вторник, 30 август 2016 г.

July & August Wrap Up (Part One)

Привет, мили хора!
Днес ви представям част от списъка с книги, които прочетох за тези два месеца, през които отсъствах, като смятам да разбия поста на две части просто защото в противен случай ще стане километричен. (твърде подробна)




1. "Златен син" - Пиърс Браун - е книгата, с която започнах месец юли. И тя, както "Червен изгрев", се оказа блестяща, дори по-добра, което си е рядко попадение. Определено съм доволна и съвсем скоро ще публикувам ревюто си на нея.


5/5 звезди


2. "Декамерон" - Джовани Бокачо - е четивото, с което продължих стремглаво по пътя си, и изненадващо, но ми хареса. Казвам "изненадващо", понеже е книга от задължителния списък, а всички знаем каква е репутацията му, както и книгите в него. Да не споменавам изобщо, че рядко чета от него. 


3/5 звезди


3. "451 градуса по Фаренхайт" - Рей Бредбъри -    

Oh, my... 
Ужасно много се радвам, че най-сетне прочетох тази книга. Ужасно. Много. 
Първо, корицата и сладките ѝ размери ме грабнаха на 100%. Второ, идеята за това общество, в което пожарникарите изгарят книги, а хората са като зомбирани от електрониката и телевизията, просто ме остави безмълвна. Различните не се толерират, те са варвари, нарушаващи системата и "реда" в едно утопично общество. Не мога да не споделя и страха си от тази версия на един свят, в който липсва морал и каквито и да било духовни ценности. Напълно съм наясно, че настоящето ни малко по малко се припокрива с представения в книгата свят, и това определено е повод за притеснение. Изказвам и искрените си благодарности на Рей Бредбъри, който много красноречиво изразява мислите ми посредством репликите на един от героите си:

"Набий в главите им безобидни данни, натъпчи ги с толкова много „факти“, че да се задушат от тях, като същевременно се смятат за „много умни“ поради това, което знаят. Тогава те ще имат чувството, че мислят, че се движат, без всъщност да са се помръднали. И ще бъдат щастливи, защото фактите от този род не се променят. Не ги храни с такива неразбираеми неща като философия или социология, от които да започнат да правят обобщения. Това води до меланхолия."

5/5 звезди

4. "Човек на име Уве" - Фредрик Бакман - Една книга, която ни припомня по особено убедителен начин да не съдим хората, тъй като не знаем нищо за житейския им път, нито за трудностите, през което преминават в момента. Всяка бръчка, всеки белег, недоволното изражение, сякаш излято с гипс като маска върху лицето на Уве...всичко това носи послание. То е отпечатъкът, който остава след всяка спечелена или загубена битка. И не става въпрос само за външността на човека, а и за характера. Много човешка книга, разкриваща истини за живота с лек маниер, дължащ се на чувството за хумор на автора и приятния му стил на писане. Това, което претърпява характерът на Уве впоследствие, не е някакъв катарзис. То е  преобразяващата сила на любовта, на чувството, че си полезен някому и че все още има някаква причина да продължаваш да се бориш. Затова книгата е толкова човешка и разбираема за нас. Може да я прочетем за ден-два, но тя ще се съхрани в сърцата ни дълго време. 

4/5 звезди

5. "Океанът в края на пътя" - Нийл Геймън - Да четеш нещо от Нийл Геймън е изключително странно изживяване (в добрия смисъл). Очарована съм от стила на писане и фантазията на автора, който не пропусна да ме учуди със странния развой на събитията и съществата в нея, които сякаш бе извадил от най-тъмните кътчета на съзнанието си. Препоръчвам я на всички, които искат нещо по-различно от тежък фентъзи роман (shout out to Mistborn <3) и същевременно искат да преживеят нещо различно и интересно.

