събота, 29 октомври 2016 г.

"Килия номер 7" - Кери Дрюъри

Убит е Джаксън Пейдж, обичана от всички знаменитост. Шестнайсетгодишната Марта Хънидю е заловена над трупа му, с пистолета в ръка. 

ВРЕМЕ Е СПРАВЕДЛИВОСТТА ДА ВЪЗТЪРЖЕСТВУВА. 
Публиката ще реши дали Марта е виновна, или невинна, като гледа всеки ден епизоди на изключително популярното риалити шоу „Смъртта е справедливост“ – единственото телевизионно предаване, което дава силата да вземаш решения за живота на други хора – и то на цената на един есемес. Марта се е признала за виновна за престъплението. Но извършила ли го е? 
Или истината е далеч по-сложна от елементарните образи, показвани по телевизията? 


***
Марта Хънидю ме спечели със своята смелост, породена от решението ѝ да се жертва за една истински справедлива кауза. В началото ми се струваше, че е просто една твърдоглава и импулсивна героиня, но впоследствие разбрах, че съм била далеч от истината. Чрез възможността да надникна в мислите ѝ (главите, посветени на нея, бяха в първо лице, останалите - в трето.) , успях да разбера какво всъщност се крие зад тази твърдост. А именно - едно чувствително момиче. Дори в моментите, в които ѝ се искаше да се предаде, Марта устоя на изпитанията и продължи напред, понеже беше наясно със значението на каузата, за която се бори, и цената, която е нужно да плати. 

by: me
Айзък е другият персонаж, който, макар и израсъл в съвсем различна среда от Марта, показа, че това съвсем не е от значение, ако имаш добро сърце. Той виждаше какво се случва в страната, в Блокови жилища и знаеше, че правителството манипулира хората. Срещата му с Марта, макар и по стечение на ужасяващи обстоятелства, доведе до надеждата за промяна, която и двамата искаха. 
Хареса ми как книгата ни представя любовта помежду им като мощно оръжие, предвидено да се бори с несправедливостта с цената на всичко. Когато двама души се срещнат и открият, че гледат в една посока, нищо и никой не може да ги спре, дори положението да изглежда безнадеждно. 
Авторката често ни допускаше и до спомените на Марта, откъдето се откриваше гледка към двамата влюбени, наблюдаващи звездите или разхождащи се из гората. В книгата е доказана по убедителен начин стойността на истинската любов - не само романтика, а изпитание за лоялността и жертвоготовност, която човек е длъжен да прояви в името на ближния.

Ив е терапевтката на Марта, към която в началото момичето се отнасяше с подозрение, понеже смяташе, че е "като тях". Всъщност тя се оказа една от малкото, които прозираха несправедливото в онова, което всички наричаха "справедливост".  Ив показа, че е честна и смела жена, която наруши правилата, поемайки огромен риск само за да помогне на момиче, което дори не познаваше добре. Със своята лоялност и добри намерения, тя не просто спечели доверието на Марта, а и се превърна във важна част от плана за нейното спасение и достигането до крайната цел.

Не харесах водещата на "Смъртта е справедливост" - Кристина - още в самото начало. Тя беше продукт на идеите на правителството, "полирана" до блясък отвън, но гнила отвътре. Често се случваше да прекъсне гостите си, ако случайно започнеха да говорят истината за системата и убийствата на невинни, до които води тя. Начинът, по който изопачаваше думите им, и преструвките ѝ, смятани според мнозина за проява на "съчувствие", ме отвратиха. Единствено накрая на книгата, за мое огромно задоволство, развоят на събитията я остави безмълвна.

Джошуа, другият водещ на предаването, показа истинска загриженост за съдбата на Марта, и често с Кристина се сдърпваха поради различните си виждания, макар и по прикрит начин. Да, той понякога ме дразнеше с усмивките и намигванията си, от които жените в публиката да се разшумяваха, но определено се оказа по-добър човек от Кристина. Имам известни подозрения, че в следващата част ще изиграе важна роля.

Няма как да не спомена и Сайсеро, Гус, Макс и Госпожа Б. , всеки от които изигра своята роля като зъбчато колелце в общия механизъм и се бори за реализацията на общата кауза.

