петък, 20 ноември 2015 г.

10 random факта за мен (айде и аз...)

Здравейте :3
Днес е петък. И е време за нова публикация.. нямам идея за какво да пиша :D Затова просто ще постна 1О случайно подбрани факта за мен. Оригиналнича, знам.. 
Както и да е, let's begin:

1. Казвам се.. абе, това вече го знаете. Уча в професионална гимназия по строителство и архитектура в Стара Загора. 


Не искам да съм архитект. Тогава защо влязох тук? Ами, защото съм на мнение, че човек трябва да елиминира страховете си и да се опита да изглади недостатъците си. Или казано по-просто - да се занимава с това, в което не е добър. Мен не ме бива в чертането, почеркът ми понякога е меко казано нечетлив и мразя математика. И все пак имам амбиция, идеи за нестандартни сгради и искам да превъзмогна страховете си. 

2. Обичам да излизам като изрод на снимки с приятели. 
Клоунските физиономии с тройна брадичка и перверзна усмивка са ми любими.

3. Обожавам The Neighbourhood. 














Песните им ме карат да се чувствам сякаш съм в някакъв филм от 70-те-80-те и мога напълно да се потопя в миналото, забравяйки коя съм, къде живея и колко скапани домашни имам за следващия ден. Pure gold.


4. Имам youtube канал, където качвам клипове.. от време на време. Не, не влогове. Вижте сами:
https://www.youtube.com/user/MrsDreamerx/videos
Доста хора не разбират това мое хоби.. е, аз пък не разбирам тях, така че сме квит.

5. Интересувам се от:

  • езици - обичам немски, английският не ме вълнува вече...
  • психология - учим я от началото на тази година, но .. damn .. един от най-готините предмети. Просто обичам да бъркам в душите на хората, you know. Не с мръсни ръце естествено.
  • български и литература - мисля, че тук няма какво да добавя, роден читател съм, а за писател - работя по въпроса.
6. Като всеки нормален човек - гледам сериали. Малко са, но все пак:

    Teen Wolf - първият тийн сериал, който започнах да гледам. Началните сезони бяха по-скоро забавни, отколкото страшни, но все пак мистерията си я имаше във всеки епизод. А сега.. 5 сезона по-късно, сериалът евоюлира до изпълнено с хорър и кървища нещо, в което почти никой не остана жив. Yay. 

 Shameless US - this shit's crazy. Ако ви се гледа някой разпускащ и нецензуриран сериал, изпълнен с неочаквани обрати в един привидно обикновен живот.. този сериал е за вас. 

Sherlock - Това е един от онези сериали, които не те отпускат, а точно обратното - натоварват те, карайки те да обработваш куп факти, свързани с всеки заплетен криминален случай. Ehh, как да не го заобичаш! *Вмятам, че сериалът наистина си струва, подтиква те към размисъл, а Бенедикт Къмбърбач в ролята на Шерлок е просто уникален.*



  Mr. Robot - това е последният сериал, който гледах. Невероятно интересен, напрегнат, но и до някаква степен - депресиращ. Разказва се за хакер, който работи като обикновен техник, докато един ден не му се отваря възможност да промени живота си, а и целия свят. Наистина е вълнуващ, но го препоръчвам само на хора, готови да се потопят изцяло в дълбините му, защото мен лично не ме остави два дни. Познайте защо имах 4 на теста по математика след това...



7. Имам някаква мания, когато си пускам песен или въобще звуков файл, винаги Volume-а трябва да е на кръгло число или на такова, завършващо на 5. Може да е на 10, 20, 50, 65, 95, но никога на 23, 54, 32 например. Подлудява ме.

8. Мразя шушлик. Шушликови якета, тапицерии, панталони. От малка ги ненавиждам.. а диванът ни доскоро беше с шушликова тапицерия. Представете си през какво съм преминалава every single day. :D 

9. Имам способността добре да преценявам хората около себе си. 
Мога да определя идеалната професия за всеки от тях и да изтъкна положителните и негативните им черти. Умея да откривам слабостите им, както и да им помагам при превъзмогването им. Споменах ли, че една от професиите, които искам да практикувам, е психолог? Не? Вече знаете.

