петък, 29 април 2016 г.

Ревю на "Лейди Полунощ" от Касандра Клеър


АНОТАЦИЯ ТУК
Това е първата книга от Касандра Клеър, която чета, и мога да кажа, че досегът с нея определено ми отвори очите за това колко много съм пропускала досега. Един свят, туптящ като сърце под кориците на поредиците ѝ, а аз не съм обърнала внимание на магнетичната му сила. Срамота!
Както обикновено, започвам с героите.

Ема. 
Всички харесваме силните героини. Онези, които не се нуждаят от мъж до себе си, за да ги спасява. Точно такава е и Ема Карстерс. Касандра Клеър придава дълбочина на образа ѝ, разкривайки ни и двете страни на монетата - силният ловец на сенки и нежната ѝ половина, която преди всичко се нуждае от любов.
Ема е независима, обаятелна и най-важното - безстрашни. В началото показва, че може да бъде неумолима и дори груба. 

"Проблемът не си ти, а аз. - каза тя в слушалката и Кристина вдигна насърчително палци насреща ѝ. - На мен ми писна от теб."

(доста се смях на това, ако трябва да съм честна)

Докато навлизаме из дебрите на книгата обаче писателката ни разкрива слабостите на Ема - тези, които я правят реалистичен герой и са повод да я обикнем. Защото дори и най-силните персонажи не са изтъкани само и единствено от непоколебимост и воля. Именно несъвършенствата докосват сърцата ни и посочват приликите между нас и героите. Те са сплотяващият материал.
Има такива неща отвъд твърдата решителност на Ема, които могат да пропукат маската ѝ, разкривайки едно чувствително, объркано момиче. 
Героинята би жертвала всичко в името на близките си - за да опази тези, които са при нея, и за да отмъсти за онези, които са ѝ били отнети. 
За мен тя е един от най-силните и добре изградени персонажи, за които съм чела изобщо. 

Джулиън.
Той е герой, когото респектирам с цялата си същност. Сега ще ви кажа защо.
На плещите му тежи огромната отговорност да се грижи сам за всичките си братя и сестри.. и дори повече от това. Именно фактът, че се справя толкова добре с тази задача, е израз на неговата вътрешна мощ, силният му дух и умението да взема разумни, добре премислени решения. По това той се отличава от Ема, която е по-импулсивна и първична. 
Джулиън е уплашен да не загуби близките си, да не бъде изместен. Често го хващаме да мисли и да разсъждава по тези въпроси и всичко това го разкъсва отвътре, не му дава мира. 
Тъжното е, че именно обстоятелствата са виновни за ранното му преобразяване в един своеобразен баща на децата, полагащ грижи за тях от най-ранна възраст. Опитва се да ги предпази от всичко и всички, жертва се непрекъснато и цени животите им повече от своя. 

"Не съм сигурен за нищо. Ненавиждам аз да съм отговорен за всичко. Ненавиждам да вземам решения. Боя се, че един ден вие всички ще ме намразите. Боя се да не те изгубя. Боя се да не изгубя Марк. Боя се да не изгубя Ема. Искам някой друг да се нагърби. Не съм толкова силен, колкото си мислите..." 

- Това са негови мисли, тъй като той никога не изразява болката си словесно - не иска никой друг да знае за нея. Стиска зъби, върви напред и търси упование в хората и нещата, които го правят щастлив. Джулиън е придобил мъдрост и знания, неприсъщи за един тийнейджър. Животът му е показал лошата си страна още в детството му, когато войната безвъзвратно го е погубила. И въпреки всичко не бих могла да го съжалявам, защото би било непочтително. Персонаж като Джулиън заслужава любов и уважение - именно това, което изпитвам към него.



Марк.
Той е по-големият брат, но това изобщо не проличава. Неумението му да се справи с грижите за децата (дори за кратък период от време) и неговата непохватност говорят за изгубената му роля в семейство Блекторн - на този, който трябва да закриля по-малките. И все Марк прави опити да се приобщи отново към тях, научава някои важни уроци и определя кое е важното в живота му, какъв е неговият дълг. 
От друга страна, той си остава мистерия. Ключов фактор за това е фактът, че не знаем изцяло за преживяванията му в Дивия лов, нито за вътрешния му свят. Каси Клеър сякаш нарочно го забулва в плащ от неизвестност като старателно избягва подробни описания на реакциите и мислите му. Към края на книгата част от пъзела "Марк" е разкрита, но очаквам от писателката да развие повече образа му в следващите части.

