четвъртък, 11 февруари 2016 г.

Ревю: "Ритматистът" - Брандън Сандерсън

Книга, която ме накара да гледам на тебеширите по друг начин. Deep, a?

Проследяваме историята на 16-годишния Джоел, ученик в престижния колеж Армедиус, запален по ритматиката - отчасти наука, отчасти религия- в един много по-различен свят. Свят, в който основна опасност са дивите тебеширчета - малки двуизмерни тебеширени фигурки, които обаче могат да убият всяко живо същество и могат да бъдат победени единствено с помощта на ритматиката. Войната с тебеширчетата се води в Небраска и затова повечето възпитаници на Армедиус са обучавани, за да отидат там след завършването си и да се сражават с тях. 
Разбира се, има още много от историята, но не възнамерявам да ви разкривам цялата ѝ магия. Да преминаваме към ревюто. 




Джоел. - Главното, което ми хареса в него, е, че Джоел е изключително реалистично изграден образ. Авторът му е дал интерес, дал му е недостатъци и недошлифовани черти на характера, дал му е и реалистичен външен вид. Не, Джоел не е модел от списание, нито момчето, по което всички девойки припадат. Той е интелигентен, пристрастен към ритматиката (намирам наличието на подобен интерес за особено вълнуващо), дал му е положение в обществото - беден, без баща, с майка, която работи сутрин и вечер, за да изплаща дълговете на покойния му родител, НО! Важна подробност е, че Брандън С. не представя Джоел като жертва. Не, напротив. Той е отчасти аутсайдер, защото ритматистите не му обръщат внимание, а "нормалните" ученици не разбират интереса му към тази наука/религия. Но и сам казва, че никога не е ставал жертва на физически тормоз от тяхна страна. Сблъсквал се е единствено с хладно безразличие. Един от главните недостатъци на Джоел е, че той е груб и нетактичен. Поне в началото. Според мен това се държи до някаква степен и на липсата на опит в социализацията. Както и в уменията за общуване с момичета. Накрая на книгата виждаме един много по-различен Джоел. Все така интелигентен и запален по ритматиката, но вече са налице и умения за общуване . Развитието на даден литературен образ към по-добро определено радва зорко наблюдаващите читатели. Джоел е смел, амбициозен и добродушен. Нямам търпение да видя как ще се доизгради персонажът му и в останалите части от поредицата.

Мелъди. - Доообре...Тук пристъпвам несигурно от крак на крак, защото наистина не знам какво мисля за нея. Като за начало, ще спомена, че, за разлика от Джоел, тя е ритматист. Макар и не особено добър. Личното ми мнение за нея е доста противоречиво. С тази нейна опърничавост и склонности към пресилен драматизъм ме дразнеше на моменти. Развитието в образа ѝ обаче определено наклони везните в нейна полза след средата на книгата. Хареса ми факта, че доби самоувереност, която определено ѝ липсваше в началото. Отчаянието от неуспеха отстъпи място на прогреса. Разбира се, без Джоел и професор Фич, тя нямаше да намери спасителната сламка, за която да се захване, и да открие това, в което я бива. Както казва госпожата ми по немски - "Човек трябва да се оправя в живота с това, което има." И Мелъди го направи. Нарисува най-прекрасните, детайлни тебеширчета еднорози. Радвам се, че станах свидетел на разцъфтяването на приятелството между нея и Джоел. Знаех си, че цветята ще си проправят своя път през бурените. 

Професор Фич - Подобно на другите герои, професор Фич също си имаше недостатъци. Някои от тях си останаха вкопчени в характера му, но други се изгладиха и това няма как да не ме радва. Първо, той е един изключително несигурен в себе си човек. Авторът не пропусна да изтъкне това с прекомерната употреба на "хмм" в повечето реплики на професора. Той трепереше, тресеше се, нервничеше в рискови ситуации, но в никакъв случай не беше страхливец. Доказателството е самият край на книгата, в който професорът преборва най-големия си страх в името на добра кауза. Страхът, който го повали на колене в началото и го посипа с прах и провал. Несигурността му вероятно не би могла да бъде изтръгната с лека ръка от характера му, но тя е и това, което го прави толкова реалистичен. Фич е скромен, добронамерен и същевременно жертвоготовен, когато става дума за учениците му. Де да имаше такива учители и в днешно време.

Нализар. - Самото име звучи злодейско, нали? Като Волдеморт или Салтазар. Ами да, Нализар си е точно такъв. Надменен, високопарен и твърде самоуверен за крехката си 25-годишна възраст, той безпроблемно заема длъжността на професор Фич. *Няма да издам как, спокойно. И без това дотук спойлвам достатъчно.* Не го харесвам този човек. Същински паун. Не зачита по-възрастните от него, груб и безпардонен е, същинска напаст. Сигурна съм, че сте срещали подобни герои и преди. Знаете какви са задници. Ugh.