10. Когато харесвам някого, мога да се превърна в Агент 007 за отрицателно време. 

Леле.. отне ми повече време, отколкото предполагах. А имах и други планове :D Дано постът да ви е харесал до някаква степен. Можете да оставите коментар с мнение или каквото вие прецените.. :D Лека вечер и до скоро! 



събота, 14 ноември 2015 г.

Еба си и емоциите...

Излизам от апартамента. Обръщам се да заключа вратата, а горчивата миризма на тютюнев дим ме блъсва в лицето. Моментално врътвам ключа и бързам да се изнижа по стълбите, без да прикривам отвратената си физиономия. Съседите ми са кошмар. Самият факт, че помирисвам тютюнев дим през скапаната им двойна желязна врата, говори много.
Така започва денят ми и аз вече знам, че няма да е особено сполучлив. Но не съм тук, за да ви разказвам за ежедневието си. Това не е дневник. Тук съм, за да ви споделя как се справих с проблемите, които увиснаха над главата ми като секира същия ден. И изобщо.. как осъзнах, че те не са вредни за нас.

Всеки човек реагира по коренно различен начин на новопоявили се проблеми. Някои започват да се ядосват, други се затварят в себе си, трети плачат, а понякога - и трите наведнъж. 
Но нека ви покажа нещо. 
Ние учим за устройството на животните и хората, но не и за това на.. проблемите.
Според мен всеки проблем е съставен главно от две части- кожа и скелет. 

Кожата на проблема са емоциите. Ние несъмнено преминаваме през различни емоции, когато отнякъде ни връхлети привидно неразрешим проблем. 

Примери:
Мери се чувства огорчена, защото най-добрата ѝ приятелка я пренебрегва заради момче.
Боби се чувства ядосан, защото съучениците му говорят лоши неща зад гърба му.
Александър се чувства тъжен, защото се скара с майка си и не си общуват.

Ние всички чувстваме. И няма нищо лошо в това. 
Но понякога емоциите са кофти тръпка. Вмъкват се в главата ти и те карат да премисляш случващото се отново и отново.. като стара плоча, която продължава да се върти и върти, докато накрая.. ти самият превъртиш. 
И точно затова трябва да се отървем от тях. От кожата на проблема. От драмата, която сами си създаваме и от решенията на проблема, които деликатно оставяме да профучат покрай нас. 

Скелетът на проблема е самият проблем. Разбира се, нищо не е толкова просто. Ако проблемите си нямаха кожа, нямаше ли да е просто твърде лесно да си седнем на задниците и да измислим решение за тях? Нали е задължително първо да изплачем един водопад сълзи, после да изпочупим малко техника за 1000 лева и след седмица да започнем да мислим обективно(?) Просто така е устроена психиката ни. И все пак можем да я променим с малко повече усилия.
Ето как изглежда скелетът на по-горните проблеми:

Най-добрата приятелка на Мери я пренебрегва заради момче.
Съучениците на Боби говорят лоши неща зад гърба му.
Александър се скара с майка си и не си общуват.

Това е единственото "опростяване", което ще ви трябва в живота. А не ..
The real bullshit.

Включването на уравнения в поста ми значително понижи нивото ми на щастие с 50%.

Стремете се да пренебрегвате негативните емоции. Знам, знам, че е трудно. Но проблемите са налице. Няма да се справите с тях скоро, ако не се захванете незабавно  с измислянето на решение. Те ще ви тежат, ще ви задържат надолу като котва, а вие ще продължавате да ги преживявате и да преминавате през тях over and over again. Това ли искате? 
 Разбира се, че не. Освен, ако не сте мазохисти. (като един мой съученик) *no comment
Станалото е факт, спрете да го обмисляте и оголете скелета на проблема. 