Кристина.
Тя е като ангел - мила, смела и жертвоготовна. През цялото време бди над Ема, подкрепя я, дава ѝ разумни съвети и я насърчава. Вярна приятелка, на която може да се има доверие. Тя е тази, която смекчава понякога суровия нрав на Ема. Определено е една от най-положителните героини. 


НАЧАЛО НА СПОЙЛЕР! 

Ема и Джулс са парабатаи. Това означава, че имат връзка, подобна на брачната, но нямат право да се влюбват един в друг, т.е да бъдат заедно в смисъла на ерос. Аз обаче ги обикнах, както заедно, така и отделно.  
Касандра Клеър определено знае как да те боцне право в сърцето с думите си. За разлика от повечето романтични сцени, които съм чела, тук писателката търси малките детайли, онова, което показва близостта им по един ненатрапчив начин.
Е, някои сцени може би ми дойдоха в повече, но са пресъздадени толкова красиво и метафорично, че няма начин да не ви допаднат.


"- Ние сме свързани, Ема, свързани сме един с друг...дишам, когато ти дишаш, кървя, когато ти кървиш, аз съм твой - а ти - моя, ти винаги си била моя, а аз винаги, винаги съм ти принадлежал!"

Не бих могла да обхвана нито вълшебството, нито и частица от мощта на тяхната връзка така, както вие бихте я усетили, ако прочетете самата книга. 

КРАЙ НА СПОЙЛЕР! 

Няма да лъжа - трябваше ми известно време да се пригодя към стила на писане. Може би това се дължи и на факта, че за първи път чета произведение на Касандра Клеър и определено останах приятно изненадана. Писането не е леко. Напротив - изисква пълна концентрация и такова внимание, че да не изпуснеш нито една дума или запетая. Начинът, по който авторката знае как да съчетава думите така, както всеки зрител в театъра си знае мястото, е невероятен. Описанията ѝ са подробни, което при други обстоятелства би ме подразнило, но в случая единствено допринесе за това богато преживяване. 

Въпреки че книгата е написана от името на неутрален разказвач, дълбочина на образите не липсваше. Напротив! Разкрита бе голяма част от вътрешния им свят - техните мисли и чувства, онова, до което не можеш да достигнеш, надвесен над океана, ако не се потопиш изцяло в него.

Нефилими, долноземци, мундани..все думи, които скоро едва ли ще излязат от главата ми. Обикнах този свят. Не само заради начина, по който бе описан, а и заради самата му същност - оригинален, интригуващ, пленителен. 
Същевременно - свят на битки, пролята кръв и убийства. Равни количества красота и гротеска. Дори пишейки тези редове, ми се ще да се върна отново там. И смятам да го направя в най-скоро време. 
Освен светоизграждането, не мога да пропусна да спомена и невероятните обрати и ключови елементи на изненада, които (както би трябвало да бъде) изобщо не очаквах.
Няма да ви ги разкривам, само съобщавам със задоволство, че са там. Чакат във времето, за да ви шокират. 
***
В заключение, ще кажа, че съм очарована от Касандра Клеър и от света, който е изградила. Стилът ѝ на писане няма равен, персонажите са развити и притежават огромна ментална и физическа сила. Невъзможно е да не се сблъскате с почти цялата гама от емоции, докато четете (може и да поплачете малко, както аз направих). Препоръчвам "Лейди Полунощ" на всички почитатели на фентъзи, романтика и динамично развиващите се романи, които ви карат да се задъхвате от вълнение и съспенс.


Благодаря много на издателство ИБИС за предоставената възможност!



понеделник, 18 април 2016 г.

Творчеството на Маркъс Зюсак: Общи впечатления

Като човек, прочел всички книги, преведени на бг от Маркъс Зюсак (а и изобщо?), мога да кажа, че той се превърна в един от любимите ми автори.
Сега ще ви представя накратко защо. 

Зюсак пише леко, увлекателно и шеговито. Нито за секунда през времето, в което четях книгите му, не се отегчих. Макар това да се дължи и на други фактори, разбира се, стилът на поднасяне на информацията ми беше изключително приятен, същинско удоволствие.


