сряда, 6 април 2016 г.

Ревю на "Фенка" - Рейнбоу Роуъл

" Кат е фенка на Саймън Сноу. Е, всички го харесват, но за Кат да е фен е нещото, в което е наистина добра. Заедно с близначката й Рен са вманиачени по книгите за Саймън още от деца. Всъщност именно това им увлечение им помага да приемат по-леко факта, че майка им ги напуска.
Четат, препрочитат, посещават форуми, пишат фенска литература за Саймън, обличат  се като героите и чакат с нетърпение последната книга.

Сестрата на Кат е надраснала детското си увлечение, но Кат не може. Не иска.
Сега двете са на път да заминат за колежа, но Рен е заявила твърдо на Кат, че не иска да бъдат съквартирантки. Кат трябва да се справя сама.
И така, новата й съквартирантка се оказва груба, професорът й по творческо писане смята, че френската литература е краят на цивилизования свят, а красивото момче от курса иска само да си говорят за думи... На всичкото отгоре Кат не може да спре да се тревожи за баща си, който е крехък и обичлив човек и не е бил сам никога досега.
За нея въпросът е дали ще се справи?
Може ли да преживее университетския живот без Рен да е наоколо? Готова ли е да започне да живее живота си? Да напише собствената си история?
И дали иска да го направи, ако това означава да остави Саймън Сноу в миналото си? "
  5/5 звезди.
***
Тази книга ме повлече надолу със себе си още с първите няколко изречения. А с какви занижени очаквания я поех от рафта на библиотеката...Радвам се, че ѝ дадох шанс.
Кат. - Какво да ви кажа за нея? Тя е..фенка. Това, което най-много харесвам  у нея, е именно фактът, че е така отдадена на историите с Баз и Саймън. Може и на моменти да ми се струваше налудничаво, но я стига! Все едно гледах себе си от по-различен ъгъл..
Образът на Кат е колективен.  Колкото е уникална, толкова и въплъщава всички нас - книжните червеи- с непрекъснато щукащите си идейни мозъци и жажда за думи. И малко интровертност (това важи поне за мен). Допадна ми саркастичното ѝ поведение, както и това, че отвръщаше дори на лошото с добро.
Според мен самата книга не трябваше да се води от неутрален разказвач..липсваше дълбочина на образите и въпреки че няма как да се обгърнат всички от тях, то смятам, че щеше да е доста по-детайлно и реалистично, ако се разказваше от първо лице. Наистина бих искала да видя какво се случва в главата на Кат..в подробности. Без да звуча creepy.  
Така или иначе обаче този "проблем" не ме подразни дотолкова, че да отнема от рейтинга на книгата. 

source
Ливай. - Мечта?
Загорелият Ливай. Красивият Ливай. Забавният Ливай.
Определено имаше потенциал да стане някой от онези клиширани герои...Радвам се, че това не се случи все пак.
В него ми хареса позитивизмът, чувството за хумор и всъщност..почти всичко. Да, разбира се, че му трябваха повече недостатъци. За изграждането на реалистичен персонаж са необходими поне няколко негативни черти..Бих могла да приспадна целуването с random bitches към отрицателните аспекти на характера му.. Но като цяло Ливай беше един дразнещо симпатичен герой и смятам, че с Кат идеално си подхождат именно защото са пълни противоположности.
/Обожавам сцените, в които Кат чете на Ливай,а  той притваря очи блажено, слушайки я захласнат. Просто е толкова..омагьосващо и истинско. Един от онези малки моменти, които накрая водят до мечтаната развръзка./

Рен. - Ами не, не я харесвам..Непостоянна и вятърничава. Как може близначки да са толкова различни? 
Кат е зряла, Рен е като дете. Кат държи на връзката им, а Рен търси промяна. Нима мечтаната промяна се състои в това да си намериш безмозъчна блондинка за приятелка, която не знае какво се случва през 90% от времето? Не мисля.
Кат оценява бъдещето си, на Рен не ѝ пука. Не, не става дума само за колежа. Зверското напиване и внезапно гласуваното доверие на майката непукист не е най-разумното поведение.. Но! Двете са поставени на везна. Везната ще се наклони, ако едната я няма, или, ако и двете са еднакво зрели и отговорни. Двете взаимно се допълват, така че... добро решение, Рейнбоу Роуъл! 

Ник. - What the fuck, man?
страхотен каст :3
source
Чувствам се ужасно измамена. Да, не си сама, Кат. Харесвах Ник ужасно много. Общо взето, смятах, че няма да има Ливай + Кат, а Кат + Ник. Всички събирания в библиотеката, общата страст към писането, закачливите разговори..сериозно, чувствам се, сякаш са ми изневерили. Е, все пак не съжалявам за развоя на събитията. #Кативай 
*Не ме бива в мисленето на имена за шипове*
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Това е първата книга от тази авторка, която чета, но нямаше как да не бъда пленена от невероятно лекия и приятен стил на писане. Самата история не е натоварваща, а в допълнение и с начина на изразяване..се получава едно изключително разведряващо четиво!
Корицата между другото е супер сладка. Това е начинът, по който мога да я опиша - "сладка". Пастелните цветове, Ливай, досаждащ на Кат, докато тя е потънала в собствения си свят..перфектно включва ключовите моменти от книгата! :D
 Вероятно почти няма човек, който още да не е я е чел, но силно я препоръчвам на..всички. Особено за разведряване на настроението или просто ако си търсите четиво, което да не оставите дълго време, след като веднъж сте започнали. Влюбих се и в начина, по който всичко се развиваше сякаш с нормално темпо, а когато се обърнах назад, нищо не беше същото. Благодарение на "Фенка" още веднъж се убедих в това, че мечтите се сбъдват, ако им посветиш душата си, а кой знае..може тогава да срещнеш и любовта. 

(Или пък не, хаха, forever alone like me)

***

4 коментара:

  1. Прекрасно ревю! Радвам се, че книгата ти е оставила толкова добро впечатление. Надявам се другите книги на Рейнбоу също да ти харесат, ако, разбира се, имаш желание да ги прочетеш. :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря!
      Следваща спирка: "Връзка" :)

      Изтриване
  2. Прекрасно ревю! Обичам тази книга и се радвам много, че ти е харесала.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря!
      Нямам търпение да прочета още от авторката. :]

      Изтриване