Напоследък не бях попадала на толкова добра книга. 
Стилът на писане на автора беше абсолютно на място. Нямаше излишни изразни средства, каквото трябваше да се каже, казваше се. Без увъртания и излишна помпозност. 
Самата книга има страхотен външен вид. Първо, че идеята с тебеширчето и механизмите е страхотна, показва главната тема в книгата. Второ, кориците са твърди. Обичам твърди корици. Придават едно такова..приятно усещане за завършеност на всяка добра книга.
Трето, но не на последно място - илюстрациите! Към всяка нова глава имаше по страница, отделена за различните видове защити, които можеш да начертаеш с помощта на ритматическите линии + инструкции. Наистина се влюбих в идеята. Да не говорим, че изгарям от желание да пробвам някои от тях на черната дъска в училище. Ако не ме помислят за луда де.
Хареса ми фактът, че не присъстваше елементът с целувката накрая на книгата, а и с любовта изобщо. Не на това беше заложил Брандън Сандерсън и съм му благодарна.
Друго, което стопли душата ми, беше полъхът на комфорт, който струеше от нея. Не, не миризмата. Миризмата беше ужасна, но това е, защото моето копие беше старо. (от библиотеката). Говоря за комфорта, който изпитах, срещайки се с този братовчед на една от любимите ми поредици.. Хари Потър! 
Да, точно така, книгата имаше доста общо с историята за момчето магьосник. И по-специфично - някои елементи от загадките, самата средновековна атмосфера и магията, напластена между страниците. Беше ужасно приятно да срещна подобна книга, стабилно четиво. Напоследък ми беше писнало от цялата какафония около YA новелите. Нищо, че ги чета.
Съветът ми е да опитате с тази книга, ако:
1) Сте фен на "Хари Потър"
2) Обичате истории с магии и измислени светове
3) Сте фенове на загадките и мрачните атмосфери
4) Искате нещо по-различно от блудкава YA новела
5) Навити сте да експериментирате
6) Просто така искате, по дяволите

За финал, ще кажа, че не се и надявам да срещна подобна книга в близкото бъдеще. Тази тук ме остави с разбъркани мисли и туптящо сърце, накара ме да се интересувам от развитието на героите и да си блъскам главата в разрешаването на прииждащите загадки. Определено се нарежда в топ-а на любимите ми книги за 2016-та, а и изобщо за целия ми читателски опит. Брандън Сандерсън е наистина добър в изграждането на фантастични светове, създания и всичките присъщи за тях допълнения. Определено ще се озъртам за други негови книги, тъй като ме спечели в отбора си. 

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
They see me spoilin', they hatin'
Tryna catch me spoilin' dirty.
–––––––––––––––––––––––––––––––––
source: google

6 коментара:

  1. И аз обожавам батко Сандърсън, макар че конкретно тази не съм я чела. Винаги ми е звучала сякаш той се е бъзикал нещо, а после редакторът му е решил идеята е страхотна. Така де, тебеширчета?!

    Ако си търсиш нещо друго от него, любимата ми за всички времена е "Елантрис". Самостоятелна е и не е особено дълга, така че не са нужни месеци или години докато най-накрая разбереш какво се случва с тия герои (както е в "Мъглороден"). Предупреждавам обаче, че има доста реване, особено към края. Нещо като финала на "Аватар" - около десетина пъти си мислиш, че това е краят, въпреки че остават сто страници. Приятно четене!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Хаха, да, съгласна съм с това за Сандерсън..наистина има необичайни идеи, но това много ме радва. Може редакторът му да е бил пиян, знае ли се?! :D

      Оо, определено ще я прочета! Да не говорим колко обичам самостоятелни книги..От трилогии започна да ми писва.
      А, супер! Нямам нищо против реването. Последната книга, която ме разплака, беше "Крадецът на книги", така че да видим какви чудеса ще ми стори тази.

      Благодаря за коментара и за предложението!

      Изтриване
  2. Трябваше по рано да посетя блога ти,минах през книжарница...(неприлична дума). Има ли смисъл да казвам,че ревюто ти ми хареса много?Просто следващия път докато съм в book point ще се озъртам за "Ритматистът".

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря, nigga, ама да знаеш, че книгата е 22 лв и ти препоръчвам да видиш в библиотеката първо.. :)

      Изтриване
  3. До сега не бях попадала на книгата, но благодарение на ревюто ти в мен се породи желание да я прочета. Хвана ме още от началото. Винаги съм отворена да чета за неща, които са нестандартни ако мога така да ги нарека. Прекрасно ревю и със сигурност книгата ще я добавя в списъка за четене. :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти! Радвам се, че смяташ да ѝ дадеш шанс. Няма да сбъркаш. <3 :)

      Изтриване