Героите, които той създава, са реалистични, но не и посредствени. Всъщност не са нищо, каквото вече сте виждали. Всеки един от тях преминава през изпитания, насочени повече към собствените им морални разбирания и философията им в живота. Може би звучи странно, но е така. Има огромна пропаст между личността им в началото на книгата и в края, когато вече са научили някакъв изключително важен урок и гледат на света под различен ъгъл. Това, което ги обединява, определено е тяхната необикновеност. Смъртта, Лизел Мемингер, Камерън и Рубен Улф, Ед Кенеди - всички са различни по начин на живот, въпреки че съм забелязала стремежа на Зюсак да ни представя по-бедни герои в материален план. Та, така де, те са еднакви в сърцевината си, тъй като са издялани от едно и също дърво. Повече от страхотно беше да наблюдавам тяхната метаморфоза и нестандартното им справяне с проблемите. Всички са издръжливи и силни ментално.




Не искам да звуча така, сякаш сме в часа по литература, но не мога да не спомена, че авторът поставя едни много важни проблеми, поднесени по атрактивен начин. Това са например проблемът за войната, бедността, загубата на близък човек и т.н


Според мен творбите му нямат възраст - подходящи са както за юноши, така и за по-възрастни хора. Поправете ме, ако греша. :)


Има още нещо в творчеството на този писател, което не подлежи на анализ. Знаете го. Чувствали сте го. Книгата "просто ви грабва" било то с чара си, или с нещо магическо вътре в нея, което ви привлича. Това се случи с всяка една от творбите му при мен. 






понеделник, 11 април 2016 г.

Нека говорим за...НЕпопулярните книги/поредици

Здравейте!
Как сте? *ще си представя, че сте ми отговорили*
Аз съм добре. Почти..абе, щях да съм по-добре, ако ваканцията беше по-дълга. :D
***
Тази идея стои в черновите ми от доста време и най-сетне съм решена да я осъществя..Ще направя нещо като серия от постове "Unpopular Books Worth Reading", която ще пускам всеки месец..Самите постове ще са по-кратки и ще съдържат по 3 книги/поредици, които съм прочела и харесала/обикнала, а са всъщност underrated..Не съм виждала подобни постове в нашето книжно общество, но ако има, то давам "кредит" на блогъра, който го е измислил пръв. :]
Да започваме!

***
1. "Английски за гълъби" - Стивън Келман - книга

Дап, дори и гълъбите вече разбират английски. 
Шегата настрана, книгата е интересна, макар и да не е от типа, които чета попринцип. Можете да видите повече за нея тук и евентуално да ѝ дадете шанс, ако смятате, че е за вас. На мен лично ми хареса, макар че някои глави ми се сториха скучновати. Типичното за нея е, че главният герой е дете, което действително мисли и говори като такова. Това според мен е плюс, тъй като в повечето съвременни романи деца разсъждават като възрастни и това ми се струва смахнато (в недобрия смисъл). Притежава и лек философски оттенък, но е лека за четене.

2. "Мистериите на Флавия де Лус" - Алън Брадли - поредица

За всички любители на различните детективски истории.
Вижте за какво говоря тук.
Накратко, разказва се за увлечено от химията 11-годишно момиче (май, не помня точно), което е същинско гуру в разплитането на криминални случаи. Поредицата е много зарибяваща и за нула време прочетох всички книги освен първата, която я няма в библиотеката ("Сладкото на дъното на пая"). Обичам семплите, но smart ass корици, както и заглавията, а самите истории са пленителни за човек като мен, влюбен в този жанр. 

3. "Тайните на безсмъртния Никола Фламел" - Майкъл Скот- поредица

Listen now, четох поредицата преди няколко години и все още не съм се сдобила с последната книга. Shame.On.Me.
Помня, че обикнах книгите, сюжета и стила на писане. Тоест- всичко. Не съдете 13-годишното ми Аз, ако не ви допаднат. Кликнете тук.
***

петък, 8 април 2016 г.

Причини да прочетете "Скълдъгъри Плезънт"

Днес имам важна мисия..на път съм да ви убедя да прочетете любимата ми поредица. Или поне да опитам..

