сряда, 30 ноември 2016 г.

Ноемврийска равносметка + december goals

source
Здравейте, хора!
Ето, че дойде и краят на ноември, което означава, че е време за месечна равносметка...
По отношение на блога, целите ми бяха следните - повече постове с описания на предмети, мотивиращи публикации и разсъждения по различни теми...
Хах! 80% Fail!
20% -те процента се състоят в този един-единствен пост, който съдържа въпросната мотивираща "нотка", и е част от предишните ми цели за публикации, свързани с писателския ми прогрес - тук .
По отношение на животеца ноември беше интензивен. Случиха ми се доста неща, които няма да назовавам като негативни и позитивни, понеже всичко зависи от гледната точка. Ще спомена само, че въпросните събития и купища емоции допринесоха за развитието ми като човек и по този повод изпращам месеца с благодарност и усмивка на лице. :]

През декември смятам да публикувам 12 публикации, без значение на каква тематика. 12, за да отдам чест на изминалата година (сякаш вчера посрещахме 2016-та о.О айде, запри се, бе време такова). 
Въпреки че що се отнася до четенето, избягвам да си поставям точно определени заглавия за прочит, този път ще го направя. Защо? Ами защото това са книгите, които искам да прочета от 100 години, а все още не съм...Какъв по-подходящ момент от края на годината!?
Въпросните заглавия са:

1. "Джейн Еър" - Шарлот Бронте, 
2. "Спасителят в ръжта" - Дж. Д. Селинджър,
3. "Half Lost"от Сали Грийн  /започната/,
4. "Да убиеш присмехулник" на Харпър Лий,
5. "Героят на времето" - Брандън Сандърсън,
6. "Лолита" от Владимир Набоков

Също така се предизвиквам да разчистя гардероба си от всички дрехи, които не нося и не харесвам; да медитирам ежедневно и да изпълня 30-дневното предизвикателство, което започнах в края на ноември.
Let's see what happens! 
Това е за днес от мен. Надявам се всички да се чувствате добре и празничното настроение вече да ви е обхванало. :]



                                    

събота, 26 ноември 2016 г.

пистолети, art journals & some deep shit

Привет, bookworms!
Без да пиша излишни неща с цел да успокоявам вътрешния си критик, относно дългото си отсъствие в блога, преминавам направо към поста...
който е супер random и се надявам да ви хареса. :)
Започвам с темата, по която писах и в предишния daily пост...а именно - новелата ми. 
Както можете да видите от брояча вдясно, надскочих целта си с 5 000+ думи и все още имам три глави за писане, които ще добавят поне още толкова. С тях обаче смятам да се занимавам през втория draft, когато здравата ще редактирам, понеже смятам, че имам нужда от почивка. И без това последните написани глави са като пръснати сред океана островчета - нямат плавна връзка помежду си. 
Ще споделя и впечатленията си от първото ми писане на новела по plotter-ски начин, т.е с предварително разработени глави и ясна цел за всяка от тях...а именно - много, много по-добре от първия ми опит със Сквадер. Сега просто сядам на лаптопа и пиша, защото знам какво се иска от мен. В процеса добавям и нови неща, променям, изненадвам дори себе си - доказателства за това, че outline-ването е пластичен метод, който провокира креативно мислене и позволява поставените "граници" да се разширят чрез нови идеи. 
Понеже нямам нищо друго за казване, относно новелата, слагам spoiler free снимки на съвсем малка част от проучването ми за нея:


I swear, it was for the book...
but still...don't fuck with me. 

