петък, 30 декември 2016 г.

Рецепта за полезни и вкусни бисквитки lvl 1

Здравейте! :3
В днешния пост ще ви представя една страхотна рецепта за вкусни, лесни за направа и полезни бисквитки, с които няма как да сбъркате.
Намерих рецептата в Pinterest и ги направихме два пъти с мама, заменяйки някои от продуктите и методите по наш вкус, ноо... в случай, че искате да се придържате към оригинала, ето я и рецептата - http://chocolatecoveredkatie.com/2011/08/30/flourless-chocolate-chip-cookies/

Продукти:

3/4 чаша цял овес
1/4 ч.л. сода за печене
1/8 ч.л. сол
2 с.л. захар
1 с.л. + 2 ч.л. захар
2 с.л. парченца черен шоколад (за готвене)
1 с.л. олио или разтопено масло
1-2 с.л. мляко 

*Препоръчително е да удвоите дозата, понеже според мен тази е твърде малка (към 6-7 бисквити) 

Начин на приготвяне:

Взимате една голяма купа, където смесвате всички продукти в реда, по който съм ги написала. Ако имате chocolate chips, както е в оригиналната рецепта, използвайте го. В случая ние нарязахме малки парченца черен шоколад за готвене. Разбърквате. Оставяте млякото да напои добре овеса, докато не се получи подходяща за формуване смес. След като оформите бисквитите (гледайте да ги натиснете, така че добре да се споят, за да не се разпадат след изпичане), ги слагате в предварително намазнена с олио тава и печете за 6-10 минути (не ги изпускайте от поглед, тук е важна преценката.) 
Note: Дори да се запекат повечко, не се тревожете. Стават хрупкави и удивително вкусни! 

Е, това е! Можете да ги направите за Нова година или...буквално, когато и да било. Всеки ден. Всеки час. Сега! 

вторник, 27 декември 2016 г.

Време е за баланс.


Хехе, пак съм аз! :D 

Минавам съвсем набързо, за да ви метна едно клипче, съдържащо информация, която е препоръчително да приложите на практика в новата си 2017-та година. Аз смятам да го сторя, понеже според мен е най-добрият вариант да постигна баланс между ума, духа и тялото си. 
Смятам и, че ще е готино някой ден да пиша за Ванеса Виденова, понеже, кхъм, тя е страхотна и заслужава свой отделен пост.
Та, ето това е клипчето.
Бих казала, че не е за хора, които не вярват в астрология и "духовни простотии", като цяло, но защо пък...могат да пробват един месец и после да кажат как е минало. (;
И това е за днес, хора. До следващия пост!


Изкуството да постигаш целите си ✓

Има едно нещо, което ме ядосва. И то е, когато хората си поставят някаква цел за новата не-знам-си-коя-година и се придържат към изпълнението ѝ.
През първата седмица. Или две. Не повече.
По тази причина реших да ви представя начините, за които съм убедена, че работят, при подготовката и изпълнението на каквито и да било цели. 
Да започваме!

***
1. Напишете ги
Няма значение къде. Просто си изяснете какво искате да постигнете. 

2. Сортирайте ги
Точно така, сортирайте целите си по важност.
Аз лично ги разделям на "много важни", "важни" и "не чак толкова важни"с помощта на три цвята текст маркери. По този начин  ще си дадете сметка кои от тях ще изискват повече усилия от ваша страна и кои не са чак такъв приоритет, но все пак биха били източник на удовлетворение, ако ги постигнете.

3. Запазете ги в тайна
Да, тук може би се питате какви глупости дрънкам...
Няма какво друго да ви посъветвам, освен да изгледате това кратко клипче - https://www.ted.com/talks/derek_sivers_keep_your_goals_to_yourself?language=bg

4. Разбийте ги на части
Когато става въпрос за трудно достижима цел, за която ще трябва здравата да се потрудите, се изисква да я "разбиете" на по-малки парчета. Например, ако целта е да свалите няколко килограма, то трябва да помислите как може да стане това -  фитнес, йога у дома или ежедневни спринтове в комбинация със здравословно хранене и т.н. След това си изяснете кога ще работите по целта си и колко време сте готови да ѝ отделите. Фокусът тук не трябва да пада върху крайната цел, а върху това какво правите вие всеки ден, за да я достигнете.


5. Направете си табло на визиите
Чисто психологически, когато целите на човек са пред погледа му всеки ден, напомняйки му за какво се бори в дългосрочен план, той е хиляди пъти по-мотивиран и целенасочен, отколкото ако нищо в ежедневието не му напомня за тях.
Как да си направите такова табло? 
Има множество варианти - можете да използвате корково табло, хладилника си или обикновен картон, достатъчно голям, за да събере...мечтите ви. О, стига, всички знаем, че няма толкова голям картон. (;
Втората стъпка, така да се каже, е в изрязването на картинки и надписи, които обвързвате с целите си, от различни вестници/списания... Ако нямате такива,  можете да си намерите подходящ материал в някой сайт (напр. Pinterest.com) и да ги принтирате.
Постарайте се да наблегнете на снимките, а не толкова на надписите. #визуалнапамет
Третата стъпка е да залепите/закачите всичко на избраната от вас повърхност и без да мислите твърде много, да позволите на креативността ви да пламне и да ви направлява. Пожелавам успех, както на вас, така и на себе си, тъй като тепърва ми предстои да си направя такова табло. Let's see what happens! (:

6. Използвайте "Тайната"
Замислете се за всичко, което знаете, относно Законът на Привличането. 
Може би вярвате в силата му, а може би - не. Аз, самата се запознах по-обстойно с мащабите му преди няколко дни, когато госпожата по етика реши да ни пусне филм, посветен на него, в часа. Хиляди благодарности!
Филмът - тук.  

Та, весело посрещане на Нова година на всички и се надявам да отделите време, за да обмислите целите си, както и да изгледате филма. 
Гарантирам ви, че ще започнете 2017-та като нов човек. 

неделя, 25 декември 2016 г.

SKAM: норвежкият сериал, който завладя света (ми)

