неделя, 27 декември 2015 г.

Смъртта на светлината - краят на една епоха

Аз бях кораб. "Смъртта на светлината" беше шибан айсберг. Познайте какво се случи.

И така. Като за начало, искам да изразя въодушевлението си от супер динамичното действие. Във всяка глава се случваше нещо ново и допринасяше за бързото развитие на действието. Я някой ще умре, я ще се състои някоя кървава битка, да не споменавам и колко бързо припкаше Дерек Ланди от сцена на сцена. Тук вече ставаше лееко объркващо. Една глава за Валкирия и Скълдъгъри. Свършва с отворен финал, защото авторът иска да си умрем от любопитство. Следващата е за зомбито и Бияча, оттам скачаме на Дани и похитителите му. А! Да не пропусна и Даркесата с нейните планове за унищожаването на света. Хаос, с една дума.

Даркесата. Истински костелив орех. Точно когато си мислиш, че тя няма други вратички или трикове в ръкава си, успява някак си да обърне играта в своя полза. И тогава гоненицата започва отначало. 669 страници ми се сториха като безкрайността, защото почти до последната страница Даркесата се разхождаше тук и там почти необезпокоявана и пръскаше чар. Както казах - костелив орех. В тази последна и решаваща книга героите ни се изправиха срещу най-могъщия злодей и доказаха, че доброто винаги побеждава. *макар и не без жертви ;(*
Ланди показа, че е безмилостен кучи син. Не че е такъв проблем. Той просто знае кога и кои герои да премахне от пътя си, след като е разбрал, че те не допринасят с нищо към сюжета. Не ги убива само защото е садистична натура. И не си поплюва по отношение на проблемите, които безпардонно трупа върху главите им. Към средата на книгата вече се чудех как, по дяволите, ще се справят с толкова много пречки. Но в крайна сметка това си е златно правило в частност писането - "Не оставяй героите си да се успокоят. Поставяй нови препятствия на пътя им и си гледай кефа, докато се трепят" или нещо от сорта ...
Авторът не създаде просто следващата книга от поредицата. Той разви нейното действие отделно, показа ни нови персонажи, но и извади от прашасалия си антураж множество стари герои, някои от които дори не би трябвало да са между живите. Ха, изненадка! За мое искрено удовлетворение, се оказва, че освен живи, някои от тях са и значително по-зрели и разумни. И вместо да увъртам, да видим кого имам предвид:
Вориен Скейпгрейс Кралят на зомбитата . Самоувереното хахо и помощникът му - Бияча -когото третира като безмозъчна торба с вътрешности. Не че торбите с вътрешности имат мозък. Както и да е. Та, Вориен е изключително мъдър в тази последна част. Вече осъзнал колко по -безполезен е, отколкото си е представял, той разбира, че иска действително да направи някаква промяна в света. И наистина успява - спасява го. Вориен.. гордея се с теб, тъпо зомби такова . <3
Краят е много силен и неочакван. Каквото и да сте предполагали.. просто не сте познали.
по-сладки, плс *-*
За финал, искам да кажа, че е нереално колко много се промениха героите и светът на Скълдъгъри за тези 9 книги. Както обичам да казвам, те "евоюлираха". А това е много важно.Защото няма значение през колко битки е минал главният герой, ако в рамките на трилогията или дори на едничката книга, не виждате съществена разлика в поведението му. Ако героите тъпчат на едно място, то и вие правите същото.
Ланди ни разказа играта. Кървави битки, интриги, заплетен сюжет. На места опираше дори до хорър. Последните 3-4 томчета могат да потвърдят.
Авторът обаче не изневери на стила си на писане. Увлекателно, точно, ясно. Забавно, саркастично, докосващо. Думите му, бродещи из празните страници, намират правилните си места (също като гостите на някоя театрална постановка) и те карат да се превиваш от смях. Или да надуваш гайдата. Или много да се ядосваш. 
Описания почти липсват. Добре де, това си е брутално. Има си ги. Просто човекът е решил да заложи на диалога и аз го подкрепям с ръцете и краката си за това негово решение. Не съм от хората, които държат на облеклото на героя или на външния му вид. И все пак, винаги е добре да знам за леко наклонената под ъгъл шапка на Скълдъгъри. Чаровна работа. *имам crush на скелет, т'ва добре ли е? *
Нещо, което обожавам, относно поредицата - връзката между Скълдъгъри и Валкирия. Не, Дерек не е толкова изперкал, че да събере скелет на 300+ години с 18-годишно момиче. Говоря за приятелството им и начинът, по който не само, че се подкрепят, но биха жертвали целия свят един за друг. А фактът, че не биха си го признали и винаги се държат престорено хапливо един с друг, винаги е повод за идиотската усмивка на лицето ми.
-  Ако нямаме друг избор. 
-  Нямаме. 
-Имаме това. - рече той - Това е избор. Ако е Валкирия, тя се опитва да се свърже с нас.
-  Поставяш целия свят в опасност заради някой, който вече го няма.
-  Няма да се откажа от нея, освен ако не е абсолютно наложително... 
 Неслучайно съм оградила тези реплики с молив и съм нарисувала криви сърчица около тях. А принципно не драскам из книгите си. Какво ли не правя за тези двамата?! <3 

Не мога да повярвам, че действително казвам "сбогом" на най-любимата си поредица. Независимо от това, тя винаги ще заема дълбоко място в сърцето ми, а Ланди ми е най-добрият приятел. Той не го знае все още, но е така. Радвам се, че се запознах с тези уникални персонажи и че имах възможността да се поровичкам из извратените им мозъчета. В главата ми звучеше по-добре. ;/
Ако все още не сте прочели останалите 8 книги, по-добре се захващайте. Нищо не може да замени тънък хумор, примесен с нездравословна доза сарказъм и мрачна атмосфера. Мисля, че един надпис "не е за хора със слаби сърца" би ѝ подхождал. Доста.



П.С Наскоро прочетох едно чудесно ревю на Христо Блажев точно за тази последна част, откривайки с радост, че и той е фен на поредицата. Можете да го прочетете тук



Няма коментари:

Публикуване на коментар