неделя, 15 май 2016 г.

empathy.


okeh, yea, аз съм...завръщам се след 13 дни отсъствие и то с "философски" пост.
Искам..искам да пиша за чувствителността. Ще започна с това, че аз самата съм невероятно чувствителен човек. Емоциите на хората около мен са и мои. А най-странното е, че този процес се случва сякаш без мое знание..просто бутончето за емпатия се натиска самичко и хич не му дреме, че на мен може да ми стане неприятно. Голям кеф!
Огромна "заслуга" за това имат книгите. Четейки, ние не само се научаваме да виждаме през мирогледа на друго човешко същество, но и сякаш попиваме емоциите му, разбираме него и терзанията му; викаме от щастие, когато авторът се смили над него и не му тегли ножа..палитрата от емоции е разнообразна и всеки читател проявява емпатия..просто е невъзможно да четеш 300 страници за някой герой и да не се привържеш дори малко към него..да, знам, че някои персонажи са изградени толкова зле, че е почти невъзможно да ти пука за тях, но все пак *тук мисълта ми свършва и отказва да продължи изречението, бийп*
И така де, да проявяваш емпатия не е негатив. Значи, да, определено може да нанесе много щети, ако психиката ни е лабилна и успоредно с това се опитваме да гледаме през очите на хора с повече проблеми от нас, НО! Ако сме достатъчни силни, ние можем да го понесем..но на каква цена? Колкото и да сме подготвени да посрещнем чуждите проблеми с разбиране и да не ги оставим да ни превърнат в руини..каква цена заплащаме? тормозим се, страдаме, изживяваме нещо, което не е наше, нещо, което Бог не ни е отредил като изпитание, това НЕ Е НАША БИТКА! Тогава, защо я водим? Защо се товарим излишно? И аз не знам. Все още
считам, че емпатията може би е някаква странна форма за на мазохизъм, но..
В крайна сметка, трябва да се гордеем, че не сме емоционални инвалиди.. съжалявам, ако засегнах по-логическата и рационално мислеща част от четящите този пост, но да не се лъжем - тези хора не могат да съчувстват *всичките ми учители по математика до момента c: * Пак се отплеснах, но както всичко в този свят, емпатията също си има положителни и отрицателни страни. It's weird, 'щото искам да бъда психолог, но същевременно се оставям да бъда потъпквана психически, за да се чувстват другите хора по-добре. Нещо като отдушник за емоции..чудя се само кога ще ударя предела, границата, която или ще ме опари като жица, по която тече ток, или ще ме отблъсне към другата крайност - безгранична апатия. Чакам с нетърпение момента, в който ще спре да ми пука.
Просто чувствителността е кофти понякога и аз призовавам всички твърде емоционални хорица out there да се опитат да изградят защитни стени около себе си или поне да прекъснат контактите си с хората, които изпиват емоционалната им енергия (т.нар енергийни вампири/нарцисисти) .. idk what else to say, so
ако имате да кажете нещо по темата, някой съвет или каквото и да било, давайте, по-шибано няма накъде и без това...да подклаждаме огъня допълнително :]





4 коментара:

  1. Аз самата съм учебников пример за защитни стени и ту ги проклинам, ту ги изграждам.

    И все пак ми се струва, че в дългосрочен план емпатията е за добро. За емпатичен човек е абсолютно невъзможно да нарани някого нарочно. Би било все едно да нарани себе си.
    А и все пак мисля, че си е въпрос на избор - да избереш да НЕ чувстваш понякога. Не е лесно,но се налага.

    Евалата за куража да пишеш на тази тема!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Така е, макар и все още да не съм открила "тайната формула" към блокирането на чувствата. Има време, i guess.
      Благодаря за коментара и за насърчението! ^^

      Изтриване
  2. Според мен емпатията е важна за пълноценното общуване между хората и просто да симпатизираш на някого, когато преминава през труден период, невинаги е достатъчно, за да изградиш дълбока връзка с въпросния човек и да го разбереш правилно. Много връзки между различни хора не проработват именно защото хората не проявяват емпатия и не се опитват да се поставят на мястото на човека срещу себе си, да изпитат неговите чувства и да преживеят болката му заедно с него. Наистина си права и в голяма степен това може да е изключително вредно за собствените ни психика и начин на живот, но смятам, че ако наистина искаш някой човек да е част от живота ти и да можете да се подкрепяте взаимно без значение от ситуацията, и двамата трябва не само да си симпатизирате, но и да се научите да бъдете емпати.
    Това поне е моето мнение. Иначе постът ти много ми хареса и мисля, че е чудесно, че обръщаш внимание на подобни теми. :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Съгласна съм с всичко, което написа. Ние не можем да проявяваме емпатия към всички хора около нас, но ако държим приятелския си кръг тесен, добре подбран и изпълнен с хора, които наистина желаем да присъстват в живота ни, то е до голяма степен "задължително" да проявяваме емпатия, ако искаме да ги разберем на по-високо емоционално ниво и да им помогнем. Благодаря ти за коментара и за насърчението да продължа да пиша за подобни неща.

      Изтриване