Здравейте, мили хора!
Първо, весела Коледа на всички! Пожелавам ви да си прекарате уютно и прекрасно със семейство (или приятели) и да сте благодарни за всичко и всички, защото все пак..нека не забравяме истинската причина да празнуваме - раждането на Иисус Христос.
Днешният пост няма съвсем нищичко общо с празници и прочее, но седя твърде дълго в черновите ми и след като разбрах, че по-добре няма да го представя, а и не е нужно, реших да действам. 
SKAM ("срам", бел. пр.) е норвежки уеб сериал, който стартира през 2015 година. До момента са пуснати три сезона, всеки от които се води от гледната точка на различен геройНакратко, разказва се за трудностите, през които преминават група тийнейджъри, докато опознават себе си, влюбват се и търсят мястото си в света. Сериалът поставя някои много важни проблеми като например менталните заболявания, сексуалната ориентация и религията. Бих го определила като послание, отправено към хора от всички възрасти, които се борят с това да приемат себе си и да повярват, че могат да бъдат обичани, въпреки че са "различни".
SKAM става изключително популярен със своя трети сезон, в който се срещаме с вече известния ни от предишните два - Isak, който води "битка" с приемането на сексуалността си и привличането си към неустоимия Even...
Стига толкова. Нека да преминем към частта, в която ви споделям защо всъщност сериалът е толкова добър (!)
Започвам с начина, по който качват епизодите на ето този сайт , а именно: в реално време! Например, ако героите са на парти в 21:30, то епизодът се появява на сайта в 21:30. Нито по-рано, нито по-късно. Идеята е страхотна и оригинална - прави самото преживяване по-реалистично.
Който е отворил сайта и е скролнал надолу, може да види и скрийншотове от Messenger и инстаграм снимки на самите персонажи, които спокойно можете да потърсите и разгледате. Кажете ми в кой друг сериал правят така?! Няма начин да не се привържете към героите и да не ги почувствате близки...А самите актьори, макар и супер млади, са истински професионалисти и оставаш с впечатлението, че наистина преживяват това, което им се случва по дълбок, всепоглъщащ начин.
Епизодите траят приблизително по 21 минути, но всеки от тях се разбива на по-малки части, така че седмично гледаме по една, ако имаме късмет - две - части, които са от 2 до 8 минути. Този метод отново е добър, понеже не ти отнема много време да и не е като да седнеш да гледаш епизод, дълъг 45 минути...Някои ще кажат, че е мъчение и ще се съглася донякъде с тях, но да погледнем добрата страна - поддържа напрежението и вълнението огромно! Освен това малкият обем и факта, че чакаме седмица за нова порция 5 минутки, ни (на нас, побърканите фенове) даваше възможност да помислим и да поразсъждаваме над случващото се...Самият факт, че никога не знаехме кога ще качат следващата част, ни убиваше бавно, но и ни караше до такава степен да "изгладняваме", че когато видехме на сайта новите две минутки, които са ни отпуснали, ни идваше да скачаме до тавана от щастие...Парче по парче, сякаш хвърляха късчета месо на лъвове. Добре, де, преувеличавам, но наистина си беше удовлетворително и недостатъчно едновременно! Нямам идея как го постигаха.
Друг аспект от Skam, който обожавам, e неговата реалистичност. Нямаше нищо захаросано или преувеличено в него. Връзката между двамата се състоеше както от своите върхове, така и от страшни падения. Буквално се люшкаше от моменти на еуфория към периоди, през които феновете бяхме съкрушени...Самите им разговори бяха такива, каквито двама тийнейджъри биха водили. Дори краят на сезона не беше напудрен с излишна драма или рязък обрат (или cliffhanger, omg) . It was simple, beautiful and perfect.
Сега да се похваля...гледала съм доста сериали с хомосексуалисти, признавам си, че това ми е guilty pleasure-a . хД Досега обаче не бях попадала на такъв, който да ме накара да се гърча толкова интензивно (буквално) от щастие или напрежение. Никой досега. Сигурна съм, че това негово въздействие беше комплексно - актьорска игра, сюжетна линия и просто онова специално пламъче, което много малко сериали притежават.
Всичко, което изпитваха Isak и Even, минаваше през тялото ми като шокова вълна. Особено като ставаше въпрос за някакви си пет минути...постоянно натисках бутона за пауза, понеже сърцето ми не можеше да понесе вълнението около случващото се. Откровено признавам, че си пищях от време на време, плачех  и наистина, химията между тези двамата беше толкова голяма, че всеки техен контакт - говорим примерно за прегръдка или целувка, ме караше да паузирам и с идиотска усмивка на лице и бушуващи вътрешности, без да мога да се успокоя. Сега, като го пиша, осъзнавам, че може и да имам проблем. Eh, whatever!
Между другото, епизодите на сайта са изцяло на норвежки, което беше идеална възможност да послушам този невероятен език, особено предвид факта, че действието в новелата, която ми предстои да редактирам, се развива в град Хамерфест, Норвегия. Английските субтитри към епизодите можете да откриете в Youtube или в страхотната фейсбук група, която се превърна в нещо като мой втори дом през последния месец - тук.
Беше невероятно да се връщам всеки ден от училище и първото нещо, което да правя, е да проверя в групата за някакви новости, както и да чета, и да пиша коментари под клипчетата и невероятните fan arts на членовете. Действително се почувствах като част от едно много голямо семейство. Страхотна емоция беше да гледам как и сериалът, и групата се разрастват и набират световна популярност. Като се сетя колко души знаеха за сериала в началото...I feel old as fuck. о.о
Magnus: flirting mode
Второстепенните герои също ме очароваха със своята уникалност...В този сериал е отделено голямо внимание на развитието на всички персонажи, както смятам, че и трябва да бъде. В крайна сметка, ако на зрителят не му пука за тях, то няма да му пука и за случващото се. Така е и в книгите...Особено се привързах към Sana - интелигентна, badass мюсюлманка, за която подозираме, че ще е основният герой в четвърти сезон (всички се надяваме на Even, де, доста неща, относно миналото му, останаха недоизяснени). Харесах и Vilde, чиято Kose Gruppa, стана причината нашите момчета да се запознаят. ^^ Привързах се и към Magnus и Jonas, които изиграха много важна роля в отношенията между двамата...Пък и няма как да не ги хареса, човек, Jonas е невероятно добър приятел, лоялен, а Magnus е забавен и очарователен.
Мога да ви бъбря още за сериала, но не искам да развалям магията около него. Сигурна съм, че ще я усетите единствено когато изгледате сезона (а защо не и всички сезони??)
Как да започнете ли?
Ами, ако съм запалила у вас желание, просто се присъединете към фейсбук групата, към която дадох линк горе, или намерете епизодите в youtube.
Завършвам този пост с една норвежка песен, с която се обсебих от SKAM, разбира се, и ви пожелавам приятно изкарване на Коледната вечер! Ще ви пиша съвсем скоро. :)


неделя, 11 декември 2016 г.

"Веровещица" от Сюзан Денърд

"Един континент на ръба на война и две вещици, които държат съдбата му в своите ръце.
Сафия е способна да различава истината от лъжата. Дарбата й е изключително рядка и мнозина биха убили за нея, затова трябва да пази силите си в тайна. А уменията на Изьолт са скрити дори за самата нея.
След сблъсък с гилдмайстора и жестокия му телохранител кръвовещ, приятелките са принудени да бягат, за да запазят живота си. Двете момичета искат единствено и само свободата си, но опасността дебне отвсякъде. С настъпващата война, те ще трябва да се борят с императори и наемници, които не биха се спрели пред нищо, за да уловят веровещицата..."



 В началото на книгата смятах, че Сафия няма да ми допадне особено като персонаж главно защото действията ѝ бяха недообмислени и сякаш в главата ѝ нямаше и капчица разум. Впоследствие обаче се оказа, че я обикнах точно поради този неин темперамент и импулсивност, в разрез с характера на нишкосестра ѝ, но и в перфектен баланс. Сафи доказа, че е лоялна приятелка, готова на всичко за хората, които обича. Хаотична, не умее да не планира преди да действа. Умее да отвлича вниманието на противника и да го манипулира. Каква ирония, предвид факта, че е веровещица... 
Към края на книгата се забелязва промяна в характера ѝ - става по-отговорна, мисли за последиците от действията си и за това как ще повлияят на хората около нея. 
Искрено ме забавляваше отношението ѝ към непознатия до тогава принц на Нубревна - Мерик, който с нищо не отстъпваше на хапливите ѝ реплики. Още в началото двамата се "изправиха" един срещу друг на дансинга, където вълнението действително се просмука в костите ми, благодарение на въздействащите описания и детайли. 