4/5 звезди

6. "Пет малки прасенца" - Агата Кристи - Излишно е да го повтарям, но все пак ще го направя...обичам Агата Кристи! Избрах книгата на случаен принцип, но за пореден път съм очарована от таланта ѝ да заплита сюжета така, както се заплитат слушалки за телефон, без шанс да ги разплетеш до самия край. Въпреки това смятам, че книгата не беше от типа "it blew me away!" и подходът в нея беше по-различен - посредством писма от заподозрените, което ми се стори по-суховато...а и Хейстингс липсваше...

3/5 звезди

7. "Боен клуб" - Чък Паланюк - Книгата ми се стори също толкова странна, колкото и филмът. Харесвам чувството за хумор на автора, стила му на писане и способността да изгражда толкова реалистични персонажи...но смятам, че може би трябва да я препрочета след няколко години, за да разбера по-добре смисъла ѝ. Няма да си кривя душата и ще кажа, че на места, особено към средата, не разбирах за какво иде реч и сякаш се губех сред думите на Паланюк, та ми се налагаше да се връщам и да препрочитам. Не ѝ давам рейтинг, понеже не искам да я ощетявам, заради невежеството си и с нея, живот и здраве, ще се видим пак след 4-5 годинки.

8. "Всички наши места" - Дженифър Нивън - I mean, подходих толкова скептично към тази книга и с такива предразсъдъци, че ми идва да си забия главата някъде. Отнесох я към категорията на сладникавите четива с трагичен завършек и клиширан сюжет. Представете си изненадата ми, когато с всяка следваща страница осъзнавах, че съм грешала. Толкова красиво написана, толкова истинска. Това е една от най-добрите книги, които съм прочела за тази година и съм абсолютно, безвъзвратно влюбена, в Теодор Финч, благодарение на когото научих много за любовта и всевъзможните начини да обичаш някого. 

5/5 звезди.

9. Десет малки негърчета - Агата Кристи - Добре пресъздадена идея, оригинален сюжет, интересни и колоритни герои. Напълно разбирам защо книгата е считана за най-добрият криминален роман, писан някога. 


4/5 звезди

10. Тартюф - Молиер - Още една книга от списъка, която за мое учудване, се оказа забавна и дори интригуваща. (пак с тия предразсъдъци, ей)


3/5 звезди
***
E, за днес е това. 
До следващия пост!





четвъртък, 25 август 2016 г.

Събуждане с Червения изгрев на Пиърс Браун


Както обикновено, започвам с героите, които в случая са колоритни. Едни изпъкват със своята жестокост, други с ум бръснач, трети са отлични стратези. Имат си дори и поет. И за минута няма да се отегчите с подобна палитра от натури.
Дароу е невероятен герой - силен, лоялен, амбициозен.
От смирено пале се превръща в машина за убиване. В хладнокръвен стратег, който обаче държи на своите хора и отказва да ги поробва. Поставен в две идентични ситуации, той постъпва по различен начин, показвайки развитието на персонажа си, израстването си от началото до края, с което си спечелва уважението ми.

Целите, които Дароу си поставя, ме карат да потръпвам отново и отново - всеки път той прави невъзможното, доказвайки, че "невъзможно" е просто мнение. Несъществуваща дума, слагаща оковите на народа му, на всички хора по света. Той разкъсва тези вериги и аз с абсолютен кеф чета за подвизите му.


Веднага се привързах към Ео и към революционния ѝ характер. Тя се показа като силна и непокорна, а в сърцето ѝ гореше чист, но опасен огън.
Това, което стори, ме остави безмълвна. Възхитих се на силния ѝ характер и дързост, на чувство ѝ за правда. Не мога да не спомена и колко невинна и същевременно изпепеляваща бе любовта ѝ с Дароу.

" Тя обаче се пали по идеи, а аз не горя за нищо друго освен за нея."

Касий си остана един противоречив герой, за когото все още не знам какво да мисля. Нещо в него, дали неговата високомерност, или парещият стремеж да е на върха, не можа да ме накара да се отпусна в негово "присъствие" и до една определена сцена се съмнявах в лоялността му към Дароу.

