събота, 14 ноември 2015 г.

Еба си и емоциите...

Излизам от апартамента. Обръщам се да заключа вратата, а горчивата миризма на тютюнев дим ме блъсва в лицето. Моментално врътвам ключа и бързам да се изнижа по стълбите, без да прикривам отвратената си физиономия. Съседите ми са кошмар. Самият факт, че помирисвам тютюнев дим през скапаната им двойна желязна врата, говори много.
Така започва денят ми и аз вече знам, че няма да е особено сполучлив. Но не съм тук, за да ви разказвам за ежедневието си. Това не е дневник. Тук съм, за да ви споделя как се справих с проблемите, които увиснаха над главата ми като секира същия ден. И изобщо.. как осъзнах, че те не са вредни за нас.

Всеки човек реагира по коренно различен начин на новопоявили се проблеми. Някои започват да се ядосват, други се затварят в себе си, трети плачат, а понякога - и трите наведнъж. 
Но нека ви покажа нещо. 
Ние учим за устройството на животните и хората, но не и за това на.. проблемите.
Според мен всеки проблем е съставен главно от две части- кожа и скелет. 

Кожата на проблема са емоциите. Ние несъмнено преминаваме през различни емоции, когато отнякъде ни връхлети привидно неразрешим проблем. 

Примери:
Мери се чувства огорчена, защото най-добрата ѝ приятелка я пренебрегва заради момче.
Боби се чувства ядосан, защото съучениците му говорят лоши неща зад гърба му.
Александър се чувства тъжен, защото се скара с майка си и не си общуват.

Ние всички чувстваме. И няма нищо лошо в това. 
Но понякога емоциите са кофти тръпка. Вмъкват се в главата ти и те карат да премисляш случващото се отново и отново.. като стара плоча, която продължава да се върти и върти, докато накрая.. ти самият превъртиш. 
И точно затова трябва да се отървем от тях. От кожата на проблема. От драмата, която сами си създаваме и от решенията на проблема, които деликатно оставяме да профучат покрай нас. 

Скелетът на проблема е самият проблем. Разбира се, нищо не е толкова просто. Ако проблемите си нямаха кожа, нямаше ли да е просто твърде лесно да си седнем на задниците и да измислим решение за тях? Нали е задължително първо да изплачем един водопад сълзи, после да изпочупим малко техника за 1000 лева и след седмица да започнем да мислим обективно(?) Просто така е устроена психиката ни. И все пак можем да я променим с малко повече усилия.
Ето как изглежда скелетът на по-горните проблеми:

Най-добрата приятелка на Мери я пренебрегва заради момче.
Съучениците на Боби говорят лоши неща зад гърба му.
Александър се скара с майка си и не си общуват.

Това е единственото "опростяване", което ще ви трябва в живота. А не ..
The real bullshit.

Включването на уравнения в поста ми значително понижи нивото ми на щастие с 50%.

Стремете се да пренебрегвате негативните емоции. Знам, знам, че е трудно. Но проблемите са налице. Няма да се справите с тях скоро, ако не се захванете незабавно  с измислянето на решение. Те ще ви тежат, ще ви задържат надолу като котва, а вие ще продължавате да ги преживявате и да преминавате през тях over and over again. Това ли искате? 
 Разбира се, че не. Освен, ако не сте мазохисти. (като един мой съученик) *no comment
Станалото е факт, спрете да го обмисляте и оголете скелета на проблема. 

Чувствате се ужасно, надеждата ви е изгубена, ядосвате се на шефа си, задето ви е уволнил след толкова години усърден труд... Опростете. 
- Шефът ви е уволнил след толкова години усърден труд.

Не можете да промените настоящето, но можете да промените бъдещето си. Потърсете си нова работа, спрете да мислите за предишната, и без това вече e било време животът ви да поеме в нова посока, мислете позитивно. 
Освен това аз вярвам, че животът ни е предначертан със самото ни раждане и всичко, което се случва в него, е преднамерено. Като читател на читател ще ви посъветвам да вземете предвид съдбите на героите от книгите. Не преминават ли и те през куп изпитания? Защо авторите просто не напишат книга, в която героите са щастливи през цялото време, наливат се с шампанско и карат модерни коли? Е, не знам за вас, но аз не бих чела толкова безинтересна книга. Затова бъдете благодарни за трудностите си в живота, защото те ви изграждат като характери, те ви каляват, правят ви по-силни и ви научават да се справяте с всичко. Един ден просто ще се обърнете назад и ще си кажете... "Еба си." 
"Всяко зло за добро" е българска поговорка, която абсолютно винаги е повдигала духа ми и.. наистина действа. Сегашното ви положение е дъска, върху която не е писано с перманентен маркер. Изтрийте и започнете отначало.


14.11.15
В.Д.М





Няма коментари:

Публикуване на коментар