Втората част на поста е посветена на едни супермегагигаяки неща, които открих съвсем наскоро..Може би сте чували за тях, но за мен бяха и все още са като нещо, дошло от друга планета. Наричат се art journals и меко казано ги обожавам! 
Представляват книжки, в които човек изразява себе си с помощта на бои, лепило, стикери, всякакви хартийки и изрезки, без значение какви (ако ще да са и от вестника на Кауфланд) .
Най-хубавото е, че за да си направиш такъв journal, не е нужно да можеш да рисуваш кой знае колко добре. А? Можеш ли? Още по-хубаво! 
Смисълът им, както вече споменах, е да изразиш себе си, проявявайки креативност и да "изпуснеш парата". Оцветяването никога не ми е било по вкуса, но създаването си е друго нещо. :)
Ето тук можете да видите процеса за направата на странички от един такъв journal и ще се убедите в думите ми - https://www.youtube.com/watch?v=0UDi1k3iGAk&t=983s
Всичко, направено от жената в този канал, е уникално красиво и запомнящо се...възхищавам се на уменията и идеите ѝ и ви препоръчвам да разгледате и останалите ѝ клипчета. Например ето тези страхотни journals, които продава в онлайн магазина си - https://www.youtube.com/watch?v=T0evxUC6UPc . 
Убедена съм, че искам да си направя art journal, но проблемът ми са всички тези материали, с които първо трябва да се снабдя....разбира се, когато искаш нещо истински, намираш начин, така че ще се постарая, понеже съм убедена, че си струва. :)
Третата тема, по която ще пиша, разбира се, няма нищо общо с горните две, които на свой ред също нямат общо помежду си...Обичам този тип постове. :D
Става въпрос за "способността" ни да отлагаме важните неща, които не ни се иска да правим ,(#justschoolthings) или иначе казано - procrastination
Аз си го представям по следния начин. 
На земята съм. Живея. Имам някаква мисия, много по-висша от мен, самата. Всеки ден се приближавам с крачка към смъртта си, независимо дали го искам, или не. Всеки ден ми се дава точно определено време, което да използвам, както намеря за добре. Ако не го правя, се получава дисбаланс. Защо? Защото се приближавам към края си, а се отдалечавам от мисията си в живота, от възможностите за развитие.  
Всеки път, когато си кажем, че може и "утре". Кое точно ни кара да си мислим, че Господ ще ни даде това "утре"? Защо смятаме, че сме толкова специални, та сами да определям дали ще живеем, дали ще се събудим на сутринта? Хипотетично, ако си пилеем времето ежедневно и просто съществуваме като реещи се из пространството безсмислици, кажете ми защо Господ трябва да ни остави да живеем? С какво сме по-специални от останалите милиарди хора по света, от които (може би) голяма част използват времето си по много по-подходящ начин от нас?
Затова нека се замислим следващия път, когато си кажем, че ще направим нещо на следващия ден само защото в настоящия момент предпочитаме да си ровим из фейсбука...може да няма утре. 
Разберете, че не сме на този свят, за да ни е удобно, нито да се чувстваме добре във всеки един момент. Ако е нужно, кажете си:
"Аз обичам да ми е неудобно. Обичам да изпитвам трудности. Няма нищо по-добро за растежа ми от това да се изправям пред страховете си и да излизам от комфортната си зона." 
И нищо няма да може да ви спре. 

петък, 11 ноември 2016 г.

NY Times Book TAG

Здравейте, книжни хора! 
Днес съм тук с един доста нашумял таг... осъзнах, че не съм правила такъв от доста време, а този ми се стори интересен. 
Да започваме!
source

1. Коя книга е на нощното ти шкафче?
"Белият хотел" на Д.М.Томас, която се опитвам да чета по-задълбочено и бавно, тъй като самата тематика го изисква. Намесена е психология, преплетена с фикшън, така че определено искам да осмисля предоставените факти и да ги запомня. 

2. Коя беше последната наистина добра книга, която прочете?
Сама се изненадвам от отговора си - "Хартиени градове" от Джон Грийн. Да, всъщност я прочетох едва сега. И да, съдейки по останалите заглавия от същия автор, си представяха някоя твърде драматична любовна история, но останах приятно изненадана от тази. Надявам се през почивните дни да ѝ напиша по-обстойно ревю от двете изречения, които драснах в good reads.