авторско хд

1. Детектив скелет 
I mean, for real, кой не би си паднал по подобно нещо? Плюс това е такъв badass, нямате си и представа..
Дерек и Скълди позират за снимка :3

2. Саркастични реплики на всяка крачка
Сарказмът е любимият ми инструмент за създаване на пълноценни разговори. :D Героите на Дерек определено не си поплюват при използването му.

3. Хумор = 6+
Чувството за хумор на Ланди е съвкупност от остроумни забележки, закачливи разговори и уникален начин на писане. Единствено камък не би се поддал на чара на Скълдъгъри и тайфата. И на Ланди. Да, официално кръшвам и на Ланди. <3


4. Много "на бас, че това не го очакваше"- моменти.
Не, тази поредица не е просто купчина хартия с хумористични излияния..Сюжетите на всяка книга са толкова грабващи, че сякаш оживяват в сърцето и съзнанието ти. Изпълнени с интриги, битки и премеждия. А какви премеждия само...

5. битки, Битки, БИТКИ!




Не знам дали сте фенове на бойните сцени и войните в книгите, но за мен това са едни от най-интересните части и без тях просто нищо не е същото. От малките схватки до масовите боеве, в които чувам отекващия звук на удрящото се желязо в друго такова, докато по-слабите падат като плочки за домино. ИЗВРАТЕНО, НО ФАКТ! "Скълдъгъри Плезънт" е поредица, която изобилства от подобни битки от началото до края, но без да прекалява. Те съвсем не изчерпват съдържанието ѝ обаче...

6. Много от "oh, shit!"- моментите
Сещате ли се за онзи миг, в който тъкмо си мислите, че нещата са се подредили добре за любимия ви герой и той почти препуска, яхнал еднорог към изгряващото слънце? Ъъ, да, rewind. Точно тогава шибаният еднорог сякаш пада в бездънна яма, а със себе си повлича и любимеца ви..да, сега е моментът да избухнете в неудържим плач! Та, така де авторите на тези книги очевидно са садисти. Такъв е и Ланди..Как да не го напсуваш  заобичаш?

7. Заплетен сюжет с щипка "трилърска сол"

Dayum, шейк от емоции! Майсторски написана поредица, която ви кара да искате още и още, а междувременно ви докарва и следните странични ефекти:

замаяност 
нервни кризи 
желание за безболезнено самоубийство 
биполярност 
изблици на внезапно щастие 
потоци от сълзи, последвани от пресъхнали слъзни канали 

Честито! Тази поредица притежава всички симптоми, присъщи на кокаина, морфина и други такива наркотични вещества, но ще ви излезе по-евтино! Enjoy!

8. Стефани Еджли/Валкирия Каин
sassy af
Тази героиня се превърна в моята любимка на всички времена за отрицателно време.. Може би тази точка е по-скоро индивидуална, но искам да споделя удовлетворението си от факта, че открих своя книжен еквивалент! Вал е воин, готов да защити хората, които обича, както и целия свят в името на доброто. В крайна сметка обаче тя е и тийнейджърка, която има правото да бъде нормална поне през 1/10 от времето. Когато ѝ се удаде тази възможност, тя проявява обичайните за възрастта си вълнения - любов, грижи за сестричката си, нормални разговори със семейството си..Винаги обаче е готова да скочи през прозореца на стаята си, изтласквайки въздуха за плавно приземяване, и да скочи в Бентли-то на Скълдъгъри за поредната спасителна мисия. Светът се нуждае от теб, Вал! КАКТО И АЗ!
 #bffsforlife

9. Моментите Скълдъгъри + Валкирия


Мислихте си, че ще се мине без някой и друг ship? А, не :> 
Може би не е нормално да шипвам момиче със скелет, но кой говори за норми тук...

90% от разговорите, които тези двамката водят, са сякаш изчислени по формулата: сарказъм х остроумие + обиди : комична неловкост , но биха жертвали целия свят един за друг..хора, не мога, реве ми се
...
adffkomvpomvg3big
....
не мога да го опиша..дори думите не ми служат подобаващо в момента, трябва да прочетете за какво става дума..ТРЯБВА!





10. Кориците

Няма да пропусна да се полюбувам и тук на страхотния дизайн на книгите! Браво на целия екип на Арт Лайн, работата е на нивото на оригиналните корици!
И не само те...
цветови екстаз. 
Помислете си за всички от тези бебчета на лавиците си? IT'S FREAKING AWESOME!
И има всякакви цветове, така че ако досега не съм ви убедила поне малко в уникалността на поредицата, то поне го направете заради любимия си цвят! :D За добра кауза е!!!

