четвъртък, 25 август 2016 г.

Събуждане с Червения изгрев на Пиърс Браун


Както обикновено, започвам с героите, които в случая са колоритни. Едни изпъкват със своята жестокост, други с ум бръснач, трети са отлични стратези. Имат си дори и поет. И за минута няма да се отегчите с подобна палитра от натури.
Дароу е невероятен герой - силен, лоялен, амбициозен.
От смирено пале се превръща в машина за убиване. В хладнокръвен стратег, който обаче държи на своите хора и отказва да ги поробва. Поставен в две идентични ситуации, той постъпва по различен начин, показвайки развитието на персонажа си, израстването си от началото до края, с което си спечелва уважението ми.

Целите, които Дароу си поставя, ме карат да потръпвам отново и отново - всеки път той прави невъзможното, доказвайки, че "невъзможно" е просто мнение. Несъществуваща дума, слагаща оковите на народа му, на всички хора по света. Той разкъсва тези вериги и аз с абсолютен кеф чета за подвизите му.


Веднага се привързах към Ео и към революционния ѝ характер. Тя се показа като силна и непокорна, а в сърцето ѝ гореше чист, но опасен огън.
Това, което стори, ме остави безмълвна. Възхитих се на силния ѝ характер и дързост, на чувство ѝ за правда. Не мога да не спомена и колко невинна и същевременно изпепеляваща бе любовта ѝ с Дароу.

" Тя обаче се пали по идеи, а аз не горя за нищо друго освен за нея."

Касий си остана един противоречив герой, за когото все още не знам какво да мисля. Нещо в него, дали неговата високомерност, или парещият стремеж да е на върха, не можа да ме накара да се отпусна в негово "присъствие" и до една определена сцена се съмнявах в лоялността му към Дароу.

Севро е един от най-любимите ми герои. Верността му, тази готовност винаги да помогне, и природата му на вълк единак ме привлече. Той е нож с две остриета, тъй като е добродушен, но и невероятно опасен за своите врагове и тези на приятелите си. Убедена съм, че би сторил всичко, за да защити Дароу, и тази негова жертвоготовност ме кара да го обичам толкова.

mustang kids - zella day е перфектната
песен в случая
Мустанга е героиня, която изпъкна със силата, острия си ум (нали е от дом Атина все пак) и добрите си стратегии. По-добре да не ви разкривам много от персонажа ѝ, просто прочетете сами.

Книгата съвсем не е за почитатели на цензурата и нежния език. Тук цари грубост и безпардонност, напълно отговаряща на жестоката реалност в изградения антиутопичен свят.

"Щом си дорасъл да чукаш, значи си дорасъл и да бачкаш" 

И все пак не си представяйте нещо гротескно или отвращаващо - напротив тази книга е колкото жестока, толкова и красива в сърцевината си. Красотата на една мечта за свобода. Красивата сила на любовта, способна да те преобрази изцяло. Красотата на борбата за привидно невъзможната кауза. Вярата, която сама по себе си е цяло изкуство, а изкуството винаги ще  бъде красиво.                                                
Стилът на писане и по-точно - описанията - са невероятно живи, ярки и художествени. Изпълнени с майсторски измислени метафори и изразни средства - Пиърс Браун пише по всепоглъщащ начин.
Въпреки това стилът му не наподобява по никакъв начин този на Тахере Мафи. Описанията му са ясни и точни - не разточителни и забулени от сто пласта прегради. В "Разбий ме" имам чувството, че авторката не знаеше какво точно иска да каже със завоалираните си похвати, но тук  бе постигнат идеален баланс. (не ме мразете, моля ви се)
Авторът просто усеща кои елементи да разгърне по-подробно и кои да остави на нашето собствено въображение. 
Цялата кастова система и животът на Червените на Марс...въобще цялостната идея за Цветовете и всички детайли около тях наистина ме впечатлиха. Това е, за съжаление, една много реалистична бъдеща версия на нашия свят, която ме кара да се питам..."А какво, ако наистина стане така?"
"Червен изгрев" е една от онези книги, които бързо те оплитат в мрежите си и те оставят да препускаш през страниците, без дори да поглеждаш докъде си стигнал. Просто четеш и се наслаждаваш.
Златните почти веднага станаха обект на презрението ми, което все пак е удовлетворително - добре свършена работа от страна на автора.

"- Как може да си толкова студена?
- Момиченце - въздъхва Антония - златото е студен метал. "

Развитието на действието може да бъде описано само с една дума - динамично. Имаше една шепа по-забавени сцени и глави, които подпомогнаха да се създаде идеалното темпо.
Показана е жестокостта и крайните мерки, предприети, за да оцелеят героите. Властват смърт, ожесточение и кървава слава, които се преплитат с приятелства, лоялност и любов. Има някои моменти, които може и да отвратят част от читателите със своята бруталност, но все пак това е един жесток свят, който надминава нашия по този признак. Всички изпитания излагат на показ изобретателността на героите, техните умения да съставят печеливши стратегии и силата на характерите им.
Героите, разделени по Цветове, лесно могат да бъдат обвързани с обществените прослойки в нашия социум. Съчетанието между страхотната фантазия на Пиърс Браун и поставените проблеми, засягащи и съвременното ни общество, създават перфектната комбинация за един въздействащ антиутопичен роман.
И на последно място, но не по важност, - корицата. *тук ангели слизат от небето и свирят на арфи, докато оперни певци се разпяват на заден фон под съпровода на духов оркестър* Просто...толкова...величествена корица. AND DAT ASS! Но просто...това е една от най-любимите ми корици на книги и идеално разкрива същността на Дароу. 


Искрени благодарности на Елена, която събуди желание у мен да започна поредицата. Струваше си всяка шлакана страница.

Няма коментари:

Публикуване на коментар