3. Ако можеше да се срещнеш с един автор - жив или мъртъв - кой би бил той? Какво би искал да знаеш?
Без да изненадвам тези от вас, които следят блога ми, ще посоча Дерек Ланди - авторът на поредицата "Скълдъгъри Плезънт". Какво искам да науча? Може би повече за 11-тата книга от поредицата? Всъщност просто ще се радвам да проведа с него дискусия, относно героите, света, саркастичния му, супер забавен начин на писане и да изкажа възхищението си от всичко това по възможно най-нормалния и съвсем не истеричен начин. (ще се опитам да не викам твърде много. Достатъчно оспамих човека в twitter, #стоптормоз)

4. Кои книги на рафта ти може да ни изненадат?
"Злотворните отрови" от Ник Арнолд. Хем се води детска книжка, хем не точно. Информацията, относно действието на отровите в нея, е напълно вярна. Получих я като подарък, когато бях в четвърти клас и все още се чудя дали не е било някакъв намек. :D 

5. Как организираш своята библиотека?
Еми, аз съм на принципа "както ми харесва"

6. Коя е книгата, която си имала намерение да прочетеш, но още не си? Чувстваш ли се неудобно, че все още не си прочела някоя книга?
Ужасно много исках да прочета "Игра на тронове", но както знаете, тя си е голямо парче...а в момента съм малко или много "алергична" към такъв тип книги. Затова отлагам и прочита на третата част на "Мъглороден". (но пък и изобщо не съм подготвена за финала). Относно втория въпрос - не, не се чувствам неудобно

7. Разочарование, надценена или просто лоша: Коя е книгата, която си мислела, че ще харесаш, но не си? Коя е последната книга, която не си свършила?
Ами, точно в момента се сещам за "Тайната история" на Дона Тарт. Бях 100% убедена, че книгата ще ми хареса не само заради множеството положителни ревюта и оценки (да, действително не мисля, че има човек от блогърското общество, който да не я обича. Опровергайте ме, ако греша.), а и заради прочетенето от анотацията, което ми се стори завладяващо. Е, оказа се, че съм сбъркала.
Последната книга, която не завърших, е "Септемврийски светлини" на Карлос Сафон.

8. Какъв тип истории те влекат? Какви истории избягваш?
Обичам трилъри и мистерия. Фентъзито и фантастиката са на второ място в "класацията", тъй като за мен е важно историята да е отчасти преплетена с реалността. (мисля, че похватът се нарича "магически реализъм", но не съм сигурна) . Не защото съм реалист, а просто защото смятам, че комбинацията е много приятна. Прави самата история по-достоверна и...абе, като диня + сирене, ако ме разбирате. ;) 
(съдя ви, ако никога не сте пробвали диня със сирене:|)
Избягвам хорър истории. Както и трилъри с твърде натуралистични описания. Кървищата не ме очароват, нито предизвикват възхищение от моя страна. По-скоро бих се впечатлила от страшна история, в която не се пролива и капчица кръв. 

9. Ако можеше да задължиш президента да прочета една книга, коя би била?
"Мъглороден: Кладенецът на Възнесението", за да види Роско как трябва да изглежда, как е нужно да се държи и какви жертви прави един истински лидер в името на народа си. Въпреки че в нашата държава положението е много по-различно и президентът няма особена власт (каква ирония), няма да е зле да помисли по въпроса. Пък и самата книга е страхотна,така че май ще му направя услуга.

10. Коя е следващата книга, която планираш да прочетеш?
Да се надяваме, че ще е Half Lost от Сали Грийн. 

вторник, 1 ноември 2016 г.

1- Year Blogging! + октомврийска равносметка

Първо,
Честит ден на народните будители!

Второ, както може би сте разбрали от заглавието, днес блогът ми става на една година! *изригват фойерверки* 
или поне конфети...