"Нищо никога не е черно и бяло. Сивото обаче вече не е актуално."

by: me
Кери Дрюъри пише по ненатоварващ начин, със стегнати изречения и без излишни описания, които обаче са достатъчно добри, за да си представите обстановката с нужните детайли. 
Част от главите са оформени като самото предаване, с целия антураж от гласове, публика и дори интрото с надписа, плъзгащ се по зеницата на окото. Страхотна идея, реалистично пресъздадена. Самите глави са динамични, изпълнени с диалог, водещ се между Кристина и гостите ѝ. Дискусиите подтикват читателя към размисъл и му дават шанс да определи собствената си позиция по зададения проблем.

Самата идея на книгата е интригуваща, кара ме да се страхувам от алтернативата за свят, в който  хората просто искат да видят някого изпържен на електрическия стол, независимо от това дали е невинен, или не. Сякаш не става въпрос за реалността, а за някакво шоу, филм, на който да се насладят. 

"Килия номер 7" е книга, която ще ви остави безмълвни на много места и ще ви подтикне към размисъл, доказвайки още веднъж, че без мислещи, справедливи хора, обществото ни е загубено.  Правителството никога не е спирало да дърпа конците, но има една група осъзнати хора, които не биха се примирили с неправдата. Такива са главните герои в "Килия номер 7" и ви гарантирам, че ще се привържете към тях.

Благодарности на издателство Егмонт за възможността да прочета и ревюирам книгата!

Ето тук ще откриете и страхотното ревю на Теди. :)





вторник, 25 октомври 2016 г.

Новела, NaNoWriMo 2016 и шпакловки

Здравейте, четящи хора! 
Как сте? Как е времето? :D 
Само мен ли сивото небе ме кара да се чувствам добре?

Днешният пост е смесица от информация за прогреса ми с писането в новелата и за други неща, за които може би не ви пука, но исках да споделя.

Общо взето, писането върви добре. Поставила съм си цел от 35 000 думи, както можете да видите от брояча вдясно в блога, въпреки че може би ще ми трябват поне още 5 000, за да я завърша изцяло. За момента броят на думите не би трябвало да ме притеснява, понеже просто изливам всичко на листа и в зависимост от това колко ще изрежа и колко ще добавя, ще се оформи крайният резултат. Не се безпокоя, че може да стане твърде кратка, тъй като при положение, че ще е първата ми новела (редактирана и всичко останало), не искам да "прецакам" читателите, които не обичат да зарязват някоя книга по средата например, да четат 300+ страници от нещо, което може и да не им хареса. 
През септември направих outline-a ѝ, а на 4-ти октомври започнах да я пиша, въпреки че по-трудната част вече беше свършена, и затова сега мога да се похваля с 26 000+ думи. На календарчето, в което си отбелязвам кога пиша и кога - не, съм зачеркнала 8 дни, през които не съм драснала и думичка. Оставям този факт без оправдания.
Вчера Елито ме попита защо толкова бързам да свърша с писането до края на месеца, при положение, че няма да участвам в NaNoWriMo. Тогава осъзнах, че нямам отговор на въпроса. Може би защото ми се иска да посветя ноември на четене, което през октомври ми беше твърде слабо. Мога да прехвърля вината на добрия ни стар приятел - reading slump, но просто няма смисъл.

Относно NaNoWriMo... Можете да прочетете повече за идеята му на самия сайт - http://nanowrimo.org/ , но най-общо казано, целта е да успеете да си организирате времето така, че да избълвате 50 000 думи в рамките на месец. Пиша "избълвате", понеже свободното писане е точно това - бълваш думи. Повръщаш ги направо. Това правя аз в момента с новелата си и не съжалявам ни най-малко. Смятам, че NaNo е страхотен проект...миналата година се пробвах със "Сквадер"- но се получи просто защото се отнесох несериозно към нещата. Та, така де, след като имам намерение да завърша "Клиниката за добродетели" (или както там ще се казва...според една приятелка звучи като име на стара книга, която не би прочела...;( Мерси, Меги!) този месец, би било странно и твърде натоварващо да скоча в дълбокото отново, след като току-що съм изплувала, и да започна нова история. Реших да си дам почивка, да изчакам настоящата ми книга да "отлежи" и в началото на декември да започна с редактирането ѝ. *holy cow, that's gonna hurt*

