вторник, 25 октомври 2016 г.

Новела, NaNoWriMo 2016 и шпакловки

Здравейте, четящи хора! 
Как сте? Как е времето? :D 
Само мен ли сивото небе ме кара да се чувствам добре?

Днешният пост е смесица от информация за прогреса ми с писането в новелата и за други неща, за които може би не ви пука, но исках да споделя.

Общо взето, писането върви добре. Поставила съм си цел от 35 000 думи, както можете да видите от брояча вдясно в блога, въпреки че може би ще ми трябват поне още 5 000, за да я завърша изцяло. За момента броят на думите не би трябвало да ме притеснява, понеже просто изливам всичко на листа и в зависимост от това колко ще изрежа и колко ще добавя, ще се оформи крайният резултат. Не се безпокоя, че може да стане твърде кратка, тъй като при положение, че ще е първата ми новела (редактирана и всичко останало), не искам да "прецакам" читателите, които не обичат да зарязват някоя книга по средата например, да четат 300+ страници от нещо, което може и да не им хареса. 
През септември направих outline-a ѝ, а на 4-ти октомври започнах да я пиша, въпреки че по-трудната част вече беше свършена, и затова сега мога да се похваля с 26 000+ думи. На календарчето, в което си отбелязвам кога пиша и кога - не, съм зачеркнала 8 дни, през които не съм драснала и думичка. Оставям този факт без оправдания.
Вчера Елито ме попита защо толкова бързам да свърша с писането до края на месеца, при положение, че няма да участвам в NaNoWriMo. Тогава осъзнах, че нямам отговор на въпроса. Може би защото ми се иска да посветя ноември на четене, което през октомври ми беше твърде слабо. Мога да прехвърля вината на добрия ни стар приятел - reading slump, но просто няма смисъл.

Относно NaNoWriMo... Можете да прочетете повече за идеята му на самия сайт - http://nanowrimo.org/ , но най-общо казано, целта е да успеете да си организирате времето така, че да избълвате 50 000 думи в рамките на месец. Пиша "избълвате", понеже свободното писане е точно това - бълваш думи. Повръщаш ги направо. Това правя аз в момента с новелата си и не съжалявам ни най-малко. Смятам, че NaNo е страхотен проект...миналата година се пробвах със "Сквадер"- но се получи просто защото се отнесох несериозно към нещата. Та, така де, след като имам намерение да завърша "Клиниката за добродетели" (или както там ще се казва...според една приятелка звучи като име на стара книга, която не би прочела...;( Мерси, Меги!) този месец, би било странно и твърде натоварващо да скоча в дълбокото отново, след като току-що съм изплувала, и да започна нова история. Реших да си дам почивка, да изчакам настоящата ми книга да "отлежи" и в началото на декември да започна с редактирането ѝ. *holy cow, that's gonna hurt*

Междувременно съм се посветила на хрумването да пиша описания на различни предмети, сгради, хора и всичко, което намирам за красиво или важно в света около мен. Поемам "риска" да бъда сметната за откачалка, задето стоя пред някакъв прозорец на къща с химикалка и тефтер в ръка, оглеждайки го от всички ъгли, сякаш е някакъв ценен артефакт. В крайна сметка, живеем в една свободна и супер луда държава, така че... Това не е нищо. :D Целта на "упражнението" е да ми помогне да пиша по-реалистични и необичайни описания, тъй като според мен е важно да се обърне внимание на онези мънички детайли, които карат картината да оживява в главите ни. За жалост, доста писатели залагат на познатите ни, мързеливи описания, които с нищо не ни впечатляват, но пък са до такава степен "универсални", че където и да ги пръкнеш, винаги ще пасват. Е, аз съм пас.

Това няма нищо общо с писане или книги, но вероятно 1% от вас знаят, че уча в гимназия по строителство и архитектура. Работата е там, че за да станете архитекти, инженери и т.н, първо трябва да се подготвите за яко изрязване на багерчета, скреперчета и булдозерчета и лепене в тетрадка, докато не се надрусате с лепило. Естествено, че преувеличавам малко, но от тази година имаме някои нови предмети по професията, които ми отвориха вратите към това "прозрение", като например практика по сградостроителство. Там си обличаме супер секси гащеризоните и отиваме да шпакловаме огради и стени, бъркаме разтвори, боядисваме и биваме експлоатирани като роби на училището, без да ни плащат дори.
Шегувам се за последното. (е, отчасти) 
А най-забавното е, че всичко това ми харесва, тъй като се учим на екипна работа и... на работа, като цяло. Аз, като човек, който попринцип си няма понятие от базисни строителни процеси и чертежи, сега съм наясно с  част от тях и за пореден път се убеждавам, че рисковете, (стига да са разумни), винаги си струват.

Спирам с тирадата и се надявам, че не съм ви отегчила. :D
 В този пост исках да пиша за една малка част от нещата, които ме вълнуват в момента, и ще се радвам, ако оставите коментар с мнение по някой от въпросите - дали ще се включите в NaNo или пък какво ви вълнува най-много от изучаваното в учебното ви заведение. :) 

Успешна седмица на всички!



3 коментара:

  1. Новият вид на блога е невероятен! И ми напълни душата с този пост!
    Аз самата драскам/тракам фентъзийни истории винаги, когато мога и дейно следя писателските усилия на абсолютно непознати в нета. Затова приветствам с кеф новата посока на блога ти.
    В момента си го отнасям от последните три пъти по неврология, в които не слушах и щастливо си драсках любовни сцени на хвърчащи листчета. Проблемът е, че тия мои "записки" нищо не могат да ми кажат за разликата между периферна и централна парализа. Излишно е да казвам, че имам тест.
    Успех с новелата!

    ОтговорИзтриване
  2. Радвам се, че дизайнът и постът са ти харесали!
    Хахах, позната ми е тази замечтаност и внезапния изблик на идеи точно по време на някой супер скучен час...
    Благодаря ти за коментара и успех на теста! (вероятно вече е минал, но все пак) :D

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти, късметът ми проработи. Тестът се отложи за другата седмица. Дотогава ще съм мастър.
      Връщам се към изблиците на идеи и блеенето.
      Късмет с писането!

      Изтриване