаги е свързана с нещо по-дълбоко. Може да е умора, сезонна депресия, ако щете, или просто мързел. Затова първо си изяснете проблема или като цяло, нещата, които отвличат вниманието ви, (напишете ги на лист, ако искате), и ви обещавам, че ще можете да се фокусирате върху въпросната дейност. 
2. Голям обем? 
Ha! That's an easy one. Просто четете някоя кратка книга и оставете големите чудовища за по-нататък, когато ще желаете компанията им. 
3. Твърде много носталгия
Понякога се случва така, че прочитаме някаква уникална книга, която ни разтърсва из основи и не ни оставя дълго след като сме я приключили. Даа, в такъв момент е малко трудно да започнеш друга, понеже а) чувстваш се като предател; б) не си емоционално подготвен; в) не искаш да се разделяш със света и героите.
Препоръката ми е да си излеете чувствата в дъълго ревю, да говорите за книгата на всеки и на всичко (да, може и на предмети, и на животни), да намерите и други книги от същия автор или пък да се присъедините към фен група на въпросното четиво, така че едновременно да поддържате интереса и връзката си с нея, но и  да започнете някоя друга, без да се чувствате виновни.
4. Yaawn, boring!
спонтанното ми аз: Fuck it. Life's too short.
задълбоченото ми аз: И все пак...четенето на скучни книги дава възможности за критично мислене и показва на един писател какво да не прави, как да не пише. А и след като въпросният автор на книгата е бил одобрен и ужасната му книга е публикувана, значи все пак си има силни страни и мисията ни е да ги открием.
 Не си втълпявайте мисълта, че не можете да четете само защото влачите една книга вече няколко седмици...просто я оставете или я прочетете набързо. По-добре е, отколкото да стоите на нея с месеци и да се чувствате ужасно.
5. Няма време! 
Добре, тук вече става въпрос само за едно...приоритети!
Помните ли доброто старо "Който има желание, намира начин, който няма желание, намира оправдание." ? Мда, и тук важи с пълна сила. 
Всеки носи отговорност за решенията си, и въпреки че понякога просто трябва да избереш работата/училището пред четенето на книга, не е невъзможно да отделиш 5-10 минути за любимата дейност, докато си почиваш от работата/ученето.  
6. Социални мрежи, @!#!!!#$%^&
Ето, че стигнахме и до оправданието, което аз използвах толкова дълго време, докато осъзная, че за всичко съм си виновна аз...
Ако можех да изчисля сумата от часовете, които съм прекарала в цъкане из интернет, вместо в четене, вероятно ще мога да изгледам всички части на "Хари Потър" 69 пъти...
В такъв случай бих казала, че съм изпаднала в reading slump само за да успокоя гласчето в главата ми, което не спира да ме хока за това, че не чета. 
Между другото, дами и господа, може ли някой да ми обясни защо има "writing slump", "reading slump", дори "life slump", но няма "social media slump"? 
Прилична тема за дебатиране.

*** 
В крайна сметка, няма нищо грешно в това да не приоритизираме четенето, защото хей...не живеем изцяло в книгите, които четем.
Безсмислено е обаче да се самобичуваме и да се чудим как да прехвърлим вината върху чудовището reading slump, което съществува само в съзнанието ни като средство за оправдаване пред...пред кого? Пред нас, самите, разбира се.
Всички знаем истинските причини за непродуктивността си по отношение на една или друга дейност. Нужно е единствено да поемем отговорност и да си направим равносметка.
Ако не сме доволни....контролът е в наши ръце и за разлика от книжния застой...той не е просто илюзия.