Междувременно съм се посветила на хрумването да пиша описания на различни предмети, сгради, хора и всичко, което намирам за красиво или важно в света около мен. Поемам "риска" да бъда сметната за откачалка, задето стоя пред някакъв прозорец на къща с химикалка и тефтер в ръка, оглеждайки го от всички ъгли, сякаш е някакъв ценен артефакт. В крайна сметка, живеем в една свободна и супер луда държава, така че... Това не е нищо. :D Целта на "упражнението" е да ми помогне да пиша по-реалистични и необичайни описания, тъй като според мен е важно да се обърне внимание на онези мънички детайли, които карат картината да оживява в главите ни. За жалост, доста писатели залагат на познатите ни, мързеливи описания, които с нищо не ни впечатляват, но пък са до такава степен "универсални", че където и да ги пръкнеш, винаги ще пасват. Е, аз съм пас.

Това няма нищо общо с писане или книги, но вероятно 1% от вас знаят, че уча в гимназия по строителство и архитектура. Работата е там, че за да станете архитекти, инженери и т.н, първо трябва да се подготвите за яко изрязване на багерчета, скреперчета и булдозерчета и лепене в тетрадка, докато не се надрусате с лепило. Естествено, че преувеличавам малко, но от тази година имаме някои нови предмети по професията, които ми отвориха вратите към това "прозрение", като например практика по сградостроителство. Там си обличаме супер секси гащеризоните и отиваме да шпакловаме огради и стени, бъркаме разтвори, боядисваме и биваме експлоатирани като роби на училището, без да ни плащат дори.
Шегувам се за последното. (е, отчасти) 
А най-забавното е, че всичко това ми харесва, тъй като се учим на екипна работа и... на работа, като цяло. Аз, като човек, който попринцип си няма понятие от базисни строителни процеси и чертежи, сега съм наясно с  част от тях и за пореден път се убеждавам, че рисковете, (стига да са разумни), винаги си струват.

Спирам с тирадата и се надявам, че не съм ви отегчила. :D
 В този пост исках да пиша за една малка част от нещата, които ме вълнуват в момента, и ще се радвам, ако оставите коментар с мнение по някой от въпросите - дали ще се включите в NaNo или пък какво ви вълнува най-много от изучаваното в учебното ви заведение. :) 

Успешна седмица на всички!



събота, 15 октомври 2016 г.

музикално #2

Преди време публикувах пост, озаглавен "Какво слушах през февруари?", чието име в момента е музикално #1 . Вижте го тук.
Целта на поста е ясна, с малката разлика, че вече не става въпрос единствено за това какво съм слушала през еди-кой си месец, а изобщо кои са любимите ми парчета в момента.

















\




Хубав уикенд и успешна идна седмица!



понеделник, 10 октомври 2016 г.

Какво научих от писането на първата си новела? #2

Кликнете върху снимката
за пълен размер
6. Героите
Отделете достатъчно внимание на героите си - в крайна сметка сюжет без герои няма, а никого няма да го интересува историята ви, колкото и брилянтна да е, ако персонажите ви са антипатични или плоски. Примерно, сетете се за някого, когото изобщо не харесвате. Дори човекът Х да е ходил да скача с бънджи или да се е возил в лимузина, едва ли ще ви вълнуват преживяванията му. Затова аз лично се научих да си тегля разни въпросници от Pinterest (като този вляво), помагащи ми да направя персонажите си по-реалистични и колоритни.

7. Kill your darlings :'(
Както е казал Стивън Кинг: "Kill your darlings, kill your darlings, even when it breaks your egocentric little scribbler's heart, kill your darlings."
В моята история имаше противогази. И знаете ли защо? Еми, просто така. На мен ми харесваха и ми се стори готино да ги пльосна в новелата. Едва на финала си позволих да осъзная жестоката истина - че са били напълно безполезни и не са подпомогнали развитието на сюжета, героите или...каквото и да било. Опитах се да измисля някаква причина за наличието им (някаква, дори да не е добра), но впоследствие просто се примирих с факта, че единствената им цел е била декоративна, а животът ми е бил лъжа. Yey! :))))
Така че се замислете дали вашите любими маймуни с каски допринасят с нещо към който и да било аспект на историята, или са там просто защото е мно'о яко, чуек...