Чувствате се ужасно, надеждата ви е изгубена, ядосвате се на шефа си, задето ви е уволнил след толкова години усърден труд... Опростете. 
- Шефът ви е уволнил след толкова години усърден труд.

Не можете да промените настоящето, но можете да промените бъдещето си. Потърсете си нова работа, спрете да мислите за предишната, и без това вече e било време животът ви да поеме в нова посока, мислете позитивно. 
Освен това аз вярвам, че животът ни е предначертан със самото ни раждане и всичко, което се случва в него, е преднамерено. Като читател на читател ще ви посъветвам да вземете предвид съдбите на героите от книгите. Не преминават ли и те през куп изпитания? Защо авторите просто не напишат книга, в която героите са щастливи през цялото време, наливат се с шампанско и карат модерни коли? Е, не знам за вас, но аз не бих чела толкова безинтересна книга. Затова бъдете благодарни за трудностите си в живота, защото те ви изграждат като характери, те ви каляват, правят ви по-силни и ви научават да се справяте с всичко. Един ден просто ще се обърнете назад и ще си кажете... "Еба си." 
"Всяко зло за добро" е българска поговорка, която абсолютно винаги е повдигала духа ми и.. наистина действа. Сегашното ви положение е дъска, върху която не е писано с перманентен маркер. Изтрийте и започнете отначало.


14.11.15
В.Д.М





петък, 6 ноември 2015 г.

Коя съм аз и какво чета? *крайно време беше*

Здравейте, книгоманиаци :D
Днес реших да ви споделя повече за предпочитанията си, относно книгите, тъй като смятам, че е редно :D Мисля, че дори не съм се представила. Да, определено не знам как се води блог. Ще моля да ме извините и без повече увъртания:

Какво чета и имам ли си име изобщо?


Ами, да. Казвам се Вероника и съм от града на липите. Ха, познайте, де. Да, Стара Загора. На 15 години съм и си нямам представа как се води блог. Но вие вече сте наясно с този факт. Зодия дева съм, което за мен е важна подробност, тъй като разкрива множество подробности за характера ми като.. безнадеждния ми перфекционизъм и маниакалната подреденост. 
Имам навика да анализирам хората още при запознанството ни. Понякога те се учудват от нещата, които знам за тях, тъй като не си спомнят да са ми ги споделяли. Е, не са наистина. *creepy enough* 
Не обичам котки. Кучетата са ми слабост. Държа на лоялността и готовността им винаги да защитават стопаните си. Нещо, което котките не умеят. *стопаните на котки да не ми се сърдят*
 *котките са сладки, kinda* 

Саркастична съм. Обичам да пиша на различни философски и не толкова философски теми. Започнала съм и някои по-големи проекти, но училището ми отнема от времето. *традиционното оправдание, знам*
Е, стига толкова с тези простотии, нека да си говорим за КНИГИ

Чета от първи клас и съм минала през различни фази. В началото разлиствах страниците на кратки приказки, след това преминах към фентъзи новели, по-дебели романи, ХАРИ ПОТЪР, който напълно промени светогледа ми. Все още искам да уча в Хогуортс, ама няма. Ако тръгна да се блъскам из разни стени, най-много да получа мозъчно увреждане. :(
И какво чета сега? - Всичко.
Трилъри и криминалета, по-рядко фентъзи, един-два пъти съм чела книги на Хорхе Букай, young adult, книжки с илюстрации, don't judge me, "Дневникът на един Дръндьо" реално може да бъде четена и от 45-годишни възрастни. I think (?)


Най-любимата ми поредица на всички времена, която е несравнима.. с нищо четено от мен досега, е ...
*барабани*
*още барабани*
СКЪЛДЪГЪРИ ПЛЕЗЪНТ, ДЕЙБА! 
the. best. shit. ever. 