"При всеки подскок назад на тялото ѝ - движение, което напомняше ласката на прилива в устието на река - тялото ѝ се долепяше обратно до неговото с мощен тласък..."

Честно казано, именно сцените със Сафия и Мерик ми бяха любими и винаги ме оставяха с усмивка на лице. 
Изьолт е номатска нишковеща, което означава, че буквално вижда нишките на хората, т.е техните чувства в дадения момент. Тя е пълна противоположност на Сафия, благодарение на което двете се допълват толкова добре.
Изьолт е стратег. Тя планира и мисли, преди да действа. Ужасна е в преструвките и лъжите, но е по-сдържана от Сафи и не се поддава лесно на изкушението да откъсне нечия глава. Интригуваща ми се стори тайната, която нишковещата така и не сподели с никого, нито пък сама успя да я разбере напълно, което допълнително подклажда любопитството ми. Надявам се в следващата част мистерията около нея да се разбули, тъй като за момента предоставената информация не е достатъчна.
Имах чувството, че за колкото и силна да беше представена връзката между нишкосестрите, сякаш така и не излезе на преден план. Водещ беше по-скоро романсът, но по един ненатрапчив начин. 
Между другото, случващото се с Изьолт страшно много ми напомня на ситуацията с Валкирия Каин и Даркесата от "Скълдъгъри Плезънт".

И стигаме до...Мерик - принц на Нубревна, капитан на кораб и вечно ядосан ветровещ. 
В контраст с познатите ни клишета, той не беше типичният овладян и нежен джентълмен, когото сме свикнали да виждаме в повечето YA новели. 
Напротив, още от самото начало показа, че от една страна, лесно излиза извън релси и на моменти е изключително груб (дори към собствената си леля), а от друга е загрижен брат, носещ огромна отговорност на плещите си, който се опитва да осигури най-доброто за народа си.
Това, което не ми хареса в романса в книгата, беше клишето - връзка, започваща с омраза, ескалираща до желание и избухваща в изпепеляваща любов. Според мен светлината на прожектора трябваше да пада върху двете нишкосестри, но пък ако не беше романсът, Мерик също нямаше да претърпи промени в характера си. Благодарение на Сафи той стана по-внимателен и същевременно научи от веровещицата, че някои рискове, колкото и безразсъдни да изглеждат, си струват. 

Едуан, кръвовещът, чиято мисия беше да преследва двете момичета през девет планини в десета, ми допадна, въпреки че ролята му беше на "лошия" герой. 
Всъщност той беше по-скоро марионетка (доста силна), която изпълняваше поръчки и се подчиняваше на волята на гилдмайстора и на баща си. Въпреки това той, че има свои собствени принципи и всъщност е доста по-добър от "демона", за който го смятат всички. 
Надявам се на романтична връзка между него и Изьолт. Двамата си приличат по своята сдържаност и стратегическо мислене така, както Сафи и Мерик - по дързостта и пламенния си нрав. Е, да видим какво ще ни поднесе авторката по-нататък.

Няма как да не спомена и Иврен, лелята на Мерик, която се грижеше за Изьолт и Сафи, използвайки лечителските си способности. Изключително смела жена, готова да жертва живота си в името на двете момичета. Доволна съм от развитието на събитията и начина, по който Едуан постъпи с нея накрая. 

За жалост, не можах да опозная особено добре Кълен, нишкобратът на Мерик, но от малкото научено за него заключавам, че и той също беше отдаден на народа на Нубревна и до някаква степен в характера му се прокрадваше присъщата на Мерик студенина. Възхищавам се на решението, което взе накрая, както и на това, че въпреки проблемите с дробовете си, се бори смело и не се отказа. 
Сюжетът не беше твърде заплетен; идеално пасва на определението "light fantasy". Действието се развиваше бързо, като повечето обрати наистина ме изненадаха.
Нямам представа защо, но трудно свикнах със стила на писане. Просто думите не се лееха гладко в главата ми и често ми се налагаше да препрочитам изречения и абзаци, докато осмисля информацията. 
Почти всяка глава се отнасяше до различен герой и случващото се с него, но действието се водеше от неутрален разказвач, така че не се получиха обърквания. 
Допадна ми фактът, че значителна част от действието се развиваше на кораб. Защо? Защото самата атмосфера, наситена с моряшки викове, бушуващи вълни и солени пръски вода, ми се стори пленителна.
И накрая, но не на последно място...Корицата! Страхотна е и искрено се радвам, че издателство Егмонт са решили да я запазят. Определено стои добре на рафта ми. :] 
Да не забравяме и картата на Вещерия, която ще ви "посрещне" още в самото начало и ще ви помогне да си изградите по-добра визуална...о, я стига, просто всички обичаме картите! 

***
"Веровещица" е динамичен фентъзи роман, който ще ви оплете в нишките на интересния си сюжет и ще ви направи съпричастни към съдбата на героите до такава степен, че всеки път, когато изпаднат в беда, ще тръпнете от напрежение. 
Епичните битки и пламенният романс са само част от нещата, с които ще се сблъскате из страниците му, а краят ще ви остави изпълнени с купища въпроси и желание да се сдобиете с втората книга възможно най-скоро.

Благодарности на издателство Егмонт за предоставената възможност!

❝ С писане на книги ли ще си вадиш хляба? ❞

Здравей, читателю.
Днес съм тук, за да отправя послание към всички хора, които някога са ми задавали Въпроса-Който-Не-Бива-Да-Се-Задава: 

❝ С писане на книги ли ще си изкарваш хляба? ❞

Да, може би нямаше да има нищо нередно в него, ако не беше предизвикателният тон в стил ти-сериозно-ли-си-вярваш и съпътстващата го крива усмивка.
Вижте, мили хора, наясно съм, че писателската професия не е най-доходоносната на света. (Е, освен ако не си Дж. К. Роулинг или Стивън Кинг и не покориш света още с излизането на дебютния си роман). Знам, че ще трябва да работя и нещо допълнително, но не се тревожете. Имам си достатъчно други опции.
Съзнавам и това, че да си писател, е нелека задача. Повечето хора вземат предвид 16-годишната ми възраст и си правят изводи, че за мен писането е по-скоро увлечение, някакво хоби, което ще отмине с времето, като че ли е варицела. 
Изненада! Не е така. 