8. Постарайте се да напишете книгата си бързо
убедих се в това ;/
В живота има моменти, когато човек е напълно погълнат от дадена идея, и е готов да продаде душата си само за да я види осъществена. За никого обаче не е тайна, че с времето вълнението около въпросното хрумване избледнява. (особено в случай, че не се работи по реализацията му). При писането е същото. Новела от около 50 000 думи не отнема повече от месец на един plotter например, който пише ежедневно, и поддържа интереса си към историята жив.
[За всички, които искат да опитат да напишат 50 000 думи за 30 дни - NaNoWriMo

9. Re(action)
Героят ви реагира на случващото се и умишлено избягва срещата с антагониста, но само през първите 25% от книгата ви. Оттам нататък трябва да поеме нещата в свои ръце и да действа. В противен случай, има опасност да се превърне в онези дразнещи "главни" герои, които не умеят да взимат решения сами и постоянно чакат някой да им дава точни указания.  За тях е отредена друга титла и тя е "второстепенни".
*плача за теб, Майк* 
*плача и за твоя безполезен противогаз*

10. Редактирането не е лесно
Това може да ви се струва очевидно, но докато аз пишех "Сквадер", бързах да стигна до частта, в която най-сетне ще мога да се отпусна и да редактирам написаното. Смятах, че процесът ще е приятен и вероятно за нула време ще се справя с цялата книга. В крайна сметка какво толкова? Само поправяш подредбата на думите в изреченията и си търсиш граматичните грешки. Ха-ха. Какъв филм! 
Накрая се оказа, че редактирането не само е бавен и сложен процес, а и през 90% от времето ми се искаше да си хвърля лаптопа през прозореца. Дупки в сюжета, хронологични несъответствия, пропуснати важни детайли, пренаписване на цели глави... Всичко това далеч не е лесно за оправяне и най-сетне мога да се съглася с твърдението, че писането е най-лесната част от създаването на книга.
Нещо важно, което искам да ви посъветвам, е да спрете да се самобичувате. Да, нормално е да си кажете "какво съм си мислел изобщо" или "това е просто ужасно". Истината обаче е, че ако не ви харесва начинът, по който сте писали в началото, това е, защото сега сте по-добри писатели и дори трябва да се потупате по рамото за добре свършената работа. *потуп, потуп*

Благодаря много на всички, които са отделили време, за да прочетат двете или дори само едната част от този пост. Надявам се да е е бил полезен на някого и идеята да ви е харесала. :) 
Успешна седмица и до скоро!

- Вероника



петък, 7 октомври 2016 г.

Какво научих от писането на първата си новела? #1

Три месеца, след като завърших първата си новела, съм тук, за да ви споделя някои от основните неща, които научих от това (адско) изживяване и защо така и не редактирах книгата изцяло.
Успях да синтезирам 10 от тях, разделяйки поста на две части, за да не е твърде дълъг. Представям ви първите пет:
Да живеят противогазите!