11. Второстепенните герои
  В Скълдъгъри няма такова нещо като пренебрегнати или недоразвити персонажи..Да, дори второстепенните герои са под светлината на прожекторите! А нима не трябва да са? Кларабел, Доктор Най, Кралят на зомбитата, Спрингхийлд Джак etc.. Всички са уникални по свой собствен начин, затова и светът на Скълдъгъри е толкова богат! Няма дори и един аспект от поредицата, който да определя като "плосък".
+ Ще се влюбите в извратените им мозъчета. :]

12. Динамично развитие на действието

Чела съм книги/поредици, в които действието се провлачва в няколко глави, а през това време страниците се запълват с ненужни описания и подробности..да, това си е чиста ретардация. Само дето в повечето случаи ефектът е обратен и вместо вълнуваща, книгата се превръща в затормозяваща и отегчителна.
Тук просто няма такова нещо. Във всяка глава се случва някакъв важен обрат или такъв, който ще доведе до по-нататъшен неочакван развой на събитията. Отделно, диалозите спомагат за това да няма провлачване на действието, поддържат огъня, докато Ланди продължава да хвърля "съчки" и каквото му попадне в него.. Абе, няма грешка.

13. Страхотни злодеи

Няма какво да кажа по тази точка, сами ще се уверите.

14. Доброто винаги побеждава, но пак ще ревете...

И най-хубавото - нищо не може да ви подготви за предстоящото...

goldgoldgoldgold
15. Тухли :3

Уверявам ви, че веднъж започнали, няма да искате да пуснете книгите! А те са дебели..така че удоволствието от четенето ще е двойно по-голямо!


16. Подходящи за вас, за баща ви, за дядото от съседния блок, за домашния ви любимец

Сериозно, познавам хора, които са над 30+ години и са впечатлени от поредицата. Не си мислете, че вие ще сте изключение. ;)))




Е, това е днешният пост..ако не съм успяла да предизвикам нищо у вас чрез него, то тогава..или аз съм некадърна, или вие сте коравосърдечни ;(
И така де..поредицата си остава любимата ми до този момент и имам чувството, че единствено творчеството на Брандън Сандерсън може да се изправи срещу нея в достоен дуел.. Смятам да прочета "Мъглороден" при първа възможност, но момент..постът не е за това. Така че стига съм плямпала, оставям ви на мира и оставете коментар, ако смятате, че у вас се е породило дори и малко желание да започнете със Скълди. <3
peace
В.Д.М




сряда, 6 април 2016 г.

Ревю на "Фенка" - Рейнбоу Роуъл

" Кат е фенка на Саймън Сноу. Е, всички го харесват, но за Кат да е фен е нещото, в което е наистина добра. Заедно с близначката й Рен са вманиачени по книгите за Саймън още от деца. Всъщност именно това им увлечение им помага да приемат по-леко факта, че майка им ги напуска.
Четат, препрочитат, посещават форуми, пишат фенска литература за Саймън, обличат  се като героите и чакат с нетърпение последната книга.