Пиша от 7-годишна възраст. Все още си пазя тетрадките със стихчетата и приказките, написани с потресаващо нечетлив почерк. Помня първите си плахи опити и постепенно обземащия ме кураж да пиша все повече и повече...Всяка домашна за написване на съчинение или разказ беше страхотна възможност да използвам въображението си и да чета пред класа сътвореното от мен с най-голямо удоволствие. Помня, че чувството беше невероятно.
Година по-късно опитах да публикувам свое стихче в някакъв вестник, но то не беше одобрено. Нищо.
В пети клас се присъединих към литературен клуб, където всички бяха с по 3-4 години по-големи и съответно - по-опитни - от мен. Не след дълго реших да се махна, понеже явно не бях достатъчно добра, за да членувам в него. Сега, четейки старите си творби, се смея на глас и съм благодарна. В крайна сметка, именно те събудиха желанието ми да пиша и поставиха основата за развитието ми в тази насока. 
Година по-късно спрях да пиша. Нямам представа дали беше понеже бях огорчена, задето не ме "одобриха" в клуба, или заради нещо друго...кой знае какво е минавало през ума на 11-годишното ми Аз?
Две години застой. Въпреки това не считам това време за изгубено. Беше по-скоро почивката, от която се нуждаех. Знаете: презареждане на батериите, засилване преди скок.
И ето ме в гимназията, където попаднах на страхотна учителка по български, нов литературен кръжок с ръководител - поетът Таньо Клисуров. Атмосферата в клуба веднага ми допадна. За това допринесоха страхотните хора, с които се запознах, както и самият господин, от когото научих доста полезни неща не само за писането, а и за живота. Почувствах се на място и желанието ми да пиша се завърна с нови сили.
Покрай четенето на свои произведения - главно проза - у мен се зароди идея. Така де..."съживи се". Самото хрумване води началото си от съчинение "Как прекарах пролетната си ваканция", написано в четвърти клас. Но както и да е. 
Който е чел този пост, знае за съдбата на въпросната книга, и въпреки че първият ми опит вероятно никога няма да излезе на бял свят (да не казвам голяма дума), аз съм доволна. Завърших я ден преди старта на лятната ваканция, каквато беше и целта ми. 
Септември месец. Ненадейно ми хрумна идея за нова книга. Изчетох сума ти статии и съвети. Съставих си outline и през октомври писането започна. Завърших новелата преди двайсетина дни, достигайки до нужния ми брой думи - 40 000 +. 
А сега? Сега само си почивам и събирам сили за предстоящото редактиране, с което се захващам през януари. Пожелайте ми късмет!

Изводът е, че независимо от застоите и съмненията, нуждата да изразявам себе си писмено се връща при мен като бумеранг... и знаете ли какво? Тя никога не си е отивала. Дори да не пиша, мислите за думи, клавиатура и истории жужат в главата ми постоянно. 
Наскоро един съученик ме попита следното: "Защо ми е да се мъча да ставам добър в рисуването, когато има стотици по-добри от мен?" 
В свят, обитаван от 7 милиарда души, е повече от ясно, че винаги ще има хора, които са по-добри от нас в някаква сфера. Винаги ще има по-оригинални, по-опитни, по-интригуващи, по-...по-...по-... 
Но човекът на изкуството не се старае да бъде "по-". 
Това не е състезание, не е надпревара. Посветените на изкуството, откровено казано, са сбирщина лунатици с нестандартен мироглед, немалко гласове в главата и собствен свят, в който биха живели постоянно, ако можеха. И те го правят, де, творейки
Вярвам, че всеки човек се ражда с набор от уникални частици вътре в себе си, които са практически неизчерпаеми. От тях той трябва да дава, да дава и дава...до самия край на живота си. Абсолютно никой не може да замени или имитира тези частички, колкото и да се опитва. 
Ето затова пиша - за да предам на света своите уникални частици, с които Господ ме е дарил.
So, материалната страна на нещата, колкото и важна да е, остава на заден план за човека, открил своето призвание.
Ако все още не сте разбрали посланието ми или си мислите, че бръщолевя глупости...то спирам дотук и ви пожелавам да намерите онова нещо, което изпълва съществуването ви със смисъл. Едва тогава ще разберете за какво говоря.

Искрено ваша,
Вероника

понеделник, 5 декември 2016 г.

еднорози? да! reading slump? не точно...

Привет на всички книжни души!
Днешният пост е посветен на любимия на всички читатели reading slump и по-точно...защо смятам, че такова нещо като "книжен застой" не съществува.
Е, направо към поста!

Когато човек вярва в нещо - суеверие или просто някакво твърдение, той автоматично го зарежда енергия, подобно на електрическа крушка, която светва. Тази енергия е вярата, силата на мисълта. Можете да си представите въпросните суеверия/твърдения и като дечица от дом за сирачета. Чрез избора си да повярваме в истинността им, ние сякаш ги вземаме под крилото си, осиновяваме ги. От този момент нататък трябва да се грижим за тях и да понасяме отговорността и последиците от факта, че са в живота ни. 

В такъв случай, книжният застой е избор. 

Задавали ли сте си въпроса защо изобщо вярваме в него? Защо решаваме, че липсата ни на мотивация за четене се дължи на някакъв измислен от Бог знае кого етикет?
загрижен читателциент: - Докторе, разбрахте ли защо нямам желание за четене?
доктор идиот без диплома: -  Да. Боя се, че диагнозата е фатална...
загрижен читателциент: Каква е? Кажете ми. Мога да го понеса.
доктор идиот без диплома:- Нарича се reading slump и искам само да вметна, че не съм си го го измислил, докато си разгръщах сутрешния вестник в тоалетната... може и да не четеш никога повече, но поне от днес нататък ще имаш добра причина, за да се оправдаваш пред вътрешния си критик, когато не ти стигат топките, за да си изясниш истинската причина за безграничната си апатия и липса на мотивация.
           ... загрижен читателциент: - Страхотно!
Няма такова нещо като "книжен застой".
Ситуациите са разнообразни и понякога не всичко опира до приоритети, затова ще разгледам най-често срещаните оправдания.

1. "Радини вълнения"
Нали знаете как, когато седнете да четете, не успявате да се концентрирате, понеже някакви мисли глъхнат на заден план в съзнанието ви? Не? Да? 
Ако ви се е случвало, съветът ми е да не ги потискате. Не се обявявайте за "слъмпирани" само защото в дадения момент не се чувствате разположени към четене, понеже онази лампичка в съзнанието ви автоматично ще светне и в следващите дни, седмици, векове...ще се опитвате да издрапате от въображаемата яма на reading slump, но няма да успеете. 
Липсата на мотивация за извършване на дейности, които попринцип обичаме, винаги е свързана с нещо по-дълбоко. Може да е умора, сезонна депресия, ако щете, или просто мързел. Затова първо си изяснете проблема или като цяло, нещата, които отвличат вниманието ви, (напишете ги на лист, ако искате), и ви обещавам, че ще можете да се фокусирате върху въпросната дейност. 
2. Голям обем? 
Ha! That's an easy one. Просто четете някоя кратка книга и оставете големите чудовища за по-нататък, когато ще желаете компанията им. 
3. Твърде много носталгия
Понякога се случва така, че прочитаме някаква уникална книга, която ни разтърсва из основи и не ни оставя дълго след като сме я приключили. Даа, в такъв момент е малко трудно да започнеш друга, понеже а) чувстваш се като предател; б) не си емоционално подготвен; в) не искаш да се разделяш със света и героите.
Препоръката ми е да си излеете чувствата в дъълго ревю, да говорите за книгата на всеки и на всичко (да, може и на предмети, и на животни), да намерите и други книги от същия автор или пък да се присъедините към фен група на въпросното четиво, така че едновременно да поддържате интереса и връзката си с нея, но и  да започнете някоя друга, без да се чувствате виновни.
4. Yaawn, boring!
спонтанното ми аз: Fuck it. Life's too short.
задълбоченото ми аз: И все пак...четенето на скучни книги дава възможности за критично мислене и показва на един писател какво да не прави, как да не пише. А и след като въпросният автор на книгата е бил одобрен и ужасната му книга е публикувана, значи все пак си има силни страни и мисията ни е да ги открием.
 Не си втълпявайте мисълта, че не можете да четете само защото влачите една книга вече няколко седмици...просто я оставете или я прочетете набързо. По-добре е, отколкото да стоите на нея с месеци и да се чувствате ужасно.
5. Няма време! 
Добре, тук вече става въпрос само за едно...приоритети!
Помните ли доброто старо "Който има желание, намира начин, който няма желание, намира оправдание." ? Мда, и тук важи с пълна сила. 
Всеки носи отговорност за решенията си, и въпреки че понякога просто трябва да избереш работата/училището пред четенето на книга, не е невъзможно да отделиш 5-10 минути за любимата дейност, докато си почиваш от работата/ученето.  
6. Социални мрежи, @!#!!!#$%^&
Ето, че стигнахме и до оправданието, което аз използвах толкова дълго време, докато осъзная, че за всичко съм си виновна аз...
Ако можех да изчисля сумата от часовете, които съм прекарала в цъкане из интернет, вместо в четене, вероятно ще мога да изгледам всички части на "Хари Потър" 69 пъти...
В такъв случай бих казала, че съм изпаднала в reading slump само за да успокоя гласчето в главата ми, което не спира да ме хока за това, че не чета. 
Между другото, дами и господа, може ли някой да ми обясни защо има "writing slump", "reading slump", дори "life slump", но няма "social media slump"? 
Прилична тема за дебатиране.