1. Pantster or plotter?
Що се отнася до начина, по който решавате да напишете творбата си, има два основни лагера. Този на писателите, които предварително си правят разработка на всяка от главите (plotter-ите) и на онези, които пишат без да имат зададена посока, докато не достигнат края. (pantster-ите).
Как да определите от кой тип сте вие?
Запитайте се дали сте организирани хора попринцип. Дали обичате bullet journals, to-do lists и други подобни методи за планиране. Ако отговорът е "да", добре дошли в клуба! Нужно е да вземете предвид и свободното време, което имате на разположение. Ако примерно става въпрос за 1-2 часа дневно, то е важно да ги оползотворите в писане, а не в чудене и маене какво точно трябва да пишете. 
Pantster-ите смятат, че предварителното разработване убива креативността и поставя граници на потенциала на историята, но според мен е точно обратното. Ако сте отворени за нови идеи и възможности, ще можете да промените събития или детайли, следвайки outline-a, без проблеми. 
Изяснете си от кой тип сте, преди да сте започнали да творите, за да не превърнете писането на книга от приятно занимание в кошмар. 
2. Четете съвети и статии
Когато започнем да пишем, всичко ни се струва фасулска работа. Написаното буквално ни звучи като плод на гениален ум, брилянтно произведение на изкуството, изригнало от нас като гейзер от креативно мислене и професионализъм. Ами...не.
След като завърших новелата си, се поразрових из Pinterest и най-сетне прочетох всички онези съвети и статии, свързани с писането, които си бях запазила за "по-късно". Оказа се, че колкото повече научавах, толкова повече се уверявах в липсата си на техника. А-ха, значи, това е функцията на диалога! А-ха, значи така се изграждат герои! Едно голямо "А-ха!".
Не твърдя че всичко, което прочетете в интернет, ще важи за вашия стил на писане, нито, че трябва да следвате 4567-те прочетени съвета. Просто открийте кои от тях ви вършат най-добра работа и доколко умеете да ги прилагате на практика. 
Любимият ми сайт за четене на подобни статии е Pinterest и съответно някои от блоговете, към които ме е препращал: (She's Novel  , Helping Writers Become Authors , Now Novel и т.н.).
От youtube каналите обожавам този на Jenna Moreci  и Vivien Reis , като е добре да си водите записки, понеже ви гарантирам, че ще забравите половината от чутото /прочетенето/ .
Обобщено, писателското бойно поле не е място за арогантност. То е като въжето в цирка, по което ходят акробатите. Ако вие не сте акробат, не бихте могли да се задържите на него, без значение колко добре умеете да балансирате. Имате нужда от предварителни уроци и опит. 
Разбира се, това не важи за първия път, когато пишете книгата си. Тогава...

3. Пишете, без да редактирате и думичка
Вярвам че ти...да, ти!...си безнадежден перфекционист. Или поне перфекционист. Така че разбирам защо този съвет ти се струва абсурден. Точно той обаче прави писането най-лесната част - не се налага да редактираш, да мислиш [ако си plotter], просто пишеш. Това е. Редактирането е за втория draft, така че изобщо недей да препрочиташ написаното до момента - вероятно ще ти се струва потресаващо и само ще ти се прииска да го редактираш 10-12 пъти, докато заблести. Тогава, можеш да си сигурен, че ще завършиш книгата си в близките две-три години.

4. Пишете на музика
Доста често, когато ми се е налагало да пиша бойна сцена, са ми помагали бързи, изпълнени с гняв и много викане песни (както и дъбстеп). Номерът е писателят да попие настроението на песента и, като посредник между читателя и историята, да вдъхне на написаното съответната емоция. Читателят несъмнено ще я усети, главно поради използваните думи и забързаното действие.

5. Research!
Независимо от идеята, която се върти в главата ви, уверете се, че предварително сте си направили проучването и знаете какво пишете. Дразнещо е, когато познанията на автора, относно оръжията, се свеждат до употребата на думата "пистолет", но въпреки това човекът се е наел да пише за наемни убийци и пр. Смешно е и е трудно за читателя да повярва в истинността на историята, камоли пък да си представи героите с оръжие, различно от воден пистолет.

следва продължение...
***

Защо не редактирах цялата книга? - Няколко причини.
Първата произхожда от факта, че я написах по pantster-ски и редактирането се оказа същински ад. Имаше моменти, в които буквално полагах глава на клавиатурата и зяпах в една точка. Другата причина е, че ми писна от цялостната идея и от факта, че я влача вече година и нещо (само да вметна, че писах 20 000 думи цяла една година, понеже редактирах като луда, вместо да пиша свободно, а после дописах останалите 50 000 за два месеца, изключвайки вътрешния си редактор и онова дразнещо гласче.)
В крайна сметка, ми бе необходимо да започна отнякъде, а и това няма да е последната новела, която пиша, така че реших да я оставя в сегашния ѝ вид, започвайки нов проект.
Наясно съм, че не дължа обяснение, относно това свое решение, но все пак реших да ви покажа колко много могат да ви помогнат горните съвети, за да не свърши и вашата новела, забутана в някоя папка, която никога вече да не бъде отворена.

понеделник, 3 октомври 2016 г.