Севро е един от най-любимите ми герои. Верността му, тази готовност винаги да помогне, и природата му на вълк единак ме привлече. Той е нож с две остриета, тъй като е добродушен, но и невероятно опасен за своите врагове и тези на приятелите си. Убедена съм, че би сторил всичко, за да защити Дароу, и тази негова жертвоготовност ме кара да го обичам толкова.

mustang kids - zella day е перфектната
песен в случая
Мустанга е героиня, която изпъкна със силата, острия си ум (нали е от дом Атина все пак) и добрите си стратегии. По-добре да не ви разкривам много от персонажа ѝ, просто прочетете сами.

Книгата съвсем не е за почитатели на цензурата и нежния език. Тук цари грубост и безпардонност, напълно отговаряща на жестоката реалност в изградения антиутопичен свят.

"Щом си дорасъл да чукаш, значи си дорасъл и да бачкаш" 

И все пак не си представяйте нещо гротескно или отвращаващо - напротив тази книга е колкото жестока, толкова и красива в сърцевината си. Красотата на една мечта за свобода. Красивата сила на любовта, способна да те преобрази изцяло. Красотата на борбата за привидно невъзможната кауза. Вярата, която сама по себе си е цяло изкуство, а изкуството винаги ще  бъде красиво.                                                
Стилът на писане и по-точно - описанията - са невероятно живи, ярки и художествени. Изпълнени с майсторски измислени метафори и изразни средства - Пиърс Браун пише по всепоглъщащ начин.
Въпреки това стилът му не наподобява по никакъв начин този на Тахере Мафи. Описанията му са ясни и точни - не разточителни и забулени от сто пласта прегради. В "Разбий ме" имам чувството, че авторката не знаеше какво точно иска да каже със завоалираните си похвати, но тук  бе постигнат идеален баланс. (не ме мразете, моля ви се)
Авторът просто усеща кои елементи да разгърне по-подробно и кои да остави на нашето собствено въображение. 
Цялата кастова система и животът на Червените на Марс...въобще цялостната идея за Цветовете и всички детайли около тях наистина ме впечатлиха. Това е, за съжаление, една много реалистична бъдеща версия на нашия свят, която ме кара да се питам..."А какво, ако наистина стане така?"
"Червен изгрев" е една от онези книги, които бързо те оплитат в мрежите си и те оставят да препускаш през страниците, без дори да поглеждаш докъде си стигнал. Просто четеш и се наслаждаваш.
Златните почти веднага станаха обект на презрението ми, което все пак е удовлетворително - добре свършена работа от страна на автора.

"- Как може да си толкова студена?
- Момиченце - въздъхва Антония - златото е студен метал. "

Развитието на действието може да бъде описано само с една дума - динамично. Имаше една шепа по-забавени сцени и глави, които подпомогнаха да се създаде идеалното темпо.
Показана е жестокостта и крайните мерки, предприети, за да оцелеят героите. Властват смърт, ожесточение и кървава слава, които се преплитат с приятелства, лоялност и любов. Има някои моменти, които може и да отвратят част от читателите със своята бруталност, но все пак това е един жесток свят, който надминава нашия по този признак. Всички изпитания излагат на показ изобретателността на героите, техните умения да съставят печеливши стратегии и силата на характерите им.
Героите, разделени по Цветове, лесно могат да бъдат обвързани с обществените прослойки в нашия социум. Съчетанието между страхотната фантазия на Пиърс Браун и поставените проблеми, засягащи и съвременното ни общество, създават перфектната комбинация за един въздействащ антиутопичен роман.
И на последно място, но не по важност, - корицата. *тук ангели слизат от небето и свирят на арфи, докато оперни певци се разпяват на заден фон под съпровода на духов оркестър* Просто...толкова...величествена корица. AND DAT ASS! Но просто...това е една от най-любимите ми корици на книги и идеално разкрива същността на Дароу. 


Искрени благодарности на Елена, която събуди желание у мен да започна поредицата. Струваше си всяка шлакана страница.

сряда, 24 август 2016 г.

Как преживях Апокалипсиса!

