четвъртък, 23 юни 2016 г.

"Ейнджъл" - Джос Стърлинг /Ревю/




"Ейнджъл е импулсивна. Не й е лесно да прикрива савантската си способност да контролира водата. Тя се запознава с отнесения, красив Маркъс на музикален фестивал, в който участват и двамата, и се оказва в непознати води. Когато той пее, душата й отговаря със своя собствена музика. Също като прилива тяхното взаимно привличане не може да бъде спряно, но недоверието на Маркъс към дарбата на Ейнджъл е още по-силно. Как изобщо биха могли да бъдат заедно, щом Маркъс е неспособен да приеме това, което Ейнджъл е, както и това какво биха могли да означават те един за друг? И докато примката се затяга около общността на савантите, настъпва време всеки да избере страна."

Не съм най-страстният почитател на  "Саванти", но да кажем, че има нещо очарователно в тази поредица, което ме кара да минавам като валяк през всяка от книгите.
Ако и вие като мен сте се разочаровали мъничко от "Мисти", то искам да ви успокоя, че "Ейнджъл" се оказа по-добра. Определено имаше повече действие и като цяло самата история ми се стори по-различна и интересна от тази за Мисти, в която сякаш само краят си струваше четенето..но да премина към същността на ревюто.

Ейнджъл е талантлива, човек на изкуството - нещо, което много ценя у персонажите и хората като цяло. Свири на цигулка в момчешка банда, а гласът ѝ е вълшебен. Тя притежава ангелска душа (see what i did here?) и невинност, но това не означава, че не може да бъде лукава и манипулативна, ако се наложи.
В името на добра кауза например, за да помогне на приятелите си, Ейнджъл преглъща гордостта си и спазва дадените обещания.
Героинята ще ви впечатли със своята естественост и кипящия в сърцето ѝ живот. Чувството ѝ за хумор е много приятно и общо взето почти няма герой, който да не я харесва..като казвам "почти"...
имам предвид Маркъс, който много усърдно ми лазеше по нервите още от самото начало. Израстването му като персонаж според мен е най-осезаемо и значимо, но това не променя отрицателното ми мнение за него. Тук е моментът да спомена колко ми е писнало от тези типични за YA новелите връзки, които започват с опустошителна омраза и преливат в натискащите се на задната седалка на Гошо от долния етаж герои.. В реалността невинаги е така и точно поради това ми се струват толкова нереални и ненужни. Като любовните триъгълници са - почти винаги е по-добре без тях. Почти. Има изключения.
Това, разбира се, не е учудващ факт при положение, че във всички части на "Саванти" наблюдаваме такива връзки между главните герои (ако не бъркам) , а второстепенните, които намират сродните си души успоредно с главните, по някакъв начин винаги се отдават на страстна любов от пръв поглед и нямат проблеми помежду си. I mean, why?
Не смятам да изтъквам отрицателните черти на Маркъс, защото както вече казах - те си бяха просто задължителни, за да видим прогреса към края и преобразяването му от задник в по-малък задник.

Може ли само да вметна колко много обичам Виктор Бенедикт? Първо, невероятно интелигентен и резервиран е, най-мистериозният от всички тях, второ - ченге е, трето, носи свещеното за мен име "Виктор".. Няма как да не го обожаваш! Все още чакам книгата, посветена на него и сродната му душа от затвора..вероятно ще е най-интересната от всички! Hurry up, Joss Stirling!

За Уил Бенедикт, Самър и Мисти няма кой знае какво за разнищване..освен че през цялото време усмиряваха присъщата на Ейнджъл импулсивност, даваха разумни съвети и я защитаваха до самия край, когато тя имаше нужда от тях най-много.

Стилът на писане, както винаги, се лее като по ноти (see what i did here again?) и е много приятен, особено с всички закачливи реплики и макар да няма кой знае колко смайващи описания и изрази, винаги ми е допадал. Самата книга е подходяща за излизане от reading slump или просто за разпускане - прочетох я за няма и ден.
Ако ви е писнало от плакане, тръшкане и ядове с любимите ви (вероятно вече мъртви) герои, то това е книгата за вас! Ще ви остави удовлетворени и с лека усмивка на лице. (не като при шибания "Мъглороден", как смееш, Сандърсън?! -,- )
(трябва да спра с тези скоби)
Както може да се досетите и за сюжета - не е заплетен, нито пък предполагаемите злодеи са от най-страшните, но все пак книгата следва такта на останалите части и предназначението ѝ е да е именно толкова сладникава и лека. Авторката е постигнала ефекта, и то доста успешно. :]
***
За финал ще кажа, че "Ейнджъл" ми хареса. Добро изграждане на героите, изличаване на някои негативни черти от характера им, прогрес. Леко писане, еднодневно четиво, което е подходящо за подобряване на настроението. Така че недейте да се чудите, а прочетете "Ейнджъл" и оставете музиката, пропита в страниците, да ви обгърне изцяло.



Няма коментари:

Публикуване на коментар