Кладенецът на възнесението (Мъглороден #2)

Те правят невъзможното, като свалят едно богоподобно същество, чиято жестока власт е продължила хиляда години. Вин - момиче от улицата, превърнало се в най-могъщия Мъглороден, и Елънд Венчър - млад идеалистичен благородник, който я обича, трябва да построят върху пепелищата на империята едно ново, здраво общество.
Но едва са започнали, когато ги нападат цели три армии. Лутадел е обсаден и когато всичко изглежда изгубено, една древна легенда им вдъхва надежда. Никой обаче не знае къде се намира Кладенецът на Възнесението и каква е силата, която съдържа.
Може би ще се окаже, че премахването на лорд Владетеля е било най-лесната част. Голямото предизвикателство ще е да оцелеят след неговото падане.


= Издателство: Бард
  = Страници: 752

Срещата ни с порасналата Вин е драматична – започва с битка. Още от самото начало разбираме в колко по-опитен и решителен аломант се е превърнала. Ролята ѝ на личен телохранител на Елънд е необичайна и отново доказва, че въпреки промяната си, Вин си остава крайно предпазлива и готова на всичко, за да опази близките си хора невредими.
Втората книга е бойното поле на Вин. Тук ученичката на Оцелелия не се колебае да използва впечатляващи бойни тактики и да взима опасни решения, с които самият Келсайър би се гордял.
Авторът ни разкрива и друга страна на героинята. А именно - онази объркана млада жена, на която ѝ предстои да направи важен избор. На читателя му е нужно да се убеди, че въпреки всичко случващо се с нея, тя си остава 17-годишно момиче, което тепърва изпитва любовта. 
Представена ни е и Валет Реноа - частта от Вин, която обича да носи рокли и да се чувства женствена. Брандън Сандърсън умело завърта камерата под всеки възможен ъгъл, разголвайки душата на героинята си. Научаваме кои са най-съкровените ѝ желания, както и колебанията, които едва не я подтикват към решение, съдбовно за по-нататъшния развой на събитията.
Искрено се възхищавам на автора, който успява да разглоби персонажите си до съставните им части и да ги сглоби отново, без да забави развитието на сюжета. Брилянтно. 

Разбира се, срещаме се и с познатия ни Елънд Венчър, вече крал на Лутадел.
Във втората книга той също се променя и усвоява нови уроци, относно управлението на цяла империя, придобиването на лидерски качества и...Вин.
Идеалите, които е градил години подред, се сблъскват с реалността, и се разпадат като кула от карти. Оказва се, че прочетеното в книгите, е на практика безполезно. Невероятно бе да проследя как героят, който не умееше дори да привлече нечие внимание с думите си, се превърна в авторитет, без да изневерява на моралните си принципи и вроденото добродушие. 
Възникват проблеми във връзката му с Вин, които са решаващи не само за тяхното бъдеще, но и за съдбата на целия Лутадел. На Елънд му се налага да се изправи срещу по-тъмната и смъртоносна страна на своята любима, а промените в характера му се превръщат в препятствия за нея.
"Кладенецът на възнесението" подлага на изпитание главните герои и използва грешките им, за да изгради личности, които лесно би могъл да наречеш реални хора. 

Зейн е героят, за когото още от самото начало знаех, че вещае неприятности. Причината да го сложа на трета позиция е, че изигра ключова роля в най-важното решение на Вин. [поне според мен е такова] 
Доста любопитни неща, относно същността му, останаха забулени в мъгла, въпреки че всеки, започнал третата книга, ще се досети за някои от тях.
[наполовина Мъглороден, наполовина Инквизитор? Гласът е на Дълбината? Като в главата на Марш?] 

Сейзед ми е любим герой още от първата част. Той е мъдър, добродушен и за разлика от покорните си братя, терисци, притежава изумителна смелост, която доказва за пореден път в битката с колосите. 
Съчувствам му поради случилото се с Тиндуил и разкритията, отнасящи се до религиите, на които е отдал живота си, но това отново е необходима промяна. Сейзед е единственият персонаж, който не се гневеше и запазваше доброто си отношение дори към тези, чиято неприязън към него си беше осезаема. Пример за това е религията на художниците, която разкри на Клъбс.
Терисецът е герой, който умее да прозира през маските на хората и да вижда душите им в най-чистата им форма. Жалко, че за най-добрите герои винаги са отредени най-злощастните съдби.

