четвъртък, 26 май 2016 г.

"Мъглороден" или "Как беше разбито сърцето ми"


"Мъглите властват нощем.


Денем светът принадлежи на лорд Владетеля...

КНИГА ПЪРВА

Някога един герой се възправил, за да спаси света. Млад мъж със загадъчен произход отправил храбро предизвикателство към мрака, който се спускал над тази страна.
Но се провалил.

Хиляда години по-късно светът е пустиня от пепел и мъгли, управлявана от безсмъртен император, наричан лорд Владетеля. Всеки опит за съпротива завършва печално.
Но надеждата оцеляла. Надежда за края на империята и дори за гибелта на самия лорд Владетел. И ето че в наши дни един брилянтен ум подготвя ново въстание - такова, което зависи изцяло от неговата хитрост и необичайни способности и от помощта на невероятна героиня, дете на улицата, която трябва да овладее изкуството на аломантията, могъщата сила на Мъглородните."



Отлагах това ревю дни наред, но самият факт, че не съм го написала, не спираше да ме човърка. Не можах дори да започна книгите, с които се сдобих от промоцията в Сиела заради него. /"Въглен в пепелта" и "Човек на име Уве"/ 
Затова най-сетне реших да седна и да го напиша, пък..каквото излезе. :D




"От небето се сипеше пепел."
oh.my.gawd.
Отварям си аз книгата, прочитам това изречение и изпадам в нещо като екстаз, защото звучи толкова супермегагига яко, че не е истина. Още с прочита му осъзнах, че книгата ще ми хареса.
Истината е, че тя не просто ми хареса. По-скоро успя да отнесе всичките ми очаквания за нея като буря и ги направи на тресчици. 
Брандън Сандърсън наистина е майстор в жанра, убедена съм в това. Така де, чела съм само две негови книги, но съвсем скоро ще променя това и съм сигурна, че ще потвърдя убеждението си.
Другото ми ревю на "Ритматистът" тук.
Сега към героите.
Келсайър автоматично се превърна в един от любимите ми персонажи e v e r. 
Той е преживял много неща през живота си, повечето от които не са хубави, но точно това е укрепило силата на характера му. Кел е герой, който ще се усмихва дори когато ситуацията е такава, че привидно няма изход на  хоризонта. Позитивен, смел,
жертвоготовен. Страхотен боец, загрижен за Вин както баща за дъщеря си (нищо, че ги шипвах по едно време), той е невероятно badass със саркастичните си забележки и чувството за хумор. Би направил всичко, за да предпази близките си хора и да защити това, за което се бори, а именно - падането на Последната империя.
Келсайър е всичко, което сте искали.

Вин е също много силен персонаж. За разлика от Келсайър тя е тийнейджърка, но също като него е въвлечена в този водовъртеж от интриги и опасни игри още от ранна възраст. Израснала в бандата на крадци, използваща своя Късмет, за да подпомага измамите на водача, Вин е невероятно подозрителна. Тя се съмнява във всичко и всички и неведнъж чува шепнещия глас на брат си, който я подстрекава да не се доверява на никого. 

"Когато си сам, никой не може да те предаде."

Това е затвърденото от брат ѝ убеждение, което изгражда защитни стени около нея, и не позволява на натрапниците да ги преминават. То я опазва жива и неопетнена през годините живот с тези безскрупулни мъже.
Келсайър разбива тези стени като Майли Сайръс в Wrecking Ball и е невероятно как успява да спечели доверието на Вин толкова бързо. Приобщава момичето към групичката си от приятели съмишленици и разтваря портите на един нов свят пред нея - свят, в който не си принуден да се съмняваш във всекиго, свят, в който обичаш близките и приятелите си и знаеш, че ти пазят гърба. Ето тук идва ролята на израстването на персонажа ѝ, на което така силно държа. Вин е силна, смела, много упорита в желанието си да е от полза и в голяма доза - своеволна. 
Харесва ми как бяха показани две от страните на характера ѝ - бойната Вин, която е способна да убие добре обучен Мъглороден с почти нищожната си подготовка и от друга страна - Вин, облечената в бална рокля дама, придобила нежност и дворцови маниери. Всъщност второто май е по-скоро част от Вин, която бе отключена едва сега - още един елемент към израстването ѝ като персонаж.

Сейзед е такова сладурче. Добре, това звучи отвратително, но той е герой, който бих искала да имам за най-добър приятел. Мъдър, интелигентен, уравновесен и погълнат от книгите си, Сейзед брани Вин при всякакви обстоятелства и показва скритата си сила неведнъж в стремежа си да я избави от опасността. Той е грижовен, мил и същевременно голяма батка, когато се стигне до битка. Love him. <3

"Вярата не е нещо, което да си позволим само в светли дни и спокойни времена. ... Господарке, всеки може да вярва в някой или нещо, което винаги успява. Но провалът..ето това е нещо, в което е трудно да вярваш...Може би защото е трудно да го приемем."