Еха, Ваше Светейшо Височество благоволи да се завърне в блогърското общество?


Е, ето какво се случи с мен през тези два месеца отсъствие - нямах интернет. Дори капчица. Нито мобилен, нито домашен. Редките ми набези над компютрите в библиотеката съвсем не ставаха за писане на блог пост, да не споменавам изнервящата тишина, нарушавана единствено от неспирното ми тракане по копчетата на клавиатурата.
Надявам се да не сте ме забравили изцяло. Нека приемем това като малка почивка от блога. Предполагам е време да се реванширам с повечко публикации и ревюта, както и ще се постарая да направя.
Сега ви представям списъка с нещата, които ми помогнаха да премина през този Апокалипсис без наранявания. Може би ще ви е полезен, ако някой ден изпаднете в подобна ситуация за толкова продължително време. (да чукаме на дърво)
Да започваме!

basically me
1. Четене на книги
Най-очевидният съвет, но и най-доброто средство да забравиш, че изобщо нямаш интернет. Разбира се, щях да чета при всички положения, но пък за това време успях да завърша 20 книги и все още имам време преди училището да започне, за да увелича бройката.

2. Писане (на ревюта, истории)
Писането е второто най-добро средство, от което се възползвах. Написах няколко ревюта на книгите, които ме впечатлиха най-силно от прочетените, някои истории и започнах с редактирането на книгата си. (нещо, за което може би ще пиша в отделен пост.)

3. Излизане с приятели
след поредния ергенски запой
(моя милост е с перушините и многото swag)
Въпреки че не съм екстроверт и не си падам много по социализирането (това звучи просто ужасно, но знам, че интровертите ще ме разберат.), именно то влиза в списъка. Признавам си, че беше забавно и в известна степен пречистващо да се срещна с любими хора и да си поговорим на четири или повече очи. :D
Отидохме и на The Voice Summer Tour, което си струваше заради момчетата на балет Nova... (типът със six pack-a is giving me life).


4. Пътуване
изгрева, преди да се чупим от морето
(и качеството 6+)


Още една дейност, в която не вземам дейно участие, но това лято бях на море (и за това ще има отделен пост), и въпреки всичките си оплаквания, относно него, се радвам, че за седмица смених градския монотонен живот с нещо по-екзотично.

5. Пружиниране между City и The Voice (телевизия, като цяло)
Трета дейност, която не извършвам често. Може да се каже, че преди да ми спрат интернета, не бях гледала телевизия от година и нещо. Просто не виждам нищо стойностно в нея, нито смятам, че като се осведомя какви са новините, ще мога да променя нещо.  Не разбирам какъв е смисълът да ни известяват за убийства и катастрофи, при положение, че пред екраните ние сме просто безсилни. Новините трябва да се излъчват само горе, в Божия кабинет, мен ако питате, защото само Господ е способен да промени нечия съдба. Не че не е достатъчно осведомен. Дообре, отплеснах се. Та, благодарение на музикалните програми имам към един тон нови любими хитове, а благодарение на Войната вкъщи, се смях като побъркана всеки ден от 9:10 часа. (малко реклама не вреди на никого)
- Само гледай да ме събудиш преди 9 за "Войната вкъщи.
Да, важно е."

***
И сега като се замисля...е това. :D 
Само благодарение на пет неща успях да преживея Апокалисиса на века. И ако трябва да съм честна, съвсем не беше зле.
Върна ме назад във времето, когато дори нямах лаптоп, и липсата му изобщо не ме притесняваше. И въпреки че всичко е много по-различно оттогава, въпреки че се наложи да си зарежа блога и сега да се чудя как да го съживявам, въпреки че не можех да правя клипове или да гледам такива, съм благодарна за този катарзис, както го наричам. Спести ми ежедневни главоболия, кръвясали очи и ми помогна да свърша повече продуктивни неща. Така че, да, до някаква степен иронизирам ситуацията, наричайки я "Апокалипсис", но от друга...

животът ми лекичко се килна встрани.