Сестрата на Кат е надраснала детското си увлечение, но Кат не може. Не иска.
Сега двете са на път да заминат за колежа, но Рен е заявила твърдо на Кат, че не иска да бъдат съквартирантки. Кат трябва да се справя сама.
И така, новата й съквартирантка се оказва груба, професорът й по творческо писане смята, че френската литература е краят на цивилизования свят, а красивото момче от курса иска само да си говорят за думи... На всичкото отгоре Кат не може да спре да се тревожи за баща си, който е крехък и обичлив човек и не е бил сам никога досега.
За нея въпросът е дали ще се справи?
Може ли да преживее университетския живот без Рен да е наоколо? Готова ли е да започне да живее живота си? Да напише собствената си история?
И дали иска да го направи, ако това означава да остави Саймън Сноу в миналото си? "
  5/5 звезди.
***
Тази книга ме повлече надолу със себе си още с първите няколко изречения. А с какви занижени очаквания я поех от рафта на библиотеката...Радвам се, че ѝ дадох шанс.
Кат. - Какво да ви кажа за нея? Тя е..фенка. Това, което най-много харесвам  у нея, е именно фактът, че е така отдадена на историите с Баз и Саймън. Може и на моменти да ми се струваше налудничаво, но я стига! Все едно гледах себе си от по-различен ъгъл..
Образът на Кат е колективен.  Колкото е уникална, толкова и въплъщава всички нас - книжните червеи- с непрекъснато щукащите си идейни мозъци и жажда за думи. И малко интровертност (това важи поне за мен). Допадна ми саркастичното ѝ поведение, както и това, че отвръщаше дори на лошото с добро.
Според мен самата книга не трябваше да се води от неутрален разказвач..липсваше дълбочина на образите и въпреки че няма как да се обгърнат всички от тях, то смятам, че щеше да е доста по-детайлно и реалистично, ако се разказваше от първо лице. Наистина бих искала да видя какво се случва в главата на Кат..в подробности. Без да звуча creepy.  
Така или иначе обаче този "проблем" не ме подразни дотолкова, че да отнема от рейтинга на книгата. 

source
Ливай. - Мечта?
Загорелият Ливай. Красивият Ливай. Забавният Ливай.
Определено имаше потенциал да стане някой от онези клиширани герои...Радвам се, че това не се случи все пак.
В него ми хареса позитивизмът, чувството за хумор и всъщност..почти всичко. Да, разбира се, че му трябваха повече недостатъци. За изграждането на реалистичен персонаж са необходими поне няколко негативни черти..Бих могла да приспадна целуването с random bitches към отрицателните аспекти на характера му.. Но като цяло Ливай беше един дразнещо симпатичен герой и смятам, че с Кат идеално си подхождат именно защото са пълни противоположности.
/Обожавам сцените, в които Кат чете на Ливай,а  той притваря очи блажено, слушайки я захласнат. Просто е толкова..омагьосващо и истинско. Един от онези малки моменти, които накрая водят до мечтаната развръзка./

Рен. - Ами не, не я харесвам..Непостоянна и вятърничава. Как може близначки да са толкова различни? 
Кат е зряла, Рен е като дете. Кат държи на връзката им, а Рен търси промяна. Нима мечтаната промяна се състои в това да си намериш безмозъчна блондинка за приятелка, която не знае какво се случва през 90% от времето? Не мисля.
Кат оценява бъдещето си, на Рен не ѝ пука. Не, не става дума само за колежа. Зверското напиване и внезапно гласуваното доверие на майката непукист не е най-разумното поведение.. Но! Двете са поставени на везна. Везната ще се наклони, ако едната я няма, или, ако и двете са еднакво зрели и отговорни. Двете взаимно се допълват, така че... добро решение, Рейнбоу Роуъл! 

Ник. - What the fuck, man?
страхотен каст :3
source
Чувствам се ужасно измамена. Да, не си сама, Кат. Харесвах Ник ужасно много. Общо взето, смятах, че няма да има Ливай + Кат, а Кат + Ник. Всички събирания в библиотеката, общата страст към писането, закачливите разговори..сериозно, чувствам се, сякаш са ми изневерили. Е, все пак не съжалявам за развоя на събитията. #Кативай 
*Не ме бива в мисленето на имена за шипове*
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Това е първата книга от тази авторка, която чета, но нямаше как да не бъда пленена от невероятно лекия и приятен стил на писане. Самата история не е натоварваща, а в допълнение и с начина на изразяване..се получава едно изключително разведряващо четиво!
Корицата между другото е супер сладка. Това е начинът, по който мога да я опиша - "сладка". Пастелните цветове, Ливай, досаждащ на Кат, докато тя е потънала в собствения си свят..перфектно включва ключовите моменти от книгата! :D
 Вероятно почти няма човек, който още да не е я е чел, но силно я препоръчвам на..всички. Особено за разведряване на настроението или просто ако си търсите четиво, което да не оставите дълго време, след като веднъж сте започнали. Влюбих се и в начина, по който всичко се развиваше сякаш с нормално темпо, а когато се обърнах назад, нищо не беше същото. Благодарение на "Фенка" още веднъж се убедих в това, че мечтите се сбъдват, ако им посветиш душата си, а кой знае..може тогава да срещнеш и любовта. 

(Или пък не, хаха, forever alone like me)

***