Харесвам Хам и неговата страст към "свестните интелигентни разговори. Той е философски настроен към света, готов да оспорва всичко и да търси по-дълбок смисъл в това, което го заобикаля, и което му се поднася като информация. Очаквам да видя повече от него в следващите части, както и от неговия приятел Бриз. 

За самия Бриз мога да кажа, че е жертвоготовен и верен приятел. Не по-малко посветен на каузата от останалите членове на групата.

Допадна ми Елънд Венчър с неговата безпардонност и плам. Той не е обикновен благородник, чиято глава се е завъртяла от богатствата и красотата на Къщата му. Не, той е начетен, бунтар, същевременно изискан и грижовен. Определено ми хареса как се развиха нещата с неговия персонаж, но искам още.

Марш е братът на Келсайър, който обаче е негова противоположност. Резервиран, студен, но интелигентен и лоялен.

СПОЙЛЕР! - Тук е моментът да спомена, че не очаквах той да се появи накрая...след смъртта си...като Инквизитор. Сериозно, Сандърсън, не пропускаш възможността да шокираш читателя. КРАЙ НА СПОЙЛЕР!

Вече съм коментирала стила на писане на Сандърсън, но отново ще кажа, че е страхотен. През цялото време имах чувството, че думите падат на правилните места една по една и всяко изречение звучеше толкова..на място и smooth, че се лееше като песен в главата ми. Начинът, по който описва кръвопролитията и изобщо сцените с убийства, са брутални и описани много..натуралистично. Тоест преобладават детайлите, някои от които предизвикаха отвратените изражения на лицето ми. За мое щастие, тези сцени не бяха чак толкова много, но сметнах за нужно да го споделя.
Героите са силни - ментално и физически. Няма да видите хленчещи мадами, чакащи принцът на бял кон да ги спаси, нито пък разглезени момчета/мъже.
Няма персонажи в застой. Всеки научава нови неща, променя характера и възгледите си. Ще вметна също така, че са много и все големи чудаци, но няма как да ги объркате - авторът се е постарал да им даде разнообразни имена, които между другото са много колоритни. 
Допадна ми представянето на частите от дневника на Лорд Владетеля преди всяка глава. По този начин успяваме да опознаем не само добрите герои, но и самия противник.
Сюжетът е интересен, заплетен, plot twist-овете накараха ченето ми да се удари в земята, защото като по чудо не бях подготвена за тях. 

СПОЙЛЕР! Някой предполагаше ли, че Лорд Владетелят е Рашек от дневника му? Наистина бях шокирана, когато накрая тази негова тайна излезе на повърхността... КРАЙ НА СПОЙЛЕР!

Въображението на Сандърсън е уникално. Магическата система е невероятно добре изградена - сложна, интригуваща и същевременно разбираема за читателя.
Светът е детайлно и реалистично описан въпреки самия шок от представянето му - пустиня, в която ежедневно се сипе пепел от небето, Слънцето е червено, а нощем светът се забулва в плащ от мъгли. 

"Живот под камшика на надзирателя. Живот под властта на садистичен бог. Живот под едно почервеняло слънце."

Корицата е великолепна. Кара ме да искам Мъглопелерината на Вин с цялото си сърце (Не, наистина, би било супер да си имам една такава и да ходя на училище с нея. Ще се чувствам powerful и може би няма да ме е страх толкова от часовете по математика. :) )

***
Като за финал ще кажа, че обичам книги, в които има от всичко по...много. Хумор, битки, интриги, лъжи, приятелство, любов - несподелена и споделена. Брандън Сандърсън се е постарал да даде на читателя си от всичко това в удовлетворяващи съотношения. А най-добрата новина е, че това бе само началото.
***
ГОЛЯМ ГОЛЯМ СПОЙЛЕР!
Хора..причината да ми бъде разбито сърцето на малки частички е смъртта на Келсайър..like, защо Брандън е такъв садииииииист?? Да, ревах си. Много ясно. Оставих книгата настрана и седя и се рева, защото ..ами, защото това е Келсайър бе, хора. Разбирам основанията на автора да го убие, защото си е изпълнил ролята в книгата и блаблабла, но това не притъпява болката. по никакъв начин. Съжалявам за хленча, но съм сигурна, че разбирате. ;( КРАЙ НА ГОЛЯМ ГОЛЯМ СПОЙЛЕР!

Няма коментари:

Публикуване на коментар