Още от първата книга симпатизирам на Хам, макар в тази част той да не е същият. [както повечето познати ни герои] . Времената са тежки, така че е нормално на него да не му е до безгрижни философски разсъждения. Ситуацията му налага да е по-сериозен, по-фокусиран върху държавните дела, понеже като помощник на краля, ролята му е отговорна. 
Някои неща, като например споровете с Бриз, си остават и това ме радва. Напомнят ми за самото начало, в групата на Кел, което сега ми се струва като някаква далечна епоха. 
[Радвам се, че през голямата част от книгата той биваше споменат и се създаваше усещането, че духът му е все още с нас и броди из страниците на книгата. В крайна сметка той е Оцелелия. Никога не ни е напускал.]

Промени, промени, промени! През това преминават всички, включително и безгрижният Бриз. Какво се случва с него? Става по-отговорен, по-всеотдаен. Ако в първата книга оказваше помощ на групата само заради обещаното от Кел възнаграждение...то в тази се бори рамо до рамо с хората, които сега счита за свои приятели, и то без да получава нищо в замяна. Това, ако не е морална трансформация, не знам какво е!

Дух е момчето, което има ниско мнение за себе си, чувства се незабележимо [като дух] и никому ненужно [особено в началото]. С развитието на събитията доказва пред себе си, че "дори той" може да допринесе за общото дело, но според мен това не е достатъчно. Надявам се в третата част Сандърсън да поработи още върху персонажа му, изправяйки го пред повече изпитания, и дори да смени прякора му, отразяващ неправилно същността на момчето.

Позволете ми още веднъж да отбележа колко завладяващ е стилът на писане. Авторът не набляга твърде много на описанията, но когато отдаде повече внимание на обстановката, го прави, без да отегчава читателя. Думите му са въздействащи, изреченията - стегнати и точни. Истинско удоволствие е да ги четеш.
Сюжетът...какво да ви кажа за него? Сложен. Непредвидим. Динамичен. С две дума - епично фентъзиАко трябва да го сравня с нещо, то ще е с игра на шах. Всеки ход се оказа решаващ.
Това е не просто книга, а послание, съставено от множество такива. Например основното действие, напомнящо ни, че "невъзможно" е просто мнение, и че с общи усилия и находчивост човек може да разреши и най-сложния проблем. Не без жертви, разбира се.  

Смятах, че първата част ме е шокирала и е размътила чувствата ми до краен предел. Оказа се, че това е било само началото.
"Кладенецът на възнесението" носи повече изненади, отколкото можете да понесете, повече интриги и конфликти, отколкото можете да си представите и повече гордост, отколкото някога сте изпитвали към книжни герои. Завладяваща, разтърсваща, интензивна... рядък пример за втора част, по-добра от първата по редица показатели.




събота, 1 октомври 2016 г.

Защо започнах този блог?

Здравейте, книжни хора!
Как сте? Затрупаха ли ви вече с входни нива и други задачи? 
Yep. Мен също.
Днес пиша по въпрос, който поради незнайни причини пренебрегвах доста дълго.
А именно...защо изобщо създадох този блог?
Сега ще си кажете "очевидно за книги, duuh" и няма да сгрешите. Първоначалната идея обаче беше да го превърна в своето писателско кътче. Такова, в което да споделям с вас придобития си опит и да публикувам кратки истории, както и информация за настоящите ми писателски проекти. В крайна сметка, заради това го нарекох thewriterishere.blogspot.bg .
So, от днес нататък ще се старая да балансирам между подобен тип постове и такива, свързани с книги. 

Това, което ще представя занапред в блога:

- постове с информация за писателския ми прогрес 
- постове с кратки описания на предмети или разкази/short stories
- постове със съвети или неща, които съм научила по време на процеса
- месечни равносметки [понеже смятам, че Нова година не е единственото време за преоценка на постигнатото]

Поставям си за задача да пиша повече:

- разсъждения по различни теми
- мотивиращи постове
- постове с музика и сериали

Ще се опитам също така да публикувам по два, максимум три поста седмично, макар че съм просто ужасна в спазването на каквито и да било графици. Обещавам, че ще се постарая.
Смятам да сложа и списък с нещата, които пиша в момента и какъв брой думи/страници съм достигнала. 
Та, така де, до края на октомври, когато би трябвало да публикувам първата си месечна равносметка, ще разберем дали съм постигнала заложените тук цели и обещания.

Благодаря ви за отделеното време и се надявам промените в блога да ви допаднат! :)