понеделник, 4 януари 2016 г.

Screw the book challenges!

Привет, привет, книгоманиаци!
Днешният пост ще е неимоверно кратък, защото искам да кажа само едно нещо, което напоследък обмислям.

Ние, с госпожата по литература, обичаме да си говорим. Особено като започне часът. Говорим си поне 10-15 минути, преди самото занятие да започне. Истинска благословия за съучениците ми и за мен, бих казала. Та, веднъж тя ми сподели, че никога не си води отчет за това какво чете и в какво количество. Тоест тя изобщо не се интересува от броя на прочетените книги. И аз тогава се замислих.. защо изобщо започнах да си водя аз такъв отчет? Да, приятно е да знаеш какво си прочел, но нима бройката има такова значение?
Въпреки че си поставих за цел тази година да прочета 50 книги, не смятам, че е правилно да превръщам подобно удоволствие като четенето на книги в състезание. В работа. Работа, която трябва да се свърши преди стрелката на часовника да удари 00:00 часа на 31-ви декември.
Същото важи и за тези книжни маратони, които са просто друг начин да се насилваме да четем бързо, без всъщност да разбираме какво четем.
Затова ще пренебрегна goal-a, който си поставих и ще чета, когато си поискам и каквото си поискам, независимо дали накрая ще съм прочела 20 или 50 книги.
Качеството е над количеството.

Това е, което исках да ви споделя. Мнението ми, изразено по този начин, няма за цел да ви подтикне да мислите като мен. Всеки има право на избор, а това е моят.




8 коментара:

  1. Много добра идея. Мисля, че прекалено много нашумяха нещата в книжното общество и вече всеки се насилва да чете повече и повече без значение какво. Това проваля целият смисъл на четенето и взима цялото удоволствие от дейността. Много ми харесва идеята ти ^_^

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Права си. Все пак четенето не е досадно задължение, което да претупваме.. то е удоволствие и колкото повече внимание му отделяме, толкова по-сладостно ще е самото преживяване.
      И благодаря, въпреки че приносът за тази идея не е само мой. Аз съм просто човек, направил избора си. :)

      Изтриване
  2. Аз точно затова и съм си сложила goal само 1 книга. Така няма да се опитвам да завърша бързо всякакви книжки, от които после да не помня нищо. :D

    ОтговорИзтриване
  3. Замислих се над думите ти и признавам, че имаш абсолютно право! Май това е най-тъпата част от книжното общество - опитите да надхвърлиш някакъв безсмислен номер, без да осъзнаваш, че по този начин затриваш смисъла на всяка книга. И отново всичко се превръща в някаква надпревара... Дано повече хора прочетат тази публикация и се замислят над темата!

    ОтговорИзтриване
  4. May I just say THANK YOU.

    Аз достигнах до подобно заключение преди две години някъде, когато още с първите месеци от годината усетих как се опитвам да се надпреварвам с времето и да съм възможно най-напреднала с годишното Goodreads предизвикателство... без въобще да обръщам внимание дали прочетените книги ми харесват или не. След това се претоварих и спрях да чета за няколко месеца, за да си преосмисля любовта към книгите и четенето.

    И оттогава го карам леко и гледам да не ми пука нито колко книги съм завършила за даден период от време и колко бързо съм ги прочела. (Още често избягвам по-дебелите книги, защото дори само обемът им ме стряска, но тази година съм си обещала поне една тухла от 800+ страници да прочета.) От време на време се включвам в разни книжни предизвикателства, но те са все с условия относно съдържанието на книгата, а не скоростта, с която ще я прочета. Удоволствието е по-важно.

    Та, да, разбирам перфектно какво имаш предвид и подкрепям. (:

    ОтговорИзтриване
  5. Много си права. За това не си поставям цели колко и какви книги ще чета. Както ти каза няма значение 20 или 50 книги си прочел, важното е да са ти харесали. Аз само си записвам в една тетрадка заглавията, които да ми харесали..кой знае може някой ден да ги прочета. Но пък за сега съм си отделила няколко поредици, които смятам да чета скоро.

    ОтговорИзтриване