 Без да претендирам, че съм ветаран, или че имам огромен опит в блогърството, бих искала да посъветвам всички тепърва навлизащи в "бранша" някои важни (според мен) неща:

1. Записвайте си хрумванията
Ако ви хрумне някоя идея за пост или пък тема, по която бихте искали да пишете, винаги е добре да имате тефтер и химикал подръка, за да си ги отбележите. Или лаптоп. Или телефон.
Можете дори да си направите една папка, посветена изцяло на блога ви, където да "складирате" бележки, записки и каквото се сетите. Така винаги ще сте заредени материал за писане, а и няма да се ядосвате, ако паметта ви ви подведе и не може да си спомните някое хрумване.
2. Водете си блог, който се отличава с нещо
Основните "съставки" на един книжен блог са ревютата и таговете. Това не означава обаче, че трябва да се спирате само на тях. Напротив, според мен това, което прави блога ви уникален, е вашата лична искрица лудост. Най-хубавото е, че няма ограничения или цензура по отношение на това, което публикувате. Може да са ваши собствени поеми, разсъждения за Космоса, за гейминг, астрология, всичко, което ви вълнува. 
3. Започнете, без да знаете как, какво или защо
Може би все още не сте си изяснили на какво ще е посветен блогът ви, вероятно все още не сте наясно и с настройките не дизайна и всичко ви се струва твърде хаотично...Това няма значение. Оставете въпросите настрана и просто започнете. Отговорите ще ви се избистрят с течение на времето. 
4.  Редактирайте постовете си, преди да ги публикувате
Добре, това може би звучи супер очевидно, но...Независимо колко важна е предоставената от вас информация, тя няма да се възприеме добре от читателя, ако е осеяна с елементарни грешки (правописни, граматични и пр.). Затова съветът ми е, след като напишете поста си, да го оставите да "отлежи",  и да се върнете към него след 10-15 минути (вие си решавате колко точно). Обещавам ви, че ще погледнете на него през нов, по-критичен поглед и накрая публикацията ви ще е полирана до блясък. 
5. Не оставяйте блога си безпризорен за твърде дълго време
Да, разбира се, че може да публикувате един пост и да не погледнете онова...какво беше...блока!... в следващите...кхъм, 4-5 седмици. Да, вероятно, когато най-сетне се завърнете, няма да ви замерят с домати или да ви линчуват просто защото хората тук винаги са готови да приемат изменниците обратно (преувеличавам, разбира се). Както казах, можете.
Само че не е за предпочитане. Говоря от личен опит (твърде често го изпълнявах този трик) и съм наясно, че след един такъв застой е трудно да съживите обратно кътчето си. (защото не, той не е феникс и няма сам да се надигне от пепелта. get it? ha ha...ha)
6. Забавлявайте се!
Една от най-хубавите страни от воденето на собствен блог е неизбежното откриване на хора със сходни като вашите интереси, които искат да прочетат каквото имате за казване. Да не споменавам и вълнението, когато видите, че някой е коментирал на ваш пост и
Блогът е вашето поле за изразяване на същността ви, така че останете себе си, учете се от по-добрите, но не ги копирайте. Изкарайте на белия лист мислите, които не ви дават спокойствие, правете каквото пожелаете. Само не превръщайте цялото начинание в досадна работа. Все пак, ако вие не се наслаждавате на това, което пишете, какво остава за читателите ви?
***

Месечна равносметка: октомври

В началото на месеца си поставих за цел да публикувам повече "писателски постове", с което считам, че съм се справила. Броят им за октомври е 3 (можете да ги видите в архива). По отношение на публикациите, свързани с музика, постнах 1 такъв. 
Що се отнася до четенето на книги, месецът беше непродуктивен. За сметка на това, писах доста в новелата си, но при всички положения не се оплаквам. :] 
За ноември се надявам да публикувам повече описания на предмети, мотивиращи публикации, както и такива с разсъждения по различни теми.

В общ план, октомври внесе много положителни промени в живота ми. Ако досега се чувствах, сякаш се подготвям за нещо, то сега луната влиза в скорпион, което означава, че е време за действие и за окончателно излизане от комфортната зона. 

Пожелавам, както на себе си, и на всички четящи този пост, ноември да е изпълнен с положителни събития и възможности за развитие!
И не забравяйте да се погрижите за себе си, преди всичко. :)