сряда, 30 декември 2015 г.

"Чудовищен" - Алекс Флин

Привет, book nerds ^^
Не знам как е положението при вас, но в Стара Загора най-сетне наваля малко сняг, поради което съм в добро настроение още от сутринта. :3
Снощи приключих "Чудовищен" на Алекс Флин и ако трябва да ѝ дам оценка със звезди, тя би била 3/5. 

Потопете се в съвременния вариант на "Красавицата и звяра"


Авторката ни въвежда в перфектния живот на Кайл Кингсбъри - най-красивото и популярно момче в училище. Вече ви звучи познато, а? 
Кайл има всичко и в същото време няма нищо. Парите, огромната къща, в която живее, удобството да се разпорежда с прислуга - всичко това е вследствие на небезизвестния му баща. И въпреки привлекателната си външност и материалните блага, Кайл е морално беден, пуст отвътре. Държи се с връстниците си, които "не са на неговото равнище" като с отрепки, които не заслужават и частица от вниманието му. Арогантен и превзет, Кайл веднага съумя да се превърне в антипод на всичко, което искам да видя в един литературен герой. Но същевременно отрази и една тъжна истина - хора като него има и в действителността.

Дотук нещата са повече от реалистични. Фантастиката настъпва в мига, в който Кайл е превърнат в чудовище от момичето, към което постъпва ужасно на пролетния бал. Да, тя се оказва вещица и единственият начин проклятието да се развали, е момчето да намери истинската си любима, която да го обикне въпреки външния му вид. Йей!

Оттам нататък животът на Кайл поема в съвсем различна посока. Това, което ми направи впечатление, е, че  момчето промени характера си коренно за седем месеца. Започна да чете класика, да говори като същински поет, преосмисли отношението си към всички около себе си и изобщо.. кой успява да постигне подобно нещо за 7 месеца? Да, все пак той е превърнат в чудовище, което не се случва всеки ден, но човекът е "градил" характера и поведението си 16 години и ми се струва странно да стане съвсем друга личност в рамките на 7 месеца. Както и да е, оставете това. 

Стилът на писане на автора е обикновен. Не се открои с образност или с нещо особено впечатляващо. Все пак, щом не ме е приспал, значи нещата са наред. :D

Интересно попълнение е чатът, който е вмъкнат на някои от страниците. В него различните чудовища, включително и нашето, си изливат мъката, най-общо казано, и това е още едно доказателство за обновения облик на познатата ни приказка. 

Оттам нататък действието протича аналогично на това в "Красавицата и звяра" с някои изключения. Разбира се, повечето неща са осъвременени, но някои основни елементи като розата, танцът между двамата, болният баща се запазват. 

Та, имах проблеми с книгата наистина. Да не говорим, че не съм фен на сладките романи, но попаднах на някои добри сцени като заминаването на Линди и Кайл извън града. Игрите със снега, шейната, снежния човек.. това са все неща, които ме докоснаха. Защо? 
1) зима е;
2) припомних си някои идентични щастливи моменти със семейството ми, когато бях по-малка;

Това е, което ми помогна отново да харесам книгата. Фактът, че успя да достигне не само до съзнанието ми, но и до сърцето ми. Важна подробност.

Друго нещо, което отново успях да свържа със себе си и дори да узная за себе си, е тази реплика:
-Типичното момче, в което можеш да се влюбиш. Красив, популярен...Мислех си, че е и умен, но може би само така ми се е искало. Тревожеше ме фактът, че мога да харесам някого само заради външността му. Знаеш какво имам предвид.
Намирам този откъс за универсален. Знам, че не става въпрос само за мен и че почти всяка от нас, рано или късно, се увлича по някой празноглав красавец и после се пита защо, по дяволите, го е харесвала.

За финал ще обобщя, че въпреки забележките си и нещата, които не ми допаднаха в книгата, съм благодарна на Алекс Флин, че е решила да ни покаже своята версия на красивата приказка и да припомни някои много важни истини за живота. Поучително, приятно четиво, което още веднъж ни подтиква да бъдем една идея по-добри и да не съдим останалите по външния им вид.



П.С Току-що открих, че има и филм с Ванеса Хъджънс и Алекс Петифър *-* 

Определено ще се гледа. 



Няма коментари:

Публикуване на коментар