*** 
В крайна сметка, няма нищо грешно в това да не приоритизираме четенето, защото хей...не живеем изцяло в книгите, които четем.
Безсмислено е обаче да се самобичуваме и да се чудим как да прехвърлим вината върху чудовището reading slump, което съществува само в съзнанието ни като средство за оправдаване пред...пред кого? Пред нас, самите, разбира се.
Всички знаем истинските причини за непродуктивността си по отношение на една или друга дейност. Нужно е единствено да поемем отговорност и да си направим равносметка.
Ако не сме доволни....контролът е в наши ръце и за разлика от книжния застой...той не е просто илюзия.



сряда, 30 ноември 2016 г.

Ноемврийска равносметка + december goals

source
Здравейте, хора!
Ето, че дойде и краят на ноември, което означава, че е време за месечна равносметка...
По отношение на блога, целите ми бяха следните - повече постове с описания на предмети, мотивиращи публикации и разсъждения по различни теми...
Хах! 80% Fail!
20% -те процента се състоят в този един-единствен пост, който съдържа въпросната мотивираща "нотка", и е част от предишните ми цели за публикации, свързани с писателския ми прогрес - тук .
По отношение на животеца ноември беше интензивен. Случиха ми се доста неща, които няма да назовавам като негативни и позитивни, понеже всичко зависи от гледната точка. Ще спомена само, че въпросните събития и купища емоции допринесоха за развитието ми като човек и по този повод изпращам месеца с благодарност и усмивка на лице. :]

През декември смятам да публикувам 12 публикации, без значение на каква тематика. 12, за да отдам чест на изминалата година (сякаш вчера посрещахме 2016-та о.О айде, запри се, бе време такова). 
Въпреки че що се отнася до четенето, избягвам да си поставям точно определени заглавия за прочит, този път ще го направя. Защо? Ами защото това са книгите, които искам да прочета от 100 години, а все още не съм...Какъв по-подходящ момент от края на годината!?
Въпросните заглавия са:

1. "Джейн Еър" - Шарлот Бронте, 
2. "Спасителят в ръжта" - Дж. Д. Селинджър,
3. "Half Lost"от Сали Грийн  /започната/,
4. "Да убиеш присмехулник" на Харпър Лий,
5. "Героят на времето" - Брандън Сандърсън,
6. "Лолита" от Владимир Набоков

Също така се предизвиквам да разчистя гардероба си от всички дрехи, които не нося и не харесвам; да медитирам ежедневно и да изпълня 30-дневното предизвикателство, което започнах в края на ноември.
Let's see what happens! 
Това е за днес от мен. Надявам се всички да се чувствате добре и празничното настроение вече да ви е обхванало. :]



                                    

събота, 26 ноември 2016 г.

пистолети, art journals & some deep shit

Привет, bookworms!
Без да пиша излишни неща с цел да успокоявам вътрешния си критик, относно дългото си отсъствие в блога, преминавам направо към поста...
който е супер random и се надявам да ви хареса. :)
Започвам с темата, по която писах и в предишния daily пост...а именно - новелата ми. 
Както можете да видите от брояча вдясно, надскочих целта си с 5 000+ думи и все още имам три глави за писане, които ще добавят поне още толкова. С тях обаче смятам да се занимавам през втория draft, когато здравата ще редактирам, понеже смятам, че имам нужда от почивка. И без това последните написани глави са като пръснати сред океана островчета - нямат плавна връзка помежду си. 
Ще споделя и впечатленията си от първото ми писане на новела по plotter-ски начин, т.е с предварително разработени глави и ясна цел за всяка от тях...а именно - много, много по-добре от първия ми опит със Сквадер. Сега просто сядам на лаптопа и пиша, защото знам какво се иска от мен. В процеса добавям и нови неща, променям, изненадвам дори себе си - доказателства за това, че outline-ването е пластичен метод, който провокира креативно мислене и позволява поставените "граници" да се разширят чрез нови идеи. 
Понеже нямам нищо друго за казване, относно новелата, слагам spoiler free снимки на съвсем малка част от проучването ми за нея:


I swear, it was for the book...
but still...don't fuck with me. 