Погледнете тези корици.... Получавам оргазъм само докато ги гледам. А когато чета...
Не, просто Дерек Ланди е един невероятен писател. Мога да ви говоря много за поредицата, но тъй като е любовта на живота ми, предпочитам да създам отделен пост за нея. И ще ми мърморя много за нея, оки? Да не говорим, че следващата книга ще излезе в началото на декември и определено трябва да се заснема как правя шпагат и кълбо във въздуха от щастие :D
Та, стига съм ви дърдорила, мисля, че вече знаете повечко за мен, ако ли не.. ще научите впоследствие. :)
Надявам се да проявявате интерес към публикациите ми и да оставяте по някой и друг коментар с вашето мнение и.. така :D
До следващия пост!

четвъртък, 5 ноември 2015 г.

Знаменца и патриотщина?

Днес, в този късен час, реших, че искам да ви споделя една моя импресия, която написах, след като събрах някои впечатления от футболен мач, на който ходих. *Не че съм най-големият футболен фен, но винаги е готино да гледаш батковци, кхъм*
Ех, тези знаменца..
Притаявам дъх и го сдържам в тръпнещо очакване. Тълпата скача на крака и изстрелва мощна вълна от одобрителни викове, насочена към стадиона. Знаменцата се развяват яростно във въздуха, гърлата се раздират като на множество изгладнели за победа лъвове. Феновете подхващат огромно българско знаме, което плавно минава над главите ни, обвивайки ни в пашкул от благоговение. Вълнението ескалира. Пред очите ми избухват трита цвята бяло, зелено и червено. Ръцете ми са зачервени и пулсиращи, поради неспирното пляскане. Поглеждам към агитката. Прилича на клетка, в която са затворени хищници. Желанието им: - да извият решетките, достигайки до бленуваната славна победа. Момчета и момичета, млади и стари скачат почти до небето, а капчици пот обливат челата им, блестейки като кристали под лъчите на залязващото слънце. Вечерта е приятна и прохладна. Тъпанът отново отеква в ушите ми. Очите ми не се отлепят от малките човечета, тичащи по огромната зелена площ. Сърцето ми тупти, заплашвайки да изскочи, докато нова, непозната емоция се влива в кръвта ми, опиянявайки ме като наркотик. Неописуемата тръпка ме издига до непознати за мен висоти.

Ето го: толкова близо и толкова далеч. Вратата е разтворила широката си паст, но пред нея снове вратар така, както Цербер пази портите на Хадес. Погледът ми неволно се плъзга по таблото с резултата. Остава само още една минута, за да обърнем играта в своя полза. Внезапно биенето на тъпана секва. Всички затаяват дъх, времето сякаш се забавя, докато топката се носи устремено като на забавен каданс към вратата. Множество юмруци се понасят към въздуха, надеждата е извадена от кутията на Пандора, сплотявайки ни в едно цяло. Внезапно всички издишат притаения си дъх, пламъкът в очите им угасва за секунди. Топката победата ни е в ръцете на вратаря. 10 668 души замират под знака на предстоящата загуба. Голяма част от тях просто стават и се изсипват от стадиона като кутия с бонбони. Тъпанът е онемял. Изтичат последните секунди от шанса ни за победа. Механично се надигам на крака и се понасям след гъстата тълпа разотиващи се фенове.
Докато вървя, усещам, че газя през килим от доскоро извисяващите се над главите ни български знамена.
 Учудващо как българите сме готови да извисим родината си, когато има шанс да победим в определена сфера, и да я принизим също толкова бързо, когато на повърхността изплува загуба. В момента мога да опиша тази българска патриотщина единствено катопотъпкана от безброй подметки.

Речник: патриотщина; същ. нар.; ж.р; ед.ч
фалшив патриотизъм, проява на изменничество спрямо родните ценности, симулиране на обич към отечеството

П.С "патриотщина" е реално несъществуваща дума;


дата на написване: 26. 05. 15. г / Стара Загора /