Втората част на поста е посветена на едни супермегагигаяки неща, които открих съвсем наскоро..Може би сте чували за тях, но за мен бяха и все още са като нещо, дошло от друга планета. Наричат се art journals и меко казано ги обожавам! 
Представляват книжки, в които човек изразява себе си с помощта на бои, лепило, стикери, всякакви хартийки и изрезки, без значение какви (ако ще да са и от вестника на Кауфланд) .
Най-хубавото е, че за да си направиш такъв journal, не е нужно да можеш да рисуваш кой знае колко добре. А? Можеш ли? Още по-хубаво! 
Смисълът им, както вече споменах, е да изразиш себе си, проявявайки креативност и да "изпуснеш парата". Оцветяването никога не ми е било по вкуса, но създаването си е друго нещо. :)
Ето тук можете да видите процеса за направата на странички от един такъв journal и ще се убедите в думите ми - https://www.youtube.com/watch?v=0UDi1k3iGAk&t=983s
Всичко, направено от жената в този канал, е уникално красиво и запомнящо се...възхищавам се на уменията и идеите ѝ и ви препоръчвам да разгледате и останалите ѝ клипчета. Например ето тези страхотни journals, които продава в онлайн магазина си - https://www.youtube.com/watch?v=T0evxUC6UPc . 
Убедена съм, че искам да си направя art journal, но проблемът ми са всички тези материали, с които първо трябва да се снабдя....разбира се, когато искаш нещо истински, намираш начин, така че ще се постарая, понеже съм убедена, че си струва. :)
Третата тема, по която ще пиша, разбира се, няма нищо общо с горните две, които на свой ред също нямат общо помежду си...Обичам този тип постове. :D
Става въпрос за "способността" ни да отлагаме важните неща, които не ни се иска да правим ,(#justschoolthings) или иначе казано - procrastination
Аз си го представям по следния начин. 
На земята съм. Живея. Имам някаква мисия, много по-висша от мен, самата. Всеки ден се приближавам с крачка към смъртта си, независимо дали го искам, или не. Всеки ден ми се дава точно определено време, което да използвам, както намеря за добре. Ако не го правя, се получава дисбаланс. Защо? Защото се приближавам към края си, а се отдалечавам от мисията си в живота, от възможностите за развитие.  
Всеки път, когато си кажем, че може и "утре". Кое точно ни кара да си мислим, че Господ ще ни даде това "утре"? Защо смятаме, че сме толкова специални, та сами да определям дали ще живеем, дали ще се събудим на сутринта? Хипотетично, ако си пилеем времето ежедневно и просто съществуваме като реещи се из пространството безсмислици, кажете ми защо Господ трябва да ни остави да живеем? С какво сме по-специални от останалите милиарди хора по света, от които (може би) голяма част използват времето си по много по-подходящ начин от нас?
Затова нека се замислим следващия път, когато си кажем, че ще направим нещо на следващия ден само защото в настоящия момент предпочитаме да си ровим из фейсбука...може да няма утре. 
Разберете, че не сме на този свят, за да ни е удобно, нито да се чувстваме добре във всеки един момент. Ако е нужно, кажете си:
"Аз обичам да ми е неудобно. Обичам да изпитвам трудности. Няма нищо по-добро за растежа ми от това да се изправям пред страховете си и да излизам от комфортната си зона." 
И нищо няма да може да ви спре. 

петък, 11 ноември 2016 г.

NY Times Book TAG

Здравейте, книжни хора! 
Днес съм тук с един доста нашумял таг... осъзнах, че не съм правила такъв от доста време, а този ми се стори интересен. 
Да започваме!
source

1. Коя книга е на нощното ти шкафче?
"Белият хотел" на Д.М.Томас, която се опитвам да чета по-задълбочено и бавно, тъй като самата тематика го изисква. Намесена е психология, преплетена с фикшън, така че определено искам да осмисля предоставените факти и да ги запомня. 

2. Коя беше последната наистина добра книга, която прочете?
Сама се изненадвам от отговора си - "Хартиени градове" от Джон Грийн. Да, всъщност я прочетох едва сега. И да, съдейки по останалите заглавия от същия автор, си представяха някоя твърде драматична любовна история, но останах приятно изненадана от тази. Надявам се през почивните дни да ѝ напиша по-обстойно ревю от двете изречения, които драснах в good reads.

3. Ако можеше да се срещнеш с един автор - жив или мъртъв - кой би бил той? Какво би искал да знаеш?
Без да изненадвам тези от вас, които следят блога ми, ще посоча Дерек Ланди - авторът на поредицата "Скълдъгъри Плезънт". Какво искам да науча? Може би повече за 11-тата книга от поредицата? Всъщност просто ще се радвам да проведа с него дискусия, относно героите, света, саркастичния му, супер забавен начин на писане и да изкажа възхищението си от всичко това по възможно най-нормалния и съвсем не истеричен начин. (ще се опитам да не викам твърде много. Достатъчно оспамих човека в twitter, #стоптормоз)

4. Кои книги на рафта ти може да ни изненадат?
"Злотворните отрови" от Ник Арнолд. Хем се води детска книжка, хем не точно. Информацията, относно действието на отровите в нея, е напълно вярна. Получих я като подарък, когато бях в четвърти клас и все още се чудя дали не е било някакъв намек. :D 

5. Как организираш своята библиотека?
Еми, аз съм на принципа "както ми харесва"

6. Коя е книгата, която си имала намерение да прочетеш, но още не си? Чувстваш ли се неудобно, че все още не си прочела някоя книга?
Ужасно много исках да прочета "Игра на тронове", но както знаете, тя си е голямо парче...а в момента съм малко или много "алергична" към такъв тип книги. Затова отлагам и прочита на третата част на "Мъглороден". (но пък и изобщо не съм подготвена за финала). Относно втория въпрос - не, не се чувствам неудобно

7. Разочарование, надценена или просто лоша: Коя е книгата, която си мислела, че ще харесаш, но не си? Коя е последната книга, която не си свършила?
Ами, точно в момента се сещам за "Тайната история" на Дона Тарт. Бях 100% убедена, че книгата ще ми хареса не само заради множеството положителни ревюта и оценки (да, действително не мисля, че има човек от блогърското общество, който да не я обича. Опровергайте ме, ако греша.), а и заради прочетенето от анотацията, което ми се стори завладяващо. Е, оказа се, че съм сбъркала.
Последната книга, която не завърших, е "Септемврийски светлини" на Карлос Сафон.

8. Какъв тип истории те влекат? Какви истории избягваш?
Обичам трилъри и мистерия. Фентъзито и фантастиката са на второ място в "класацията", тъй като за мен е важно историята да е отчасти преплетена с реалността. (мисля, че похватът се нарича "магически реализъм", но не съм сигурна) . Не защото съм реалист, а просто защото смятам, че комбинацията е много приятна. Прави самата история по-достоверна и...абе, като диня + сирене, ако ме разбирате. ;) 
(съдя ви, ако никога не сте пробвали диня със сирене:|)
Избягвам хорър истории. Както и трилъри с твърде натуралистични описания. Кървищата не ме очароват, нито предизвикват възхищение от моя страна. По-скоро бих се впечатлила от страшна история, в която не се пролива и капчица кръв. 

9. Ако можеше да задължиш президента да прочета една книга, коя би била?
"Мъглороден: Кладенецът на Възнесението", за да види Роско как трябва да изглежда, как е нужно да се държи и какви жертви прави един истински лидер в името на народа си. Въпреки че в нашата държава положението е много по-различно и президентът няма особена власт (каква ирония), няма да е зле да помисли по въпроса. Пък и самата книга е страхотна,така че май ще му направя услуга.

10. Коя е следващата книга, която планираш да прочетеш?
Да се надяваме, че ще е Half Lost от Сали Грийн. 

вторник, 1 ноември 2016 г.

1- Year Blogging! + октомврийска равносметка

Първо,
Честит ден на народните будители!

Второ, както може би сте разбрали от заглавието, днес блогът ми става на една година! *изригват фойерверки* 
или поне конфети...


 Без да претендирам, че съм ветаран, или че имам огромен опит в блогърството, бих искала да посъветвам всички тепърва навлизащи в "бранша" някои важни (според мен) неща:

1. Записвайте си хрумванията
Ако ви хрумне някоя идея за пост или пък тема, по която бихте искали да пишете, винаги е добре да имате тефтер и химикал подръка, за да си ги отбележите. Или лаптоп. Или телефон.
Можете дори да си направите една папка, посветена изцяло на блога ви, където да "складирате" бележки, записки и каквото се сетите. Така винаги ще сте заредени материал за писане, а и няма да се ядосвате, ако паметта ви ви подведе и не може да си спомните някое хрумване.
2. Водете си блог, който се отличава с нещо
Основните "съставки" на един книжен блог са ревютата и таговете. Това не означава обаче, че трябва да се спирате само на тях. Напротив, според мен това, което прави блога ви уникален, е вашата лична искрица лудост. Най-хубавото е, че няма ограничения или цензура по отношение на това, което публикувате. Може да са ваши собствени поеми, разсъждения за Космоса, за гейминг, астрология, всичко, което ви вълнува. 
3. Започнете, без да знаете как, какво или защо
Може би все още не сте си изяснили на какво ще е посветен блогът ви, вероятно все още не сте наясно и с настройките не дизайна и всичко ви се струва твърде хаотично...Това няма значение. Оставете въпросите настрана и просто започнете. Отговорите ще ви се избистрят с течение на времето. 
4.  Редактирайте постовете си, преди да ги публикувате
Добре, това може би звучи супер очевидно, но...Независимо колко важна е предоставената от вас информация, тя няма да се възприеме добре от читателя, ако е осеяна с елементарни грешки (правописни, граматични и пр.). Затова съветът ми е, след като напишете поста си, да го оставите да "отлежи",  и да се върнете към него след 10-15 минути (вие си решавате колко точно). Обещавам ви, че ще погледнете на него през нов, по-критичен поглед и накрая публикацията ви ще е полирана до блясък. 
5. Не оставяйте блога си безпризорен за твърде дълго време
Да, разбира се, че може да публикувате един пост и да не погледнете онова...какво беше...блока!... в следващите...кхъм, 4-5 седмици. Да, вероятно, когато най-сетне се завърнете, няма да ви замерят с домати или да ви линчуват просто защото хората тук винаги са готови да приемат изменниците обратно (преувеличавам, разбира се). Както казах, можете.
Само че не е за предпочитане. Говоря от личен опит (твърде често го изпълнявах този трик) и съм наясно, че след един такъв застой е трудно да съживите обратно кътчето си. (защото не, той не е феникс и няма сам да се надигне от пепелта. get it? ha ha...ha)
6. Забавлявайте се!
Една от най-хубавите страни от воденето на собствен блог е неизбежното откриване на хора със сходни като вашите интереси, които искат да прочетат каквото имате за казване. Да не споменавам и вълнението, когато видите, че някой е коментирал на ваш пост и
Блогът е вашето поле за изразяване на същността ви, така че останете себе си, учете се от по-добрите, но не ги копирайте. Изкарайте на белия лист мислите, които не ви дават спокойствие, правете каквото пожелаете. Само не превръщайте цялото начинание в досадна работа. Все пак, ако вие не се наслаждавате на това, което пишете, какво остава за читателите ви?
***

Месечна равносметка: октомври

В началото на месеца си поставих за цел да публикувам повече "писателски постове", с което считам, че съм се справила. Броят им за октомври е 3 (можете да ги видите в архива). По отношение на публикациите, свързани с музика, постнах 1 такъв. 
Що се отнася до четенето на книги, месецът беше непродуктивен. За сметка на това, писах доста в новелата си, но при всички положения не се оплаквам. :] 
За ноември се надявам да публикувам повече описания на предмети, мотивиращи публикации, както и такива с разсъждения по различни теми.

В общ план, октомври внесе много положителни промени в живота ми. Ако досега се чувствах, сякаш се подготвям за нещо, то сега луната влиза в скорпион, което означава, че е време за действие и за окончателно излизане от комфортната зона. 

Пожелавам, както на себе си, и на всички четящи този пост, ноември да е изпълнен с положителни събития и възможности за развитие!
И не забравяйте да се погрижите за себе си, преди всичко. :)



събота, 29 октомври 2016 г.

"Килия номер 7" - Кери Дрюъри

Убит е Джаксън Пейдж, обичана от всички знаменитост. Шестнайсетгодишната Марта Хънидю е заловена над трупа му, с пистолета в ръка. 

ВРЕМЕ Е СПРАВЕДЛИВОСТТА ДА ВЪЗТЪРЖЕСТВУВА. 
Публиката ще реши дали Марта е виновна, или невинна, като гледа всеки ден епизоди на изключително популярното риалити шоу „Смъртта е справедливост“ – единственото телевизионно предаване, което дава силата да вземаш решения за живота на други хора – и то на цената на един есемес. Марта се е признала за виновна за престъплението. Но извършила ли го е? 
Или истината е далеч по-сложна от елементарните образи, показвани по телевизията? 


***
Марта Хънидю ме спечели със своята смелост, породена от решението ѝ да се жертва за една истински справедлива кауза. В началото ми се струваше, че е просто една твърдоглава и импулсивна героиня, но впоследствие разбрах, че съм била далеч от истината. Чрез възможността да надникна в мислите ѝ (главите, посветени на нея, бяха в първо лице, останалите - в трето.) , успях да разбера какво всъщност се крие зад тази твърдост. А именно - едно чувствително момиче. Дори в моментите, в които ѝ се искаше да се предаде, Марта устоя на изпитанията и продължи напред, понеже беше наясно със значението на каузата, за която се бори, и цената, която е нужно да плати. 

by: me
Айзък е другият персонаж, който, макар и израсъл в съвсем различна среда от Марта, показа, че това съвсем не е от значение, ако имаш добро сърце. Той виждаше какво се случва в страната, в Блокови жилища и знаеше, че правителството манипулира хората. Срещата му с Марта, макар и по стечение на ужасяващи обстоятелства, доведе до надеждата за промяна, която и двамата искаха. 
Хареса ми как книгата ни представя любовта помежду им като мощно оръжие, предвидено да се бори с несправедливостта с цената на всичко. Когато двама души се срещнат и открият, че гледат в една посока, нищо и никой не може да ги спре, дори положението да изглежда безнадеждно. 
Авторката често ни допускаше и до спомените на Марта, откъдето се откриваше гледка към двамата влюбени, наблюдаващи звездите или разхождащи се из гората. В книгата е доказана по убедителен начин стойността на истинската любов - не само романтика, а изпитание за лоялността и жертвоготовност, която човек е длъжен да прояви в името на ближния.

Ив е терапевтката на Марта, към която в началото момичето се отнасяше с подозрение, понеже смяташе, че е "като тях". Всъщност тя се оказа една от малкото, които прозираха несправедливото в онова, което всички наричаха "справедливост".  Ив показа, че е честна и смела жена, която наруши правилата, поемайки огромен риск само за да помогне на момиче, което дори не познаваше добре. Със своята лоялност и добри намерения, тя не просто спечели доверието на Марта, а и се превърна във важна част от плана за нейното спасение и достигането до крайната цел.

Не харесах водещата на "Смъртта е справедливост" - Кристина - още в самото начало. Тя беше продукт на идеите на правителството, "полирана" до блясък отвън, но гнила отвътре. Често се случваше да прекъсне гостите си, ако случайно започнеха да говорят истината за системата и убийствата на невинни, до които води тя. Начинът, по който изопачаваше думите им, и преструвките ѝ, смятани според мнозина за проява на "съчувствие", ме отвратиха. Единствено накрая на книгата, за мое огромно задоволство, развоят на събитията я остави безмълвна.

Джошуа, другият водещ на предаването, показа истинска загриженост за съдбата на Марта, и често с Кристина се сдърпваха поради различните си виждания, макар и по прикрит начин. Да, той понякога ме дразнеше с усмивките и намигванията си, от които жените в публиката да се разшумяваха, но определено се оказа по-добър човек от Кристина. Имам известни подозрения, че в следващата част ще изиграе важна роля.

Няма как да не спомена и Сайсеро, Гус, Макс и Госпожа Б. , всеки от които изигра своята роля като зъбчато колелце в общия механизъм и се бори за реализацията на общата кауза.

"Нищо никога не е черно и бяло. Сивото обаче вече не е актуално."

by: me
Кери Дрюъри пише по ненатоварващ начин, със стегнати изречения и без излишни описания, които обаче са достатъчно добри, за да си представите обстановката с нужните детайли. 
Част от главите са оформени като самото предаване, с целия антураж от гласове, публика и дори интрото с надписа, плъзгащ се по зеницата на окото. Страхотна идея, реалистично пресъздадена. Самите глави са динамични, изпълнени с диалог, водещ се между Кристина и гостите ѝ. Дискусиите подтикват читателя към размисъл и му дават шанс да определи собствената си позиция по зададения проблем.

Самата идея на книгата е интригуваща, кара ме да се страхувам от алтернативата за свят, в който  хората просто искат да видят някого изпържен на електрическия стол, независимо от това дали е невинен, или не. Сякаш не става въпрос за реалността, а за някакво шоу, филм, на който да се насладят. 

"Килия номер 7" е книга, която ще ви остави безмълвни на много места и ще ви подтикне към размисъл, доказвайки още веднъж, че без мислещи, справедливи хора, обществото ни е загубено.  Правителството никога не е спирало да дърпа конците, но има една група осъзнати хора, които не биха се примирили с неправдата. Такива са главните герои в "Килия номер 7" и ви гарантирам, че ще се привържете към тях.

Благодарности на издателство Егмонт за възможността да прочета и ревюирам книгата!

Ето тук ще откриете и страхотното ревю на Теди. :)





вторник, 25 октомври 2016 г.

Новела, NaNoWriMo 2016 и шпакловки

Здравейте, четящи хора! 
Как сте? Как е времето? :D 
Само мен ли сивото небе ме кара да се чувствам добре?

Днешният пост е смесица от информация за прогреса ми с писането в новелата и за други неща, за които може би не ви пука, но исках да споделя.

Общо взето, писането върви добре. Поставила съм си цел от 35 000 думи, както можете да видите от брояча вдясно в блога, въпреки че може би ще ми трябват поне още 5 000, за да я завърша изцяло. За момента броят на думите не би трябвало да ме притеснява, понеже просто изливам всичко на листа и в зависимост от това колко ще изрежа и колко ще добавя, ще се оформи крайният резултат. Не се безпокоя, че може да стане твърде кратка, тъй като при положение, че ще е първата ми новела (редактирана и всичко останало), не искам да "прецакам" читателите, които не обичат да зарязват някоя книга по средата например, да четат 300+ страници от нещо, което може и да не им хареса. 
През септември направих outline-a ѝ, а на 4-ти октомври започнах да я пиша, въпреки че по-трудната част вече беше свършена, и затова сега мога да се похваля с 26 000+ думи. На календарчето, в което си отбелязвам кога пиша и кога - не, съм зачеркнала 8 дни, през които не съм драснала и думичка. Оставям този факт без оправдания.
Вчера Елито ме попита защо толкова бързам да свърша с писането до края на месеца, при положение, че няма да участвам в NaNoWriMo. Тогава осъзнах, че нямам отговор на въпроса. Може би защото ми се иска да посветя ноември на четене, което през октомври ми беше твърде слабо. Мога да прехвърля вината на добрия ни стар приятел - reading slump, но просто няма смисъл.

Относно NaNoWriMo... Можете да прочетете повече за идеята му на самия сайт - http://nanowrimo.org/ , но най-общо казано, целта е да успеете да си организирате времето така, че да избълвате 50 000 думи в рамките на месец. Пиша "избълвате", понеже свободното писане е точно това - бълваш думи. Повръщаш ги направо. Това правя аз в момента с новелата си и не съжалявам ни най-малко. Смятам, че NaNo е страхотен проект...миналата година се пробвах със "Сквадер"- но се получи просто защото се отнесох несериозно към нещата. Та, така де, след като имам намерение да завърша "Клиниката за добродетели" (или както там ще се казва...според една приятелка звучи като име на стара книга, която не би прочела...;( Мерси, Меги!) този месец, би било странно и твърде натоварващо да скоча в дълбокото отново, след като току-що съм изплувала, и да започна нова история. Реших да си дам почивка, да изчакам настоящата ми книга да "отлежи" и в началото на декември да започна с редактирането ѝ. *holy cow, that's gonna hurt*

Междувременно съм се посветила на хрумването да пиша описания на различни предмети, сгради, хора и всичко, което намирам за красиво или важно в света около мен. Поемам "риска" да бъда сметната за откачалка, задето стоя пред някакъв прозорец на къща с химикалка и тефтер в ръка, оглеждайки го от всички ъгли, сякаш е някакъв ценен артефакт. В крайна сметка, живеем в една свободна и супер луда държава, така че... Това не е нищо. :D Целта на "упражнението" е да ми помогне да пиша по-реалистични и необичайни описания, тъй като според мен е важно да се обърне внимание на онези мънички детайли, които карат картината да оживява в главите ни. За жалост, доста писатели залагат на познатите ни, мързеливи описания, които с нищо не ни впечатляват, но пък са до такава степен "универсални", че където и да ги пръкнеш, винаги ще пасват. Е, аз съм пас.

Това няма нищо общо с писане или книги, но вероятно 1% от вас знаят, че уча в гимназия по строителство и архитектура. Работата е там, че за да станете архитекти, инженери и т.н, първо трябва да се подготвите за яко изрязване на багерчета, скреперчета и булдозерчета и лепене в тетрадка, докато не се надрусате с лепило. Естествено, че преувеличавам малко, но от тази година имаме някои нови предмети по професията, които ми отвориха вратите към това "прозрение", като например практика по сградостроителство. Там си обличаме супер секси гащеризоните и отиваме да шпакловаме огради и стени, бъркаме разтвори, боядисваме и биваме експлоатирани като роби на училището, без да ни плащат дори.
Шегувам се за последното. (е, отчасти) 
А най-забавното е, че всичко това ми харесва, тъй като се учим на екипна работа и... на работа, като цяло. Аз, като човек, който попринцип си няма понятие от базисни строителни процеси и чертежи, сега съм наясно с  част от тях и за пореден път се убеждавам, че рисковете, (стига да са разумни), винаги си струват.

Спирам с тирадата и се надявам, че не съм ви отегчила. :D
 В този пост исках да пиша за една малка част от нещата, които ме вълнуват в момента, и ще се радвам, ако оставите коментар с мнение по някой от въпросите - дали ще се включите в NaNo или пък какво ви вълнува най-много от изучаваното в учебното ви заведение. :) 

Успешна седмица на всички!